Да се ориентираш на "пазара" на стоматологични услуги във времето, в което дори грижата за здравето се превърна във функция на инфлуенсърството и крещящия социален маркетинг, става все по-трудно и объркващо.
Всеки пациент обаче може да се увери дали е попаднал при специалист с висок личен стандарт и с професионален усет, за когото медицината е призвание, а не оборот. Достатъчно е да си отговори на въпроса дали човекът, при когото се лекува, влага търпение и старание да общува с пациента като с равностоен човек, да обяснява причините, последствията и стъпките в терапията.
Това е основният принцип на д-р Костадин Харалампиев: независимо колко сложен е един случай, зъболекарят трябва да може да отговори на въпросите на пациента си, "без да му се кара".
Водещият лекар в "Минт Клиник" е потомствен медик, член на Американската асоциация по дентална медицина и член на ръководството на Клуба по имплантология. Д-р Харалампиев е от онези професионалисти, които знаят, че усъвършенстването в медицината продължава цял живот. Добрата връзка с пациентите е от основно значение за него - така както и наличието на рамка за утвърждаване на ясни правила за качеството на работа в цялата общност.
Защо стандартите за добра медицинска практика все още липсват в България, какви проблеми създава този дефицит и в кои отношения българските стоматолози изпреварват своите колеги от чужбина:
Имат ли зъболекарите в България обща тема, която да ги вълнува?
Има една тема, която хем е съсловна, хем не е. С влизането си в ЕС България се е задължила, като част от много различни реформи, да въведе т. нар. стандарти за добра медицинска практика. За това беше даден 12-годишен гратисен период - от 2007 до 2019 година. Въвеждането им се делегира на съсловните организации, след което трябваше да се съгласува през министерството.
Два месеца преди изтичането на този подготвителен срок, стана скандал. В подобни ситуации винаги се намират недобронамерени хора (основно от управителното тяло). В случая, измислиха скандални, написани на коляно правила, които нямаше да издържат в съда. Бяха ограничителни и картелизиращи определени дейности, например, че за да слагаш импланти, трябва да имаш специалност по хирургия. Подобно нещо няма никъде не в ЕС, а по света.
Регламентът е, че дипломата на доктор ти позволява да вършиш целия обем от дейности. Оттам нататък се появяват правила за добра практика, които ти не можеш да изпълняваш, ако нямаш следдипломна квалификация – регламентира се по този начин, а не с ходенето в университет със специалност, защото това е много остаряло като мислене. Едно време всички, които е трябвало да станат специалисти, са взимали специалности, но сега съвсем не е така. Обучителните начини са хиляди.
Стана скандал по темата, даде се заден ход, приеха се само общомедицински правила, а специфично разписаното остана да се допише.
Колко е важно това за хората?
На много нива е важно, но нека започнем за пациентите.
За пациентите това ще означава регулация, която ще направи невъзможно специалистите да не се хора, които отговарят на определени правила, а да са хората, които най-силно се рекламират като „специалисти“.
Който крещи най-силно във Facebook, той е най-добрият в момента. Имаше случай, в който колега се обяви за „най-добрия имплантолог в Югоизточна Европа“, зад това послание застана PR агенция и това работеше известно време, докато пациентите не започнаха да се появяват с проблеми в останалите клиники. Защото няма реални механизми, които да отсеят тези неща.
Какво във вашата професия би било добра практика и какво лоша?
Ако имате нужда от имплант, обикновено започвате да търсите в Google, правите рисърч и стигате до следния избор: на едно място ви казват, че след два дни сте готови с поставени импланти, а на другото, че трябва да чакате три месеца.
В общи линии, пациентите не могат да се ориентират, защото те не знаят дали това не са две различни практики и едната да може наистина да сложи импланта за два дни. Често човек прави избор по тотално ирелевантни неща от гледна точка на медицината - например дали сайтът на клиниката излиза напред в търсачката, дали е известна. Средата се развива по този начин и може би така е правилно.
От друга страна обаче трябва да има някакъв контрол за това, което вършим, защото то не остава без последствия.
Най-логичното е, първо, да има ясно разписани правила. Такива правила има, те са т. нар. протоколи, с които разполагат и болниците. Докторите вече си свършиха работата с добрите медицински практики.
Тук възниква един друг проблем и той е свързан с лавината от съдебни искове, които ще дойдат тогава, когато има ясно разписани правила.
Защо в момента не съдят толкова много зъболекари? Защото адвокатите са наясно, че не могат да защитят случаите. Ако обаче се появи нормативна база, тази пречка ще отпадне. Отначало ще настане „див Запад“. Професионалните застраховки ще станат много важни. Има случай с дело срещу една частна болница, по което съдът наложи глоба, колкото е годишната печалба на болницата. Клиниката може да фалира само заради един случай.
Добре, но как хората да се ориентират все пак?
На мен ми е много важно да има здрав разум в това, което лекарите ти говорят. Първо - да ти говорят. Имах случай с пациент, който ми каза „Ще си направя импланта при теб, защото всички други ми се карат“.
На второ място - това, което ти казват, трябва да има смисъл. Човек трябва да може да си го преведе на своето ниво на разбиране. От позицията на доктор ще ви кажа, че това е възможно във всеки един случай, независимо колко е сложен. Можеш да намериш начин да обясниш какво, защо и какви са последствията.
Според мен това е важното, защото също би могло да помогне за преодоляване на лошите практики. Ако някой вкара един недобронамерен зъболекар в подобен разговор, много бързо ще стане ясно, че нещо не е ок.
Разбира се, факторът „Цена на услугата“ е много важен. Но първо трябва да сме наясно дали сравняваме круши с круши.
