Руската инвазия в Украйна генерира най-сериозния риск пред българската национална сигурност, а линия на заплаха идва и от "индиректните опити на Москва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани".
Това показват годишните доклади на ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военно разузнаване" за 2022 г., публикувани от Министерския съвет.
ДАНС отчита, че нахлуването на руската армия в Украйна "значително ерозира съществуващата архитектура за сигурност в Европа, ескалира съперничеството между геополитическите фактори и създава вектори за глобална енергийна, икономическа и продоволствена несигурност".
- "Военните действия запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия, като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване", се казва в доклада на службата.
- Зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов коментира това предупреждение пред журналисти, като казва, че основният риск не е от преливане на войната към територията на държави от НАТО - като България - а от събития като взривяването на Каховския язовир, чиито последствия се усещат в целия регион, или заплахите за сигурността на Запорожката АЕЦ.
Служба "Военно разузнаване" (СВР) също докладват, че основният фактор, оказал негативно влияние върху стратегическата среда на сигурност през 2022 г., и определящ предизвикателствата за националната сигурност на България, беше инвазията на Русия в Украйна".
"Във вътрешен план усилията на централната власт в Русия бяха насочени към засилване на контрола върху обществените отношения във всички сфери. Всеобхватната мярка имаше за цел да неутрализира недоволството от войната в Украйна и да гарантира оцеляването на режима в Кремъл и на интегритета на Федерацията... руското идеологическо, информационно и геополитическо противопоставяне на Запада нараства с тенденция към по-нататъшна ескалация", се казва в доклада.
"Западната всестранна подкрепа е жизнено важна за оцеляването на украинската нация. В тази връзка дипломатическата активност на държавното ръководство на Украйна през годината имаше за основна цел да поддържа в дневния ред на европейската и евроатлантическата общност въпросите, свързани с руската военна инвазия и последиците от нея, необходимостта от нарастване на военната и финансово-икономическата подкрепа за Киев, както и увеличаването на санкционния, международноправния и дипломатическия натиск върху Кремъл", пише още в доклада на СВР.
- "Успоредно, в регионален аспект деструктивна роля имаха индиректните опити на Москва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия. Активността на руските специални служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани се повиши значително през 2022 г. в опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа", се казва в информацията на военното разузнаване.
Докладът на Държавна агенция "Разузнаване" е най-пестелив на оценки за средата за сигурност - естествено, отчита се, че тя е трайно влошена от военната агресия на Русия, която е превърната в "директно предизвикателство за европейската архитектура за сигурност и демократичните принципи и устои на международното право".
"За постигане на целите си в европейските страни Кремъл продължи да използва широк инструментариум от хибридни средства. Наличието на „замразени“ конфликти в постсъветското пространство, възможностите за тяхното реактивиране и използването им като средство за натиск продължиха да оказват отрицателно влияние върху сигурността в Черноморско-Каспийския регион", казват още от ДАР.
Отчита се още, че руската война е довела до забавяне на започналото възстановяване на глобалната икономика от пандемията от Covid-19.
Спирането на руските доставки на газ е фактор, който се посочва в докладите на ДАНС и ДАР.
"Рязкото повишаване на цените и рискът от недостиг на енергоресурси, суровини и хранителни стоки, както и нарушаването на веригите за доставки предизвикаха засилване на инфлационния натиск и забавяне на икономическия растеж в световен мащаб. Предизвикателство за европейските държави беше също осигуряването на алтернативни на руските доставки на петрол и природен газ... ЕС и НАТО запазиха ролята си на основни стабилизиращи фактори в глобален и регионален план", пишат от ДАР.
От ДАНС отчитат, че въпреки спрените доставки вътрешното потребление на газ е обезпечено - но поведението на Русия оказва влияние върху серия от икономически играчи в България, включително на предприятията, крайните потребители и транспортния бранш.
"Високите доставни цени на природния газ оказват пряко негативно влияние върху битовите, обществените и индустриалните потребители и мотивират искания за оказване на държавна подкрепа. Нагнетеният в подземното хранилище газ с висока себестойност ще продължи да оказва натиск върху ценовите нива у нас и през 2023 г", се казва в доклада на ДАНС.
"Действията на Кремъл създават предизвикателства за поддържката и модернизацията на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Стремежът за намаляване на енергийната зависимост от Русия ускорява процеса по диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво, израз на което са сключените в края на 2022 г. споразумения с алтернативни производители. Решаването на въпроса с дълготрайното и безопасно съхранение на отработеното ядрено гориво и на преработени високоактивни отпадъци остава средносрочно предизвикателство в сектора", пише още в доклада на контраразузнаването.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: