Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Забавяне в икономическия растеж, отлагане на реформите и членството на България в еврозоната – това е част от „цената“ на политическата криза и предсрочните избори на 9 юни.
Заключенията са част от икономическата прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група "УниКредит".
Обобщението за България е направено от главния икономист на „УниКредит Булбанк“ Кристофор Павлов.
Според прогнозата следващите предсрочни избори вероятно ще доведат до още един фрагментиран парламент.
„Нашият основен сценарий е, че партиите с проевропейска геополитическа ориентация ще оставят настрана своите различия и ще формират ново правителство,“ пише в анализа.
И макар че няма да доведе до много по-различен резултат в парламента, преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в публичната администрация. Това, на свой ред, ще доведе до забавяне на инфраструктурните проекти и на изпълнението на реформите.
„Това ще се отрази негативно не само на растежа на БВП през тази година, но и на шанса на страната да се справи със структурните слабости, които спъват нейното дългосрочно социално и икономическо развитие,“ отбелязват още от „УниКредит“.
Според анализа, България ще получи само един транш от Плана за възстановяване и устойчивост през 2024 година.
„Това е така, защото се очаква вниманието да се насочи към предсрочните парламентарни избори и свързаната с тях кампания, което ще остави по-малко време за други приоритети, включително изпълнението на мерките, необходими за осигуряване на финансиране от ЕС,“ пише в прогнозата.
Присъединяването на България към еврозоната може да бъде отложено за 2026 г. Това обаче не се дължи на скептицизъм по отношение на способността на страната да изпълни критериите от Маастрихт, а заради липсата на редовно правителство, се отбелязва още в доклада.
„Смятаме, че по-бавният растеж, причинен от предсрочните избори, ще улесни България да отговори на изискванията за ценова стабилност, защото по-слабият растеж означава и по-слаба инфлация. Въпреки това смятаме, че присъединяването към еврозоната ще изисква редовно правителство, което активно работи за постигане на стратегическите си приоритети, а не служебно правителство, чийто мандат се ограничава до организирането на поредните предсрочни избори,“ става ясно още от анализа.
Преди дни кредитната агенция S&P Global също предупреди, че липсата на редовно правителство през следващите месеци може да се окаже пречка пред членството на България в еврозоната.
Икономическата прогноза на "УниКредит Булбанк" понижава прогнозата си за растежа на БВП в България до 2,5% през 2024 г, от предишните 3%, тъй като очакват по-слаб ръст на инвестициите.
„Смятаме, че политическата несигурност може да накара някои инвеститори да възприемат изчаквателен подход, което ще се отрази негативно на частните капиталовложения, докато преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в публичния сектор,“ се отбелязва още в доклада.
Според анализа инфлацията ще се свие до 3,1% през 2024 година и до 2,9% през 2025 година.
Министерството на финансите също ревизира очакванията си за нивото на инфлацията. Според пролетната прогноза средногодишната инфлация за 2024 година ще бъде 2,4%, а не както се предвиждаше в предходната прогноза, когато очакванията бяха поскъпването на живота в края на годината да е 4,8%.
Според анализа на МФ забавянето на инфлационните процеси в страната се дължи в най-голяма степен на тенденцията за понижаването на цените суровините на международните пазари, както и на базов ефект от ускореното поскъпване през предходната година.
Инфлацията се свива по-бързо от прогнозираното, смята министерството на финансите
