Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Лекс Пот е нидерландски дизайнер и ръководи собствено студио в Ротердам. Завършва Академията за дизайн в Айндховен и развива практика на границата между индустриалния дизайн и изящното изкуство. В разговора ни той разказва за първия си проект с ИКЕА, за дома като лична колекция, за цвета и играта, за демократичния дизайн и за мястото на човека във времето на AI.
Домът като колекция
Когато влезете за първи път в нечий дом, какво забелязвате? Можете ли да разберете нещо за човека от начина, по който живее и как е подредил дома си?
Много неща ми правят впечатление. Това е и част от професията ми. Има огромна разлика между интериорите, които виждаме в списанията, и реалните домове. И това е едно своебразно откритие.
Израснал съм в семейство на художници и скулптори, затова винаги първо гледам стените: какво изкуство, какви картини или предмети има там. После вниманието ми е привлечено от библиотеката. Да видиш какви книги има някой вкъщи, е като да надникнеш в душата му.
За мен е интересно как се е формирал интериорът. Не го възприемам като нещо, което купуваш наведнъж и просто подреждаш. За мен той е колекция, която се развива с времето: неща, които си открил, които имат емоционална стойност за теб или си наследил. Именно това разнообразие кара един интериор да оживее.
В този смисъл IKEA PS е добър пример, защото това са предмети, които се открояват. Имат собствен характер и могат да дадат ДНК на интериора. Това е и една от причините да се гордея, че работих по колекцията. Харесвам смелите предмети с присъствие и характер.
При предметите с характер и отличителен дизайн се вижда и друг феномен: когато разглеждаме социалните мрежи или интериорни проекти, много домове изглеждат еднакво. Разбира се, има и домове с характер, но има и много повтаряемост. Смятате ли, че добрият вкус може да стане скучен и еднообразен?
Не мисля, че добрият вкус може да стане скучен. Ако всичко изглежда еднакво, бих се запитал дали това е добър вкус, или просто сме видели достатъчно примери за това как „трябва“ да изглежда един интериор.
Като дизайнер съм голям почитател на цвета. Мисля, че чрез цвета дизайнерите могат да помогнат на хората да бъдат малко по-смели. При IKEA PS не е нужно да боядисате целия си дом в оранжево, лилаво или розово. Можете просто да добавите няколко цветни акцента, почти като да хвърлите конфети у дома, и да започнете да експериментирате.
Важно е да направиш интериора свой, вместо да се опитваш да се вместиш в готов образ. Интериорите може да изглеждат еднакви, но аз винаги търся онова, което ги отличава. Много е трудно всичко да бъде подредено напълно идентично. Винаги има личен почерк.
И мисля, че колекцията IKEA PS е точно за това: да внесеш акцент, да бъдеш смел, да направиш изявление и да имаш предмети с характер. На пръв поглед всичко може да изглежда сходно, но винаги има разлики, защото и ние самите сме различни.
Да приемем играта сериозно
Колекцията е посветена на закачливата функционалност (playful functionality). Защо играта се превърна в интересна тема и отправна точка за вас?
Преди всичко играта те кара да взаимодействаш с предмета, да направиш нещо с него. Така започваш да изграждаш връзка и той придобива емоционална стойност.
Почти всички предмети в PS колекцията не са просто статични. Те предполагат игра, взаимодействие, движение или трансформация. Мисля, че желанието за игра е заложено у нас.
Функционалността от своя страна е част от ДНК-то на ИКЕА. Ако нещо е само игриво, но не е функционално, не работи. Играта и функционалността имат нужда една от друга и се подсилват.
Харесвам израза “take fun seriously” (бел.авт. да приемеш забавлението насериозно). Точно това е балансът между функция и игра: да ги събереш в един предмет, без той да се превърне в ефект заради самия ефект, но и без да бъде скучен и само полезен.
Имаше ли конкретно вдъхновение или отправна точка за предметите, които създадохте за колекцията?
Имах две важни отправни точки. Едната е собственият ми дом. Заобиколен съм от много различни предмети и когато получих задачата от ИКЕА си помислих: какво бих искал в дома си не само като дизайнер, а и като човек, който ще го използва? Това е много лично.
Професионалната страна е, че работя много с ръцете си. Обичам да правя неща, да създавам протопипи. Така можеш да откриеш нещо неочаквано или ново. Забавното е, че ИКЕА работи по много сходен начин. В Елмхулт има невероятна тестова база, в която се правят прототипи и екипите искат да видят реални обекти, а не само идеи, концепции или файлове на компютър.
Този начин на работа ми позволи да стигна до някои необичайни решения и идеи за продукти. И тук има интересна пресечна точка: аз работя самостоятелно и в малък мащаб, а ИКЕА може да мисли в огромен мащаб и разполага с всички необходими експерти и екипи.
Много хора си представят, че вдъхновението идва някъде от галактиката: изведнъж дизайнът се появява в главата ти и просто го реализираш. За мен вдъхновението е и учене, и рутина. Да разбираш дома си, да наблюдаваш всекидневието и да се опитваш да видиш какво липсва и какво се променя наоколо.
Друг много важен аспект е животът в по-малки пространства. Мястото е ограничено и това означава по-съзнателни решения: от какви предмети имаш нужда, могат ли да имат повече от една функция, работят ли в различни ситуации.
Лампионът, чието тяло се пречупва на 45 градуса и променя потока на светлината, е добър пример. Може да се използва за обща, атмосферна светлина, като насочена такава към конкретен предмет или като по-интимна лампа за четене. Един предмет предлага три различни приложения - не са необходими три лампи.