Kак се формират цените и ценовата политика при вас?
Аз слагам импланти от 11 години - цената, с която започнах да ги слагам, е тази, на която слагам и в момента. По отношение на консуматива - нищо не се е променило до момента и в световен мащаб.
Това, което се промени е, че появиха много low cost играчи. Започнаха да падат патенти. Сега докторите могат да избират между имплант за 100 лева и имплант за 500 лева. Когато завършвах през 2003 година, ми попадна едно интервю на професор, англичанин, който пишеше за все по-нарастващата роля на търговците в обучението на докторите. Това е глобална тема.
Има статистики, които показват, че докторите в глобален мащаб все повече се обучават от търговците, защото това е най-лесният източник - идва някой търговски представител, убеждава те колко добър е даден продукт, вадят се графики... Но това не е назависима информация. А докторите трябва да се подготвят със сигурност с независима информация. Това важи и за много други професии, но за нашата - още повече.
Естествено, в един момент можеш да си помислиш, че някой може да злоупотреби с това влияние. И този професор пишеше в статията си: Съветвам младите доктори да бъдат много консервативни. Защото индустрията постоянно бълва нови лекарства, нови материали, нови импланти, а информацията става толкова масивна, че можеш да се изгубиш в нея. В това отношение аз до ден днешен съм консервативен. И това е предопределило моя избор на цена.
В един момент имаше силен пазарен натиск по отношение на цените от страна на lowcost системи, които искат да работят с теб. Аз не съм от хората, които слагат най-много импланти у нас, но със сигурност слагам редовно и го правя от много години.
Въпросът дали ще удържиш е въпрос на стандарт. Стандартът винаги е личен, но е добре да има и някаква обща рамка. Затова стандартите за добра медицинска практика са толкова важни.
Доколко изкушаващ е този натиск, за който говориш?
За разлика от някои лекарски професии, които са много ухажвани, при нас няма такова нещо в подобен мащаб. Много често “натискът” е свързан със заплащането на обучение, но чрез определено обвързване.
Много зъболекари ли има в България?
На глава от население са много, да.
А какво е нивото на образование?
Ще си кажа мнението през това, което виждам в пациентите, които идват от други здравни системи. През годините съм срещал не един или два случая.
Най-много пациенти виждам от Англия и това, което забелязвам, не е похвално. В това отношение, не мисля, че трябва да критикуваме много българското образование.
Има един важен въпрос: кое е добро за личното здраве и кое е добро за общественото здраве? Това са две различни категории.
Ще ви дам пример с нашата процедура за поставянето на силанти. Силанизирането на зъби е профилактична процедура, която в САЩ е изключително масова. Става дума за заливането на първите дъвкателни зъби на децата, които се развалят лесно. Тази процедура е препоръчвана от здравните власти и е много масова.
След години приложение статистиката недвусмислено показва, че по отношение на общественото здравеопазване - напр. намаляване числата на заболеваемост от кариес - тя дава положителни ефекти.
Ние обаче се отказахме да правим силанти в клиниката. Преди години се събрахме всички доктори, които работихме в клиниката. Обсъждахме го на дълго и на широко и решихме, че рискът от вторичен кариес под силантите не е никак малък. Нашата микростатистика показваше, че децата, които така или иначе имаха добра хигиена, нямат нужда от силанти.
Когато говорим за здравеопазване в чужбина, винаги трябва да имаме предвид, че там съществуват различни нива на грижа според финансовото и социалното разделение на хората. Ако трябва да се върна на темата за образованието – в чужбина има много добре обучени и дисциплинирани хора, които вършат работата по протокол. На тези единици в здравната система често не е позволено да си развиват квалификацията или мисленето дори.
Какво мислиш за зъбния туризъм?
В България той не се разви „индустриално“, така както стана в Унгария. Стоматолозите в Словакия и Чехия също поемаха пациенти от Германия и от Австрия, но в Унгария имаше огромен поток от Англия.
Преди години се засякохме с една унгарска група на обучение във Финландия и в един неформален разговор стана ясно, че зъбният туризъм се е развил като класически балон. Отначало това, което е движило процеса, е бил паричният поток - едни хора са готови да дадат пари, други хора са готови да ги вземат. С времето започват да възникват проблемите, най-големият от който са съдебните искове срещу унгарските зъболекари. Унгария е член на ЕС и такъв тип дела са много лесни.
Вторият проблем е, че спецификата на денталния туризъм не позволява да се развие високостандартна практика, защото той е свързан с много пътувания. Ако въвеждаш протоколи с по-редки визити, то тогава определено има компромиси.
Това, което със сигурно се случва в годините като пример за скъсяване на сроковете, е дигитализацията. Тя позволява нещо, за което преди е висяло със седмици в лабораториите, сега да се прави за 2-3 дни. И в България има хора, които се развиват много добре в тази посока.
Лично аз съм убеден, че най-големите провали, с които съм се сблъсквал, са провали на планирането. Ако някой тръгне в грешна посока, след това технологиите не могат да му помогнат да компенсира.
Кое движи бизнеса повече - здравето или естетиката?
Определено естетиката и козметичните грижи. Но това е двупосочен процес - със сигурност не е зададен само от докторите, такова е търсенето.
Желанието на нашите пациенти е много умерено в това отношение. При нас няма контингент от футболисти, чалга звезди и политици. За себе си мога да кажа, че съм консервативен. Не съм готов на драматични промени, не бих го направил например в името на повече бизнес.
В това отношение една от любимите ми фрази на английски е Beauty is in the Eyes of the Beholder.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
