Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Държавата въведе 100% контрол върху вноса на сурово мляко в страната
- Млекопреработвателите предупреждават, че това създава риск от поскъпване на млякото и млечните продукти
- Големите търговски вериги обръщат внимание, че мярката може да противоречи на свободното движение на стоки и услуги в ЕС
Нови изисквания за контрол върху вноса на прясно мляко създават риск за стабилността на доставките и недостиг на суровината. За това предупреждават както от Българската асоциация на млекопреработвателите, така и от Сдружението за модерна търговия, което включва повечето големи търговски вериги в страната.
Става въпрос за заповед, издадена на 8 юни, съгласно която Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) изисква проби върху 100% от вноса на прясно мляко в страната, а до излизането на резултатите камионите чакат на границата.
Въпросните проби се анализират само в една лаборатория, а чакането на резултатите е до 72 часа, в които суровината на практика се разваля. Това крие риск от значителни директни загуби за компаниите, но също и застрашава работата на мандрите, които работят и със значителни количества вносно мляко, предупреждават от сектора.
Млекопреработвателни предприятия предупреждават, че заради заповедта на земеделското министерство може да се стигне и до повишаване на млечните стоки с до 25%.
Какво разпорежда заповедта?
Според БАБХ мярката има за цел да гарантира качеството на пазара. Решението е взето след анализ на резултатите от засиления контрол през май върху млечните продукти. Резултатите показват, че 24% от изследваните проби са били с несъответстващи резултати.
Българската асоциация на млекопреработвателите обаче настоява за незабавна отмяна на въпросната заповед и предупреждава за сериозни последици за млечния сектор, българските потребители и държавния бюджет.
В отговор министърът на земеделието Пламен Абровски не вижда проблем в проверките, като заяви, че българските млекопроизводители "ще се радват суровината да поскъпне" и че едва 7,5% от суровината в страната идва от внос.
Числото се различава значително от данните на търговските вериги, според които около 40% от суровото мляко в България се внася.
Основният проблем не е извършването на официален контрол върху суровото мляко, а начинът, по който контролът е организиран
"Заповедта не съдържа конкретен максимален срок за приключване на контролните действия и лабораторните анализи. Това създава възможност бързоразваляща се суровина да бъде задържана за неопределен период от време, което превръща временната контролна мярка в източник на сериозни и необратими икономически последици", се казва в позицията на млекопреработвателите.
Вече са налице случаи на значително забавяне на доставки на сурово мляко от държави членки на Европейския съюз. Редица предприятия съобщават за затруднения в снабдяването със суровина, нарушаване на производствените графици и риск от неизпълнение на договорни ангажименти.
Риск от претенции
Млекопреработвателите предупреждават, че е особено тревожен рискът за държавния бюджет.
" Ако последващите лабораторни анализи потвърдят, че задържаните доставки отговарят на всички приложими европейски и национални изисквания, ще се окаже, че причинените вреди са резултат единствено от приложената административна мярка. Това създава предпоставки за значителни претенции срещу държавата за стойността на компрометираната суровина, транспортните разходи, договорните неустойки, пропуснатите ползи и всички останали претърпени вреди", казават млекопрепработвателите.
Те предупреждават и за риск от по-високи цени млечните продукти и настояват за незабавна отмяна на заповедта.
Опасност от дефицит и нарушаване ритмичността на доставките
Сдружението за модерна търговия, в което членуват повечето от големите търговски вериги в България също излезе с позиция за риска за стабилността на пазара и заплахите за българския износ от прилагането на заповедта.
Според изчислението им секторът на млечни продукти в България страда от структурен недостиг на суровина, като близо 40% от пазара зависи от вноса на сурово мляко от ЕС.
"Тъй като производството на качествено българско мляко изисква дългогодишни инвестиции и не може да бъде създадено административно от днес за утре, блокирането на вътреобщностните доставки поставя преработвателите пред невъзможност да изпълняват поръчките към търговските мрежи", се казва в позицията на Сдружението. .
Търговците предупреждават, че това застрашава регулярното снабдяване на пазара с базови стоки в условия на изострена ценова чувствителност сред обществото.
Инфлационен натиск и покачване на цените за потребителите
Оттам предупреждават още, че изкуственото ограничаване на достъпа до суровина свива предлагането и дестабилизира пазара, а натискът неизбежно ще доведе до покачване на крайните цени на млечните продукти за крайните потребители.
Това се случва на фона на натиска от страна на държавата за намаляване на цените на основни стоки, чрез т.нар. "кошница с грижа" и разширените правомощия на Комисията за защита на конкуренцията и КЗП срещу "необосновано покачване на цените".
Риск от реципрочни мерки
Търговските вериги припомнят, че свободното движение на стоки в рамките на ЕС е основен принцип, който трябва да бъде спазван.
"Въведените нетарифни ограничения и забавянето на търговските потоци в двете посоки могат да доведат до нежелани последици. България е както вносител, така и износител на храни и хранителни продукти, и затова е от съществено значение да се осигури спокойно преминаване на стоките", предупреждават в позицията си от Сдружението за модерна търговия, като настояват за незабавно преразглеждане на заповедта.
Оттам призовават за въвеждане на ясни, бързи и експресни процедури за вземане на проби, които да не спират движението на суровините и да гарантират нормалния ритъм на търговския оборот.
Защитата на българския потребител и подкрепата за родното производство изискват баланс и справедливи условия на конкуренция, се казва още в позицията.
Оттам допълват, че е от ключовото да се постави акцент върху създаването на предпоставки за разширяване на местното производство и привличане на инвестиции, а ролята Министерството на земеделието и храните (МЗХ) определят като ключова в този процес.
