Той е най-добрият български стендъп комик за 2022 година и единственият вентролог у нас. На въпроса кога е роден отговаря с цитат от “Ъпсурд” - ,,набор 85 - все добри деца”.
Димитър Иванов - Капитана е баща на две дъщери и на куклата - бай Тъньо, прочула се особено по време на covid изолацията.
По професия е актьор, завършил е НАТФИЗ. Започва да се занимава със стендъп комедия през 2019 година, когато става част от формация Hashtag Event Management. Темите в най-новото му творчество са най-общо “Преди и Сега” - децата преди и сега, родителите преди и сега, бабите преди и сега.
Миналата година Капитана спечели наградата на stand-up комиците - ‘Златен микрофон“. Казва, че това е ,,сложна работа".
Той е първият ни участник в поредицата с Heineken Silver - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край)”. Heineken Silver e супер освежаваща бира - също като добрата история.
Heineken Silver преминава през процес на ледено студено отлежаване при -1° C. Резултатът? Достъпен и уникален първокласен лагер с 4% алкохол, изненадващо лек вкус, свеж и фин финал с характерния плодов аромат на Heineken Original. Каква е рецептата за добрата история - според Капитана тя е: раз-два-три, БАМ, раз-два-три, БАМ. Според Heineken - „surprisingly smooth”.
Разкажи ни как се дава тази награда "Златен микрофон“ и тя сериозна работа ли е?
О, да, сложна работа е . Всеки стендъп комик може да се яви, да кандидатства, да бъде одобрен на базата на гласуване от публиката, съответно да отиде там да се състезава с други 14 участници.
Имаш 20 минути на сцената, на база тези 20 мин. журито, което всяка година е от различни хора, плюс победителите от миналата година, оценява кой е победителят.
Дава се и награда на публиката, както и награда на гилдията. Наградата на гилдията, всички тези 14 човека гласуват кой трябва да стане победителят, а при тази на публиката. тя определя най-добрия сред участниците.
Ти с какво спечели?
Аз спечелих с моя откъс за българите и как е била измислена фразата ,,аз само за малко“.
Как е била измислена?
Това е много дълга история. Късата версия е, че византийците дошли, питали българите ,,Кои сте вие“, а те отговорили: ,,Ами, ние сме българите“. ,,И какво правите тук, не може да правите държава тук“. ,,Абе, човек, ние само за малко“.
Ти само от това ли си изхранваш прехраната, от стендъп комедия?
От стендъп комедия, да. Те моите “шоа” са вентрилогично стендъп комични, да ги наречем. Има стендъп комедия плюс вентрологична част - така или иначе хората ме познават като вентролог.
Може ли да има вентрологично представление без да е стендъп комедия?
Вентрологията сама по себе си е вид стендъп комедия, само че при нея има диалог - човек не е сам, но пак излиза на сцената на същия принцип - шоуто е изградено на базата на хумора.
Има и нещо друго - ако се направи чисто вентрологично шоу в България, то ще се напълни с деца.
А по време на шоуто куклите са по-брутални и от мен – при тях има мръсен текст, бай Тъньо от време на време псува, темите му са много по-пикантни от това, за което говоря сам.
Сам съм безопасен, с кукли съм опасен - това се опитвам да обясня на хората.
Защото когато говори куклата не си ти?
Ами да, тогава няма толкова автоцензура, защото е куклата. Той го е казал, хората го възприемат по-лесно по този начин и обвиняват него, а не мен.
Нещо за прословутото българско чувство за хумор можеш ли да кажеш? Кои са нещата, на които публиката винаги откликва?
Има неща, които са винаги смешни, но българинът в днешно време е много разединен.
Не само на политическо ниво, но и на ниво хумор, ако щете..
Тръгнали сме да ставаме много порицаващи и назидателни.
Има смешки, за които някой веднага ще тръгне да ти казва: ,,Това тук сега е политически хумор, ти защо правиш политически хумор?“.
На това ниво според мен в момента има разединение. Иначе не мисля, че има тема, с която да не можем да се шегуваме - просто с някои неща досега не сме се шегували и е въпрос на свикване, после е супер.
