“Дизайн мислене” или как технологиите и емпатията заедно могат да променят света  Снимка: © Стопкадър интервю nixanbal.com/ личен архив

Умна патерица, която праща съобщение за помощ към избран телефон в случай на инцидент, мери пулс и сатурация и дава точни координати за местоположението си.

Устройство, което отваря и затваря прозорците вкъщи - защото знае кога трябва да се проветри, но и кога навън вали или е ветровито, или че към зейналото стъкло се е устремило малко дете.

Смарт контейнер за отпадъци, който сам вика камион на градските служби по чистотата, когато е препълнен, освен това тегли и сепарира боклука според материала, от който е направен.

Това са само три от десетките отличени изобретения на ученици в конкурсите на Solve for Tomorrow - корпоративната програма за социална отговорност на Samsung, базирана на обучения по "дизайн мислене".

Програмата се започва преди 12 години и вече обхваща 58 държави по света, а през нея са преминали близо 2 милиона ученици и учители. От тази година Solve for Tomorrow вече е и в България.

Ако “дизайн мислене” ви звучи отнесено - има си кратко обяснение. “Това е методика, при която класическото знание в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) се комбинира с умение да се разпознае проблем на дадена общност, да се потърси и иновативно решение и да се оцени доколко то може да се реализира на практика. Това е пътят към създаването на иновации в полза на хората”, разяснява Жасмина Петкова - PR мениджър и специалист по корпоративни социални проекти на Samsung България. Със заразна страст разказва и защо развитието на образователни програми като настоящата е толкова важно, а в хода на разговора заедно стигаме до извода, че образователните системи невинаги успяват навреме да реагират на предизвикателствата на “бързия” свят, в който живеем:

“Тенденцията, която прави впечатление в последните години е, че очакваме училищата да дават на децата знания, които, обаче не са същите, които после се търсят на пазара на труда и ще бъдат необходими за упражняване на актуалните за времето професии. Наскоро UNESCO и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на програма “Образование 2030” и на базата на мащабно изследване, излязоха със списък на умения, които е важно да се придобият в училище. Децата, които са започнали образованието си през 2018 г., през 2030 година ще бъдат млади хора, навлизащи в живота и изправени пред избор на професия. Всички виждаме, че светът ни се променя бързо. Затова образованието, което получаваме, трябва да се адаптира към промените.

Според UNESCO и ОИСР ключовите умения за бъдещето са креативното мислене, критичното мислене, общуването и работа в екип и проявата на емпатия.

Това са и уменията в основата на дизайн мисленето. Този начин на работа вече се използва от много компании, изучава се в университети, за щастие - и в България не е нещо непознато, но е сравнително ново. Говорим за набор от инструменти, радикален подход как да стигаме до идеите за иновации, като в центъра на този процес стоят нуждите на потребителите - хората, за които е предназначено дадено решение. Започва се оттам да проявим истинска емпатия към някакъв проблем на група хора, да проявим креативност, за да достигнем до решение и да прибегнем до рационалността при анализа на решенията - постижими ли са и ако и преди някой е стигнал до тях, защо не са реализирани. Целта на обучението по дизайн мислене, залегнало в основата на програмата ни на Solve for Tomorrow, е да провокира интереса към тези умения у учители и ученици за създаване на иновации”, споделя Жасмина.

Samsung Solve For Tomorrow Дизайн Мислене

Историята на Solve for Tomorrow започва да се пише през 2010 г. в САЩ, като тогава има за цел да подкрепи STEM науките (Science, Technology, Engineering, Mathematics) и придобиването на тези знания в държавните училища. Като технологична компания Samsung залага на тази социална програма, защото си даваме сметка, че следващите иновации ще идват от новите поколения. За да се случва това, те трябва да бъдат възпитани в този дух, да им се предостави достъп до технологиите и науките, които ще им дадат уменията да създават продукти и с тях да променят света - да го направим заедно по-чист, по-зелен, по-устойчив”, разказва Жасмина. Кампанията стъпва в страните от Латинска Америка през 2013 г. и Китай, а от 2019 г. е в Европа.

Стартът на програмата в България е сега, “а хубавото е, че можем да я моделираме според специфичните нужди на локално ниво”. Последната й реплика не е случайна. Предишната образователна програма на Samsung България - проектът за дигитализация на образованието Smart Classroom - бе не само успешен, а и изпревари времето си. В резултат смарт класните стаи и възможността за провеждане на уроци в дигитална среда бяха на разположение на учители и ученици, когато ни застигна пандемията и се наложи животът да се пренесе онлайн по спешност. Сега част от постиженията ще се пренесат в новата безплатна образователна инициатива.

