Най-добрите филми, които да изгледаме до края на годината

One Battle After Another

Пол Томас Андерсън - режисьорът на There Will Be Blood (2007), Boogie Nights (1997), The Master (2012) и Magnolia (1999), се завръща с One Battle After Another.

Филмът е описван като смело кино, което преплита различни жанрове - политически трилър, екшън и психологическа драма, без да губи характерната артхаус чувствителност на Андерсън. 

Историята проследява разобличаването на корупционна схема в сърцето на американските институции - разследване, което постепенно превръща героя на Леонардо Ди Каприо в мишена на  политически и корпоративни интереси.

Ди Каприо, подкрепен от Шон Пен и Бенисио дел Торо, води историята с убедително присъствие, а режисурата придава на всеки кадър плътност и енергия, които рядко се виждат в комерсиалното кино.

Къде можем да го гледаме: Prime Video 

Nouvelle Vague

Nouvelle Vague е обяснение в любов към киното и най-вече към френската Нова вълна.

Режисьорът Ричард Линклейтър (Boyhood, Before Sunrise, School of Rock) ни връща в Париж през 1959 г., като пресъздава хаотичните и дръзки снимки на Breathless - филма, който открива таланта на Жан-Люк Годар и Жан-Пол Белмондо за целия свят.

Гийом Марбек е впечатляващ като Годар, Зоуи Дойч пресъздава с финес Джийн Сибърг, а Обри Дюлен е чудесен като младия Белмондо - в ролята, която ще го превърне в символ на епохата.

Заснет е в черно-бяло, във формат 4:3 и с безупречно чувство за духа на времето. Филмът улавя момента, в който киното открива нова свобода и смелост. Елегантен, жив и изпипан във всеки детайл, Nouvelle Vague е сред най-очарователните заглавия на годината.

Къде можем да го гледаме: "Киномания"

It Was Just an Accident

It Was Just an Accident  на иранския режисьор Джафар Панахи е филмът, който спечели "Златна палма" на Фестивала в Кан 2025.

Историята проследява група бивши затворници, убедени, че са открили своя мъчител - но несигурната памет и съмнението превръщат търсенето на справедливост в абсурдна, болезнена одисея.

Панахи комбинира политическа сатира, черен хумор и суров реализъм, за да покаже травмата и крехкостта на истината.

Самият снимачен процес се превръща в истински трилър. Два дни преди финала на снимките цивилни агенти на службите за сигурност в Иран се опитват да конфискуват материала на Джафар Панахи. 

Филмът е довършен във Франция. След дългогодишна забрана да напуска Иран, за първи път Панахи получи възможност да посети Кан, за да приеме наградата от Жулиет Бинош.

Къде можем да го гледаме: Apple TV 

Die My Love

Die My Love е сред най-силните филми на годината. Историята навлиза в една от най-пренебрегваните теми в киното: следродилната депресия и преживяването на жена, която почти губи разсъдъка си след раждането.

Лин Рамзи (We Need to Talk About Kevin, You Were Never Really Here) адаптира романа на Ариана Херуикс и го превръща в плътен, напрегнат психологически разказ.

Дженифър Лорънс прави изключителна роля като Грейс – млада майка, която заедно с мъжа си Джаксън (Робърт Патинсън) се премества в изолирана къща в Монтана. Новата среда и непрекъснатото напрежение на първите месеци с новороденото бебе постепенно я карат да загуби контрол.

"Умри, моя любов": Следродилният разпад на личността на жената майка

Къде можем да го гледаме: "Киномания"

The Phoenician Scheme

The Phoenician Scheme е последният филм на Уес Андерсън - режисьор, който отдавна е превърнал своя стил в самостоятелна вселена.

Бенисио дел Торо е в ролята на Жа Жа Корда, могъщ индустриалец от 50-те, който след поредица почти фатални инциденти решава да възстанови отношенията с дъщеря си (Миа Трийпълтън) и неусетно я въвлича в поредната си опасна и съмнителна бизнес схема.

В историята се появяват и Том Ханкс, Бенедикт Къмбърбач, Джефри Райт, Скарлет Йохансон, Бил Мъри и Майкъл Сера - всички в малки, но запомнящи се роли които допълват специфичната атмосфера на филма.

Тук Андерсън предлага точно това, което прави всеки негов филм разпознаваем: изящно подредени кадри, остроумни детайли и сюжет, който се движи между комичното и абсурдното.

