България изостава с повече от една година от крайния срок, в който трябваше да изпълни задачите си по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за да получи второ плащане в размер на повече от 1,2 милиарда лева от Европейския съюз.
Според първоначалния план - вече трябваше да има и още две плащания, но и по тези два етапа има сериозно забавяне в изпълнението.
Междувременно държавата отива на шести поредни парламентарни избори за 3 години. А никой не желае да поеме отговорността за загубеното време.
В сряда съпредседателят на ПП Кирил Петков призова ГЕРБ за спешно приемане на четири промени, от които зависи второто плащане от 1,2 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост.
Петков изброи темите, по които според него ГЕРБ все още имат противоречия с ПП-ДБ:
- правилата за избор на Антикорупционна комисия;
- Законът за защита на лицата, които подават сигнали;
- Законът за личния фалит - за който Петков обвини "лобито на частните съдебни изпълнители" в прокарване на свои интереси през ГЕРБ;
- "Пътната карта за енергетиката" (всъщност става дума за наредби, свързани с Пътната карта за климатична неутралност, които трябва да се приемат след нейното одобряване през октомври 2023).
На въпроса защо досега Народното събрание не прие тези решения, след като плащането трябваше да стане още в началото на 2024, Кирил Петков пренасочи отговорността към ГЕРБ.
"Правилата (за новата Антикорупционна комисия) бяха изготвени заедно (с ГЕРБ и ПП-ДБ). Ако бъдат внесени в дневния ред, ние ще ги гласуваме заедно, разбира се", каза още той.
Реформата в КПКОНПИ се води "изпълнена" в списъка с междинни етапи и цели за изпълнение по Плана за възстановяване на България - само защото формално беше приет нов Закон за противодействие на корупцията.
Приложението му обаче е блокирано, защото все още не са приети правилата, по които номинационната комисия ще оценява кандидатите. Законът беше приет през октомври 2023 г. с уговорката, че Народното събрание ще избере новите членове на Комисията "Антикорупция" в тримесечен срок. Това не още не се е случило.
Призивите на ПП-ДБ към ГЕРБ за преговори започнаха отдавна, а на 6 март 2024 г. Кирил Петков и Христо Иванов форсираха процеса, като внесоха от свое име текстове, написани от Рая Назарян.
Досега оправданието на ГЕРБ беше, че се чака съгласуване на тези предложения от Европейската комисия, а предварителното им внасяне от ПП-ДБ беше възприето от Назарян като провокация и злоупотреба с труда ѝ.
Според Лена Бориславова в "Панорама" - вече има одобрение от ЕК по текстовете и няма дори формални пречки за гласуването им.
Спорът с ГЕРБ по въпроса за защитата на хората, подаващи сигнали за престъпления, се оказва по въпроса от кой момент започва да действа тя.
Това е още един закон, обещан по Плана за възстановяване, който е приет на хартия през февруари 2023, променен е цели 3 пъти за една година, но пак не отговаря на очакванията на Европейската комисия.
Целта е той да осигури закрила на т.нар. whistleblowers - или служители и вътрешни лица, които имат пряка информация за извършвани нарушения на закона, но се страхуват от репресии при евентуално изнасяне на тези данни.
В новоприетия закон се казва, че оповестителите на данни за престъпления имат право на защита, но не и ако пускат анонимни сигнали, и не при сигнали за нарушения, извършени преди повече от 2 години. Такъв период на "амнистия" не би трябвало да съществува.
Той обаче е поставен в оригиналния текст (внесен от Десислава Атанасова и групата на ГЕРБ), с цел "да се предотврати възможността за засягане на личните права и достойнство на лицето, срещу което е насочен сигналът" и да се стимулира "достойната гражданска активност, а не анонимното доносничество.
Законът за несъстоятелност на физическите лица (т.нар. личен фалит) е внесен в Народното събрание още в пролетта на 2023 г. по време на последния служебен кабинет.
Преминал е гласуване на първо четене в пленарна зала през юни 2023 г. Месец по-късно Комисията по правни въпроси е представила проект на доклад за второ гласуване, но оттогава няма никакъв напредък.
През това време се трупат становища от всевъзможни заинтересовани страни - включително ВКС, Адвокатския съвет, организации на колекторските фирми, фирмите за бързи кредити и др.
Не е ясно дали техните критики са взети предвид и кога най-после проектът ще влезе в дневния ред на 49 Народно събрание.
Какво още липсва от списъка на Кирил Петков?
Напредъкът по Плана за възстановяване може да се проследи в Информационната система за управление на средствата от ЕС - и там се вижда, че не са изпълнени още няколко изисквания за второто плащане.
Това са:
- Национална здравна стратегия 2021—2030 г. и план за действие за изпълнение на стратегията (Министерство на здравеопазването)
- Намаляване на дела на договорите, възложени на базата на единствен оферент (Министерство на финансите и Агенцията за обществени поръчки)
През февруари 2024 г. проектът за Здравната стратегия беше върнат за преработка, след като ресорната комисия в НС я прати обратно за доработка. Председателят ѝ Костадин Ангелов оправдава отказа с множество становища от "експертните съвети, болнични асоциации и други неправителствени организации", които имат "сериозни забележки".
Намаляването на "предрешените" обществени поръчки с един-единствен състезател е важен измерител за конкурентността на българския пазар. Според данни на Изпълнителна агенция "Одит на средствата на европейския съюз", цитирани от "Капитал" в края на 2022 г., 26% от договорите в България по обществени поръчки са в тази категория.
"ЕК измерва дела на договори, сключени с участието на един оферент, и счита, че над 20% дял на такива договори индикира недостатъчно конкурентен пазар, който не може да постига целта си за максимално добро използване на публичния ресурс", се казва в информацията от агенцията.
Когато и да се гласуват всички описани по-горе промени - все ще е късно.
И не става дума само за пари, до които България трябваше отдавна да има достъп.
Става дума за сериозни политически решения на дългогодишни проблеми, които засягат пряко всеки български гражданин.
За съжаление, късият хоризонт на всеки от последните парламенти прехвърля отговорността за тези решения все по-далеч.