“Линиите на новата програма са две - едната е обучение на учители, като целта е първо те да усвоят дизайн мислене като методология за дефиниране на проблеми, търсене на решения и оценката им. Втората линия е организирането на конкурса Solve for Tomorrow за иновации в три сфери - “Околна среда и климат”, “Социално равенство”, “Здраве и безопасност”. Идеята на конкурса е учителите и учениците да имат сцена, на която да приложат наученото. А крайната му цел са уменията за създаване на иновации, които решават проблеми на общности от хора”.

Конкурсът за иновации в България вече е в ход - на етап събиране на идеи за технологични решения на социални казуси. За участие могат да кандидатстват всички ученици от 10 до 12 клас. Максималният брой участници в отбор е 4-има души, като един от тях задължително трябва да е учител. Няма изискване участниците в конкурса да са преминали през обучение по програмата на Samsung преди това, нито има ограничения за държавни училища, частни училища или образователни центрове - всички са добре дошли.

Срокът за кандидатстване е 10 ноември, а начинът за това е подробно описан в страницата на Solve for Tomorrow.

“На 21 ноември 2022 г. ще обявим кои 9 идеи продължават напред. Тези отбори ще са полуфиналистите, които ще преминат през менторски сесии със специалисти на компанията.

Експертите ще помогнат там, където има нужда. Може да има отбори, които са технически много добре подготвени, но се затрудняват да опишат и да “продадат” идеята си добре. Може да има и нужда от техническа помощ за изработването на прототипа на иновацията”, обяснява механизма на състезанието Жасмина Петкова и гарантира, че всяко предизвикателство в хода на реализацията на отличените идеи за иновация ще бъде посрещнато от експертите. Отборите ще имат време да работят по своя прототип до 15 февруари 2023 г. През март догодина ще е финалното събитие, на което тези 9 отбора ще представят своята иновация пред жури на живо в София и ще разберем кои ще станат победители в първото издание на конкурса.

Като при всеки конкурс, важно е какви ще са критериите за оценка. Питаме и разбираме, че един от тях в случая е общовалиден:Първият критерий е качество на проекта - дали е представен достатъчно ясно, дали е осъществим, доколко прилага STEM знанията и уменията, какъв ще е ефектът върху общността, към която е насочен, как ще реши проблема, за който е създаден.

Важно условие е и предложеното решение какви иновации за устойчивост носи и как в краткосрочен и дългосрочен план би се отразило на околната среда. Едно от ключовите неща да наречеш нещо иновация е то да не вреди - да няма негативно влияние върху природата и околната среда. Всички идеи за иновация, без значение в коя категория кандидатстват, ще трябва да отговарят на този критерий”, обяснява е Жасмина. Защо категориите, в които младите иноватори трябва да разположат идеите си са точно избраните три - околна среда и климат, социално равенство и безопасност и здраве?

Категориите са много широко формулирани, за да няма риск да ограничим нечия идея. Те са подобни във всички над 50 държави, в които тече програмата Solve for tomorrow. В България сега е първото издание и искаме да видим дали тези категории ще бъдат припознати и у нас. Да се ориентираме дали това са сферите на интерес и за нашите ученици и учители. Ние сме отворени да мотивираме максимално много кандидати да участват, а ако има идеи, които не се вписват напълно в нито една от категориите, ще намерим начин да ги адаптираме. И това ще бъде добър опит за догодина за второто издание на конкурса”.

В рамките на конкурса ще има и още едно предизвикателство - този път само за учители. Тук е и препратката към проекта Smart Classroom. “Апогеят на предишната програма бе създаването на първото образователно приложение с добавена реалност (AR). Учителите могат да създават упражнения за учениците по много лесен начин, като използват компютърно генерирани елементи и ги използват в реалната среда. Учителят може лесно да създаде упражнение с различни AR обекти, да реши какво поведение да имат, така че да изискат ученика да упражни конкретно знание… Ученикът сканира универсална картинка и да има достъп до над 800 упражнения с AR.

Материалите, които одобряваме, са съобразени с учебните програми на МОН. Тази част от предишния проект я включваме в новата програма, където AR става част от конкурса за учители. Това е четвъртата категория от конкурса на Solve For Tomorrow - най-добрите AR упражнения ще спечелят награди”, казва Жасмина Петкова. И гарантира, че постигнатото от Smart Classroom от 2011 г. досега - 4 смарт класни стаи, две лаборатории за иновации - една във Варна и една в Софийския университет, платформата SmartClassroom.bg за дигинално обучение и приложението за упражнения с добавена реалност остават на разположение на учители и ученици.

Говорим си и за традиционно консервативните държавни образователни програми - не само в България, но и по света, и как те реагират на идеите за иновации и дигитализация?

