Денят на данъчната свобода е 13 май. Какво значи това?

Общо 134 дни работим за държавната хазна през 2024 г., изчисляват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Своеобразният Ден на данъчна свобода показва хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на годината, отива само в полза на бюджета.

Така своеобразният Ден на данъчна свобода през 2024 г. настъпва на 13 май, изчисляват от ИПИ.

Сметката стъпва на заложените консолидирани приходи в хазната, като в бюджета за 2024 г., приет от парламента, очакваните постъпления в държавата са в размер на 75,3 млрд. лв.

Ако приемем, че за ден изработваме над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни, за да попълним държавната хазна.

Планираният дефицит за 2024 година обаче означава допълнителни 11 дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит в края на годината и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг.

През 2024 г. предвидените консолидирани държавни разходи са в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи:

• Косвените данъци носят 25,5 млрд. лв., в т.ч. 18,6 млрд. лв. от ДДС;
• Близо 6,5 млрд. лв. от акцизи;
• Под 400 млн. лв. от мита;

Над 31% от общата бюджетна рамка се финансира от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв. в хазната, в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци.

Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка.

Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване.

Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка.

Важна роля в бюджета играят помощите, като трансферите от Европейския съюз (ЕС) се очаква да достигнат над 7 млрд. лв.

Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Икономистите отбелязват, че новата вълна на политическа нестабилност поставя въпроси както за изпълнението на бюджета, така и за курса на фискалната политика след парламентарните избори.

Според ИПИ е време да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери.

"В краткосрочен план изглеждат най-опасни решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци," отбелязва икономистите.

Връщането на икономиката към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план – от ръста на инвестициите, доходите и потреблението.

Това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност.

България е втора по най-нисък дълг в ЕС за 2023 г.