Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Три албума с легендарните Deep Purple, 13 с Whitesnake - бандата, с която e обявен за Принца на хард рока, няколко солови проекта и една запомняща се колаборация - с китариста на Led Zeppelin Джими Пейдж.
И музика, която все така ще лекува и разбива сърца - дори когато той вече не е на сцената, на която прекара последните почти шест десетилетия.
Той е Дейвид Ковърдейл - и на 74 години обяви, че се пенсионира.
"Дами и господа, момчета и момичета, братя и сестри от Snake, специално съобщение за вас - след над 50 години невероятно пътешествие с вас – с Deep Purple, с Whitesnake, Джими Пейдж – през последните няколко години, за мен беше много очевидно, че е време наистина да закача рокендрол обувките и тесните дънки на пирона.", каза Ковърдейл във видеообръщение.
В кадрите се вижда, че емблематичната му буйна дълга коса е подстригана, макар и не късо.
"Погрижихме се за перуката на лъва. Но е време да приключа. Обичам ви много", добави фронтменът на Snake.
Пътешествието започва през 1973 г., когато, почти на шега, Ковърдейл замества легендарния Йън Гилън като фронтмен на още по-легендарните Deep Purple.
Историята, която се разказва, е, че Ричи Блекмор го намира в бутик, в който бъдещият принц на рока работи по това време. Участвал е и в полупрофесионални банди за кавъри, издавали само демо касети.
Тогава роденият в Йоркшир кандидат за рок звезда е на 22 години.
Следват три от най-силните албуми на Purple - Burn, Stormbringer и Come Taste The Band.
Но химията в бандата се разваля и Ковърдейл напуска. Опитва солова кариера, а малко по-късно се ражда Whitesnake. Съставът на групата се променя често, но присъствието на китаристите Мики Муди и Бърни Марсдън, както и Джон Лорд на клавирите и барабаниста Иън Пейс (по-късно заменен от Кози Пауъл) прави така, че Whitesnake винаги продава билетите за концертите си.
Албумите не жънат чак такъв успех, особено в САЩ, до 1984 г., когато албумът Slide It In пробива в американските класации. Но това още не е достатъчно за голямата слава.
Следват още по-трудни години - певецът се разболява от сериозна инфекция на синусите, която прави записите почти невъзможни през по-голямата част от 1986 г. Лекарите дори се съмняват, че Ковърдейл някога отново ще може да пее.
Но той се възстановява. Казва си, че ако успехът не дойде със следващия албум, слага край на Whitesnake.
През 1987 и 1988 г. той става мултиплатинен - носи името на бандата и съдържа парчета, без което и в България от десетилетия не минава нито едно парти, нито една сватба, нито една Нова година - „Here I Go Again“, „Is This Love“, „Still of the Night“ ...
MTV увеличава славата им и превръща групата в хедлайнер на рок фестивалите в Северна Америка, не само в Европа.
И така - общо 13 албума, колаборации с музиканти като Пейдж, Стив Вай и кой ли е още не.
Българската публика също няколко пъти видя Ковърдейл на живо - и с Whitesnake и типичните Ковърдейл превъплъщения, и с албума му, посветен на Deep Purple с нови аранжименти.
Един от тези моменти в София беше направо магически. През 2008 г. на концерта на Snake в София валя такъв дъжд, че много от феновете не успяха да дочакат втората банда за вечерта - Def Lepard.
Но тези, които останаха, мокри до кости, чуха едно от най-вълнуващите парчета и изпълнения на Ковърдейл в съвсем автентична атмосфера - "Crying in The Rain". За съжаление не се откриват клипове от този момент, но парчето си струва.
През 2022 г. Whitesnake планираха прощално турне, но то беше белязано от болести - Ковърдейл, барабанистът Томи Олдридж и китаристът Реб Бийч не бяха в кондиция. Групата прекрати турнето след концерт на френския Hellfest. Това беше последният път.
И май на рок феновете по света не остава друго, освен да кажем: "Благодарим за музиката".