“Ние се опитваме да участваме в големия разговор за адаптиране на образователната система и да бъдем добрия пример в прилагането на иновации. Достъпът до технологии е ключов в съвременното образование. Но с програмите, които развиваме, се борим и с друго насадено схващане - как едва ли не дигиталното образование, таблетът, технологията въобще ще измести учителя. Това не е така. Учителят остава най-важният в този процес. Идеята е тъкмо обратната. И тя е да вземеш най-доброто от технологиите - за да направят те урока по-бърз, по-интерактивен, по-достъпен за децата.

Технологиите улесняват оценяването, за да остане време за друга задача за учениците или за важна за тях тема в рамките на учебния час. Целта изобщо не е технологиите да заместят учителя, напротив - идеята е да го подпомогнат и той да бъде още по-полезен за учениците. Затова и правим обучения за учители. А и трябва да си даваме сметка, че днешните деца не са живели във време, в което няма технологии, и с нашите обучения реално сближаваме двете поколения в класната стая”.

И тъй като започнахме разговора от изследванията на UNESCO с ОИСР и нуждата от адаптация на образованието към света, в който живеем, стигаме и до популярната у нас фраза “няма хора”, която често чуваме от представители на бизнеса във всички сфери.

Темата не е чужда за компанията - затова преди време разработва програмата Trends for tomorrow, фокусирана върху кариерното ориентиране. “Провеждахме турнета в цялата страна със специалисти в различни области, които разказваха за работата и постиженията си - с идеята да вдъхновят децата за ранното им кариерно ориентиране.

В края на тази програма създадохме приложение, в което учениците с няколко клика могат да кажат какви са им интересите и на тази база приложението да даде насока за професионално развитие. Ако си много творческа личност, специалността “банково дело” едва ли е твоята. В рамките на проекта установихме, че има разминаване между това какво очакват младежите от бизнеса и какво очаква бизнесът от новите поколения. Повечето младежи смятат, че когато завършат обучението си, стоят едни компании и ги чакат, за да им дадат висока заплата и позиция. Целта на нашето приложение беше и да създаде реалистични очаквания и да ориентира младите хора за първите им професионални стъпки. Фазите бяха три - отчитане на интересите им, на тази база да получат информация за професиите в тези сфери и къде в България могат да получат образование и трето - да добият реална представа какъв е професионалният път в реална среда на кариерно развитие”.

Това е следващата причина Жасмина Петкова да вярва в смисъла да се инвестира в безплатните образователни програми - те са част от усилията да се скъси разстоянието, което дели новите поколения и бизнеса, който има нужда от кадри: “Търсим начин да ги сближим. Феноменът “няма хора” е резултат от различни процеси и всички трябва да се огледаме откъде идва - и училището, и родителите, и бизнеса, и институциите, и да търсим решение, а не просто да констатираме проблем. Ние търсим решения, като инвестираме в обучителни програми.

Анализът ни сочи, че около 70% от участниците в инициативите ни за студенти, дори когато става дума за елементарни на пръв поглед неща като как да си напишат автобиография или как да се държат на интервю - успяват да си намерят първа работа още преди да са завършили образованието си. Понякога трябва много малко споделен опит, за да има резултат. Ако всеки от нас по веригата прави по нещо малко и полезно, скоро ще има резултати и няма да има казус "няма хора".


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Нидерландия блокира България за влизане в Шенген: "Все още е твърде рано"

Нидерландия обаче ще подкрепи кандидатурите на Румъния и Хърватия в Шенген

18:06 - 02.12.2022

Кадър на ДПС, оглавявал дирекция на КПКОНПИ, се оказа с плагиатствана дисертация

Свързаната с ДПС юристка Христина Атанасова е преписала 43% от научния си труд

17:28 - 02.12.2022

"Хартиената коалиция" продължава с атаките срещу Изборния кодекс

Втори ден т.нар. "хартиена коалиция" прокарва желаните от нея изборния промени

16:35 - 02.12.2022

ГЕРБ може да предложи кабинет на малцинството, но опонентите им предвиждат тройна коалиция

От партията ще запазят в тайна номинацията за министър-председател до понеделник

15:35 - 02.12.2022

Икономистът Никола Янков: Новината на деня не са хартиените бюлетини, а изолацията на България от Шенген 

Без интеграция в Шенген и Еврозоната България ще деградира постепенно до статута на Сърбия, пише Янков.

14:38 - 02.12.2022

Байдън е готов да се срещне с Путин, за да сложи край на войната в Украйна

Кремъл отговори, че Путин е отворен към разговори, но само в негов интерес

13:42 - 02.12.2022

България ще дари на Украйна леко оръжие и боеприпаси, но не е ясно кога (Обновена)

Министерството на отбраната предлага и включване на военни в Мисията на ЕС за подпомагане на Украйна

12:27 - 02.12.2022