Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
ГЕРБ, ДПС на Делян Пеевски, ИТН и БСП раздуха разходите на държавата с второто удължаване на временния бюджет, който ще е в сила до приемането на редовен, без да се съобразят с призива на финансовия министър Георги Клисурски да се придържат към "минималистичния вариант", внесен от служебното правителството.
Клисурски предупреди, че с направените от тези партии предложения, които се превърнаха в закон, дефицитът може да набъбне с над 1% от БВП. Това би било нарушение на закона и прага от бюджетен дефицит до 3%.
"Няма как и вълкът да е сит, и агнето - цяло. Няма как да се приемат всички предложения за допълнителни разходи и да се запази финансовата дисциплина на страната, особено когато дефицитът за 2025 година вече е на тавана от 3%. Вие предлагате да пробие този таван и да изхвърчи от къщичката, затова призоваваме да се приеме проекта без големи изменения, защото държавата така или иначе ще трябва да прави допълнителни разходи заради горивата", каза преди окончателното гласуване в Народното събрание Клисурски.
И финансовият министър, и от ПП-ДБ припомниха на ГЕРБ разпореждането на лидера им Бойко Борисов да подкрепят проекта на служебния кабинет "буква по буква". Депутатите от партията обаче не се съобразиха и с това.
Резултатът - бившите управляващи от ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", БСП и ИТН позволиха на общините да харчат повече, както и да ползват за текущи нужди целеви субсидии за капиталови разходи по преценка на кмета. Това може да доведе до съществено раздуди дължавни разходи.
От "Величие" обвиниха въпросните парламентарни групи, че се опитват да привлекат общинските администрации като свой електорат за предстоящите избори за парламент на 19 април.
"Загрижени сме за общините, те не са виновни, че ги оставихме без бюджети. Кметовете могат да носят отговорност и едва ли дефицитът се нарасне с повече от 0.1 п.п. от допълнителните разходи", оправда решението Красимир Вълчев от ГЕРБ.
В отговор финансовият министър обясни, че служебното правителство вече позволи на кметовете да надхвърлят ограниченията, като разходват и събраните собствени приходи от местни данъци и такси, заемни средства и средства по европрограми, 5% повече за заплати и всеки месец да получават целеви субсидии за капиталови разходи. Това обаче не беше достатъчно и ГЕРБ, "ДПС-Ново начало" и БСП поискаха целеви субсидии за капиталови разходи да могат се ползват за текущи нужди по преценка на кмета.
Предложението беше прието, а финансовият Клисурски, че така, "ако общините са предвидили средства за изграждане на нова детска градина, сега ще имат възможност, по преценка на кмета, да се стопира целият проект за детската градина и да се закърпят 200-300 метра дупки".
С промените се дава възможност правителството да проведе преговори и да сключи споразумение за заем в размер до 3,26 млрд. евро по инструмента на Еврокомисията SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост. Впоследствие заемът впоследствие трябва да се ратифицира от Народното събрание.
Окончателно беше прието и предложението на Делян Добрев от ГЕРБ правителството да издаде държавни гаранции в размер на близо 92 млн. евро за финансиране на разширяването на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" във връзка с реализацията на Вертикалния газов коридор, който свързва България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.
Депутатите приеха предложението на ИТН ставката на хазартните игри през т. нар. импулсни телефони да се увеличи от 15% на 20%, въпреки че неколкократно финансовото министерство обясни, че приходи от това не се очакват, защото в България отдавна няма действащ лиценз за подобни игри.
Временният закон за бюджета влиза в сила от 1 април и ще продължи да действа до приемането на редовен такъв. Предложенията на ИТН за намаляване на партийната субсидия и прага на плащанията в брой отпаднаха още при разглеждането на комисия.
България няма окончателна финансова рамка за 2026 г., след като кабинетът "Желязков" и подкрепящите го партии, които сега раздуват разходите, отказаха да я приемат. Първоначалният им проект за Бюджет 2026 предизвика едни от най-масовите протести в новата история през декември 2025 г. Вместо да го преработят, правителството подаде оставка и отказа да внесе нов вариант.
Бившите управляващи се "разпищолиха" с предложения преди второ четене на временния бюджет
