Десетки хиляди сърби поискаха справедливост година след трагедията в Нови Сад

Хиляди сърби изпълниха улиците на Нови Сад в събота, за да почетат паметта на 16-те жертви от трагедията на железопътната гара, станала преди точно една година.

Градът се превърна в център на общонационален траур, но и на гняв – срещу корупцията, небрежността и липсата на справедливост.

В 12 часа местно време площадът пред гарата притихна. Хиляди запазиха 16 минути мълчание – по една за всяка от жертвите на срутилата се козирка, паднала след ремонтни дейности на 1 ноември 2024 г. Много от хората носеха червени сърца с имената на загиналите и букети бели цветя.

Към Нови Сад в дните преди годишнината се стичаха хора от цялата страна – с коли, автобуси, велосипеди, дори пеша. Група студенти и граждани изминаха над 300 километра от Нови Пазар в 16-дневен поход, който нарекоха „Марш на съвестта“. Жителите на града ги посрещаха по улиците с аплодисменти и сълзи.

По булевардите преминаха колони от протестиращи, някои водени от трактори, други – с плакати, на които се четеше „Gotov je“ („Свършен е“) – лозунг, използван и при падането на режима на Милошевич.

Трагедията от 2024 г. отключи най-сериозната политическа криза в Сърбия от години. Масовите протести, водени от студенти и граждански организации, доведоха до оставката на премиера и разпадането на правителството, но президентът Александър Вучич продължава да отказва да подаде оставка или да насрочи предсрочни избори.

През последната година Вучич и неговите съюзници неведнъж обвиниха протестиращите, че са „финансирани от чужбина“ и че са част от „опит за преврат“. Дори бяха лансирани конспиративни версии, според които срутването може да е било „режисирана атака“ срещу режима.

В навечерието на годишнината президентът направи обръщение, в което се извини за предишните си думи. По-рано, запитан от журналисти за предстоящото шествие, той попита иронично „Футболен мач ли ще има в Нови Сад?“.

Въпреки десетките арести и обещанията за „пълно разследване“, година след трагедията няма нито едно съдебно дело и нито един подведен под отговорност. Това само засили усещането, че институциите са неспособни или нежелаят да осигурят справедливост.