Имам един колега - Димитър Донски - той е много брутален в хумора си и постоянно го хейтят под видеата му, но той се отдели като едно звено, което много хора харесват. В хумора му, като изключим, че изказът и самите думи могат да са просташки, но всъщност зад тази простащина има една завоалирана идея, която, ако човек се абстрахира от думите, вижда.
Така че българинът може да се шегува с всичко, просто още не знае това. Ще го научим!
Ти като човек, когато не си в роля или не си на сцена, си по-скоро весел или по-скоро сериозен?
Изнервен чичка - напоследък съм взел да се чичосвам нещо.
Не знам, не мога да кажа - различен съм, зависи от настроението. Общо взето покрай децата често съм нервен, защото те са още малки, трябва да крещиш, не се наспиваш, като не се наспиш си крив.. Сънят е много важен, оказа се.
Общо взето гледам да се настройвам позитивно. За мен най-важно е да си жив и да си здрав, оттам нататък всичко останало са вече подробности от пейзажа. И близките ми съответно да са живи и здрави.
Как се вдъхновяваш за шегите, които правиш? Гледам, че сега си на вълна деца.
Общо взето - каквото се случва с живота ми, гледам да го пречупвам през призмата на хумора. Вече дали с видеа, дали със стендъп представления и шоута - давам го на публиката.
Когато започнах да правя видеа, много хора питаха: ,,Е, това е гениално. Как го измисли?“.
Отговорът е, че имам дискова херния, бях в Павел баня, трябваше да се лекувам, съответно спрях всички участия. Едвам се движех. В същото време скука, скука, скука, какво да правя, дай поне да снимам някакви видеа.
Първото видео беше на тема как родителите са оставяли децата си на бабите преди и как ги оставят сега. И оттам нататък като бумна изведнъж и тръгнаха другите.
Тази тема е толкова благодатна, толкова говорена и правена, но и тя ще си има край.
И в началото, когато заради пандемията нямаше участия, бай Тъньо беше с мен на село. Снимах клипове с бай Тъньо. После всички питаха: ,,Защо не снимаш клипове с бай Тъньо?“. Защото не ми е във всекидневието. Това, което е във всекидневието, го предлагам на хората. Гледам винаги да съм актуален и коментиращ.
Жена ти подкрепя ли те за тези неща?
Жена ми много ме подкрепя, аз затова казвам, че е хубаво, че точно тя ми е жена. Защото едва ли има друга, която би могла да ме подкрепя така.
Тя и много го отнася, тъй като част от шегите са за нея. Но ми е и най-големият критик. Ако тя не се смее на шега, знам, че шегата не е смешна.
Много често самите шеги тя ми ги надстройва. Аз казвам: ,,Виж каква шега“, а тя: ,,Защо не я направиш така и така“ и по нейния начин е по-смешно, по-забавно, повече хора го разбират. И ме е яд, ама няма какво да направя.
Да, но така хващаш и женската гледна точка, което е интересното.
За България това е много интересно, има едно такова нещо - женския хумор, мъжкия хумор. И някои артисти казват “нашата публика е от жени” или “нашата публика е от мъже”.
Аз искам да правя, доколкото е възможно, семеен хумор. Само че за децата не е безопасно - да кажем от 14-годишни може вече. Като дойдат, и мъжът, и жената да намерят теми, в които да се припознаят. Същото е и с видеата, които снимам на тема “Преди и След”.
Интересно е, че в момента по-младите казват: ,,Не, не е такова нашето поколение..“, но моето поколение казва: ,,Е, така беше. Какво хубаво беше..“
Българинът много обича да си спомня, може би затова тези видеа се харесват.
Ние много обичаме да гледаме в миналото, вместо да се наслаждаваме на настоящето.
Къде е била най-пълната ти зала с публика?
Най-пълната зала досега ми е била Зала 1 на НДК. Миналата година на 9 ноември я напълнихме с ,,Необичайното шоу на Капитана“, а сега с него тръгваме на турне. С това шоу общо взето напълнихме и най-голямата зала във Варна - Фестивалния и конгресен център - 900 човека, Пловдив ивент център също, а сега ще направим едно голямо турне в 20-ина града. На 2 ноември ще е премиерата на най-новото ни шоу - ,,Не се шегувам“. Мястото пак е Зала 1 на НДК, като вече има 1500 продадени билета, така че свършват.