Заедно с това въвежда и по-неочаквани елементи - религиозен мотив, видения и неочаквано количество насилие за неговия стил.

The Phoenician Scheme може и да не достига емоционалната сила на най-обичаните му филми, но остава ярко, забавно и напълно в духа на Андерсън заглавие - едно от тези, които заслужават място в списъка с филмите, които да гледаме до края на годината.

Къде можем да го гледаме:  23 ноември, кино Одеон, 13:30 ч. 

Sentimental Value

Sentimental Value е новият филм на норвежкия режисьор Йоаким Триер (Oslo, 31 August, The Worst Person in the World, Louder Than Bombs) и едно от най-коментираните заглавия на годината, отличено с Голямата награда в Кан.

Сценарият е написан заедно с дългогодишния му сътрудник Ескил Вогт, а в главните роли влизат Стелан Скарсгард, Ренате Рейнсве, Инга Ибсдотер Лилеаас и Ел Фанинг.

Филмът проследява две сестри - актрисата Нора, погълната от театралната си кариера, и Агнес, избрала по-спокоен и подреден живот. След години на отчуждение, смъртта на майка им ги събира отново.

В центъра на напрежението между тях стои баща им Густав, някога уважаван режисьор, който е напуснал семейството. Сега бащата се връща с амбицията да заснеме филм за собствената си майка.

Когато първо предлага ролята на Нора, а след това я поверява на холивудска актриса (Ел Фанинг), неизречените рани изплуват на повърхността.

The Guardian определя Sentimental Value като „иронична и тъжна история за нарцисизма на твореца и опита му да превърне близките си в материал за изкуство“. 

Къде можем да го гледаме: Apple TV 

Dead Man’s Wire

Dead Man’s Wire на Гюс Ван Сант е едно от най-важните заглавия на годината - криминална драма, вдъхновена от действителни събития от 1977 г.

Филмът проследява случая на Тони Кирицис (Бил Скарсгард) - мъж, който отвлича своя ипотечен брокер Ричард Хол и го държи прикован към импровизирана „мъртва хватка“. Устройството би убило и двамата при опит да бъдат разделени.

Ал Пачино е в ролята на бащата на заложника - човек, който внезапно се оказва въвлечен в абсурдна драма.

Кирицис настоява за пет милиона долара и публично извинение, а заложническата криза се излъчва на живо по телевизията.

Ван Сант превръща реалния случай в поучителен разказ за липсата на морал в медиите и за безпомощността на институциите. 

Къде можем да го гледаме: "Киномания"

Hamnet

Hamnet на Клои Жао е определян от критиците като един от сигурните претенденти за Оскар. Пол Мескал и Джеси Бъкли са в главните роли, а продукцията получава възхитителни отзиви навсякъде, където се появи. 

Сценарият, по едноименния роман на Маги О’Фарел, е вдъхновен от личната трагедия на Уилям Шекспир – смъртта на 11-годишния му син, Хамнет, през 1596 г.

Историята проследява как двама млади родители се опитват да намерят смисъл след най-дълбоката човешка загуба.

Клои Жао, носителка на Оскар за Nomadland, превръща болката в поетична медитация за любовта, паметта и изкуството като форма на изкупление. 

Къде можем да го гледаме: "Киномания"

Urchin

Режисьорският дебют на актьора Харис Дикинсън, познат от Babygirl, Beach Rats и Triangle of Sadness, представя една нестандартна история за мъж от средната класа (Франк Дилейн), който живее на улицата и се бори с наркотична зависимост.

Urchin избягва клишетата – не търси съчувствие към героя, нито дава обяснения за съдбата му.

Сценарият е минималистичен, с хаплива ирония, а историята показва внимателно разбиране към драмата, за който разказва. Самият Дикинсън се появява в няколко сцени. 

Къде можем да го гледаме: Apple TV 

The Chronology of Water

Режисьорският дебют на актрисата Кристен Стюарт е адаптация на мемоара на писателката Лидия Юкнавич.

Имоджен Путс играе Юкнавич, чийто живот преминава през насилие, зависимост, загуба и преоткриване чрез изкуство.

Филмът използва фрагментарна и асоциативна структура, която заменя традиционния сюжет с интензивни визуални колажи. The Chronology of Water предизвика полярни реакции, но получи високи оценки за своята смелост и оригиналност.  

Къде можем да го гледаме: Mubi