Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по най-нисък размер на дълга спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват последните данни на Европейската статистическа служба (Евростат). Единствено Естония е с по-ниско ниво на дълга спрямо БВП.
Страната ни се нарежда на седмо място в ЕС по размер на бюджетния дефицит за 2023 г., но има и четири държави, за които миналата година е завършила с излишък - Ирландия, Кипър, Дания и Португалия.
Според данните на Евростат, дефицитът в държавния бюджет за 2023 година е бил близо 3,5 млрд. лева или 1.9% от БВП на страната.
Така той се свива след отчетения през 2022 г. дефицит от 2,9% от БВП.
Съотношението на дълга спрямо БВП е 23,1% и нараства леко спрямо предходната година, но е далеч под средните за ЕС нива.
Това означава, че страната ни е завършила миналата година с нива на дефицит и дълг далеч под допустимите 3% дефицит от БВП и 60% дълг от БВП.
Тези показатели са особено важни в контекста на стремежа на България за влизане в еврозоната.
Единственият критерии за членство, които към момента България все още не изпълнява е инфлацията. Според пролетната прогноза на министерството на финансите обаче тя ще се свие по-бързо от прогнозираното през есента на 2023 година.
Очаква се средногодишната инфлация за 2024 година да бъде 2,4%, а не както се предвиждаше в предходната прогноза, когато очакванията бяха поскъпването на живота в края на годината да е 4,8%.
Според анализа на МФ забавянето на инфлационните процеси в страната се дължи в най-голяма степен на тенденцията за понижаването на цените суровините на международните пазари, както и на базов ефект от ускореното поскъпване през предходната година.
Политическата криза отлага членството на България в еврозоната, сочи анализ на "УниКредит"
