Докато България въвежда "религия", Естония подготвя учениците за работа с изкуствен интелект

Докато България подготвя задължителен предмет по „Религии и добродетели“ и законова забрана на ползването на мобилни телефони в училище, Естония, която се превръща в новия лидер в европейското образование, се насочва към изкуствения интелект.

Прибалтийската страна започва мащабна инициатива под името AI Leap, чиято цел е да осигури достъп на ученици и учители до най-модерните AI инструменти. В момента се водят преговори за лицензиране с OpenAI. Планът е до 2027 г. 58 000 ученици и 5 000 учители да получат безплатен достъп до тези технологии, като първите ще бъдат 16- и 17-годишните ученици още от септември тази година.

С население от 1,4 милиона души Естония без много шум изпревари големите по-големи и по-богати държави с традиции в образованието. При последното международно изследване за подготвеността на децата - Pisa (2022) - страната зае първо място в Европа по математика, наука и креативно мислене и второ място по четене - след Ирландия. В същото време България остава сред последните.

Според The Guardian една от причините, довели до успеха на Естония, се дължи на ясно изразената дигитална ориентация. Докато в държави като Великобритания, а отскоро и в България, се обсъждат забрани за мобилни телефони в училищата, в Естония подходът е различен: смартфоните не са забранени, а употребата им се насърчава - именно като учебен инструмент. Те се използват не за забавление, а в рамките на конкретни задачи, поставени от учителите. Употребата се регулира от самите училища, на местно ниво, но забрани няма.

„Честно казано, не съм чувала за проблеми“, казва министърът на образованието Кристина Калас. Тя обяснява, че естонското общество поначало е отворено към технологиите – и учителите не правят изключение.

Калас дава за пример местните избори през октомври, когато 16-годишните ще могат да гласуват онлайн чрез телефона си. „Би било абсурдно да им кажем: "гласувайте през телефона, но не го използвайте в училище за ChatGPT". Това би било объркващо и лицемерно“, казва тя.

В Естония има и ясни насоки за по-малките ученици, до 12–13 години,, но фокусът остава върху това как да се използват технологиите, а не дали изобщо да се използват.

Още през 1997 г. страната прави първия си „Тигров скок“ – масови инвестиции в компютри и мрежи, като още тогава училищата получават бърза интернет връзка в класните стяи. С AI Leap сега Естония прави следващата крачка. Изкуственият интелект не просто се изучава – той променя самото образование.

Калас говори за края на есетата за домашно и модела на наизустяване като „запомни-повтори“. На негово място идват устни изпити и развитие на критично мислене. AI вече върши рутинната работа по-добре. Затова целта е младежите да усвоят умения от по-високо ниво.

„Имаме много малко време“, казва тя. „Или ще се научим да мислим по-бързо и по-дълбоко – или технологиите ще мислят вместо нас.“

Така, докато в България учениците ще учат за „добродетели и религия“ и с последните си идеи за промени в закона образователното министерство смята драстично да ограничи достъпа на децата до телефоните им, в Естония ще се обучават как да работят с изкуствен интелект – и ще го правят от телефона си.