Това е сериозна подготовка. Някакъв по-голям екип трябва да стои до теб, освен ти и жена ти.
Ние сме много голям екип. Казва се ХЕМ Hashtag Event Management. Хем така, хем така. Хем, хем.
Всъщност сме доста хора. Имаме 2-ма човека, с които сме в пряка комуникация постоянно, всекидневно, ежечасно, жена ми ме ревнува от тях. Това са Иван Желязков и Борислав Йовев. Единият е маркетинг директорът на цялото нещо. Другият е продуцент и криейтив и общо взето с него се консултирам за всичко. Имаме си дизайнер, имаме си още други криейтив хора, имаме организатори.
Чужбина интересна ли ви е като пазар?
Да. Ходили сме пред българи в чужбина да играем, но още не можем да стигнем до големите зали, където се правят събития. Растем и може би ще стигнем дотам.
Много хора ходят в чужбина вече да играят за българите, така че си мисля по-скоро да пробваме в чужбина за чужденците.
Това е доста смело - да започнеш на английски да правиш стендъп.
Да, то в началото се почва много леко. Open mic тук, open mic там.
Универсалният хумор се напипва с гледане на клипове. Например това, което правя сега “Децата, преди срещу децата днес” е много разпространено и в чужбина в момента. То си е тренд - 80-s kids, 90-s kids и т.н.
Има теми, които са глобални и са лесни. Ако тръгна да говоря за това как е създадена България на чужденци, разбира се, няма да откликнат по този начин, но си има теми, които са глобални.
Винаги можеш да играеш и с това, че ние сме на Балканите, ние сме балканци. На хората им е интересно да разберат в твоята държава кое е нормално, да съпоставят неща в тяхната държава с твоята, да се хиперболизира.
Има много успешни комици, които са придобили популярност по този начин и вече, живеейки в Щатите, са започнали да дълбаят темите, които интересуват тяхното общество.
Въпреки, че има Рики Ден Джървейс , той ми е любимият актьор и стендъп комик. Този човек хваща супер глобални теми и успява да ги направи супер локални. Или пък една локална тема да я направи супер глобална, което за мен това е вече да си велик.
Тоест ти ги гледаш, следиш ги..
Постоянно, да, защото, както се казва, трябва да си свериш часовника. Могат да те вдъхновят - да бъдеш по-смел, да рискуваш, защото в стендъп комедията има риск, не е като в театъра - ако не ти стане шегата и с в бар, а не си на сцена, могат и да те замерят.
Аз затова не обичам с деца, защото веднъж бях във Варна, играех на открита сцена, имаше страшно много деца без родителски контрол и изведнъж те взеха да се заяждат с мен. Едното открито каза: “Да го убием с камъни“ и започнаха да ме замерят с чакъл. Така че децата са по-опасната публика от възрастните.
Нямам търпение голямото ти дете да влезе в пубертета, за да гледаме тогава вече хумор за тийнейджъри.
Дано да бъде колко е спокойно моето дете в тийнейджърските години и колко са неспокойни другите.
Пожелавам ти го. А ти кога разбра, че си смешен? Не ти, а че можеш да представяш история смешно.
По-скоро на хората им е интересна моята гледна точка, защото е по-различна.
Тоест не смехът, а интерпретацията.
Аз съм завършил НАТФИЗ, там ни учат на всичко. Вероятно там съм го научил и съм го развил.
В първи курс ни караха да правим етюди постоянно. Етюдът е много кратка театрална форма, в която трябва да си супер ударен. С това малко си прилича със стендъп комедията, защото трябва да си - раз-два-три, БАМ, раз-два-три, БАМ.
Може би в първи курс се научих да бъда смешен и разбрах, че мога да бъда смешен, когато взех да правя смешни неща и публиката се смееше. Тогава - когато се засмя за първи път публиката.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Локация: бар "Шрьодингерс"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