Мащаб и демократичен дизайн
Когато проектирате за мащаба на ИКЕА чувствате ли се по-свободен или по-отговорен?
Бих казал и двете. Ако погледнем историята на IKEA PS, това е своеобразна зона за експерименти, в която можеш да разширяваш границите и да отидеш отвъд вече познатото.
Привилегията да работиш с ИКЕА е, че зад всичко стои огромен екип. Без него идеите не биха оживяли по този начин. Зад един предмет стоят разработката, техническите екипи, тестовете, правният отдел, опаковките и логистиката. Това е добър пример как различни специалисти работят заедно, така че дизайнът да стане достъпен за огромна публика.
Това е първата ми работа с ИКЕА. В началото въпросът беше дали ще се получи и как. За щастие процесът вървеше много естествено, защото имаме сходен подход и говорим на един език. А рамката на PS позволява повече експеримент и излизане отвъд познатото, което пасва много на начина, по който работя.
И това ме кара да се гордея, защото сега най-накрая майка ми и съседите ми разбират какво правя. Дори децата в училище разбират какво правя. ИКЕА е място, достъпно за много хора.
Като говорим за демократичен дизайн, ИКЕА отдавна е сред компаниите, които развиват тази идея. Каква е Вашата гледна точка към демократичния дизайн през 2026 г. и след това? И могат ли дълготрайността и достъпната цена да съществуват заедно?
2026 г. е интересна отправна точка, но за да отговоря, трябва да се върна малко назад. Както вече споменах, израснах в семейство на художници и скулптори и там всичко тръгва от личната необходимост: какво искаш да направиш, какво искаш да изразиш.
Осъзнах, че искам да стана дизайнер по друга причина: исках една идея или един предмет да могат да бъдат произведени така, че много хора да им се радват.
Докато учех се запознах с течението Bauhaus и с идеята дизайнът да бъде достъпен за повече хора и да стане част от новата индустриална епоха, както и с Уилям Моррис в контекста на Индустриалната революция. Тези идеалистични представи за демократизиране на дизайна бяха много важни за мен.
Преминах през стаж при дизайнер, който е участвал в предишно издание на IKEA PS. Постепенно стигнах до извода, че днес идеята за демократичен дизайн съществува в много чист вид в ИКЕА, защото компанията приема дизайна и иновацията сериозно - както като поле за експеримент, така и като част от всекидневието.
Ниските цени и достъпността не са случайност. Зад тях стоят опит, разумно използване на материалите, транспорта и логистиката. Винаги ми е било мечта да работя с ИКЕА именно заради достъпността, умното инженерство и смелия дизайн.
За мен демократичният дизайн означава достъпност и иновация. ИКЕА успява да съчетае и двете. А това остава актуално и заради живота в по-малки пространства: когато квадратните метри са ограничени, избираш много по-съзнателно какви предмети допускаш у дома.
AI като още един инструмент
Ако говорим за настоящето, няма как да минем без въпрос за AI. Навсякъде се говори, че много професии ще станат излишни, че с AI вече можеш да проектираш, каквото пожелаеш. Какво според вас ще остане човешко в дизайна?
Това е огромна тема. Ако погледнем историята, имахме Индустриалната революция, промените в земеделието, после интернет и технологичната революция, а сега навлизаме в нова революция с AI.
Не се страхувам от самата промяна, защото тя е постоянна и е част от човешкия живот. Мисля, че професиите ще се променят. Не е задължително много работни места просто да изчезнат. Ще се появят и нови.
Що се отнася до дизайна, все повече вярвам във физическия предмет и в работата с ръце. За AI може да се каже много, но едно нещо той не може да направи: да хване предмет, да го държи и да усети какво е. Или да преживее играта.
Мисля, че сетивата ни ще стават все по-важни, защото AI не може да помирише, да докосне или да почувства. Затова човешката емоция, свързана с физическите предмети, придобива по-голяма стойност.
В моята професия работата с ръце, експериментът и щастливите случайности никога не са резултат от чисто логическо мислене. Да бъдеш човек означава понякога да бъдеш нелогичен и да експериментираш. Именно там виждам човешкото предимство и дори още по-голям потенциал за бъдещето.
Предметите, които направих, не биха могли да бъдат създадени с AI. Може би сега, ако му дадеш готова отправна точка, той може да прави вариации. Но например лампата тръгна от дръжка на метла. Не мисля, че AI някога би стигнал от дръжка на метла до лампа.
Може би това е някаква човешка химия или човешко откритие, което е различно от начина, по който работи AI. Опитвам се да използвам AI там, където мога, и го виждам като инструмент, още едно допълнение към работилницата ми. Но в самия творчески процес, за щастие, мисля, че човекът все още има какво да дава.
След 20 години
Представете си, че след 20 години в магазин за вещи втора употреба има от Вашите творби, част от IKEA PS 2026. Някой взема една от тях. Какво бихте искали да почувства или да си помисли?
Нека приемем, че това ще се случи, защото само по себе си би било най-големият комплимент: предметът все още да има смисъл и стойност.
За мен най-добрият „срок на годност“ е един предмет да продължава да има смисъл. Това зависи от качеството на материалите, но и от самия дизайн. Ако след 20 години той все още работи, в добро състояние е, това е важно.
Мисля, че това е част и от наследството на PS. Колекцията вече е доказвала, че животът на един предмет не е задължително свързан с конкретна тенденция или момент и може да бъде много по-дълъг.
Това беше заложено и в дизайна. Не гледахме толкова тенденциите, а се опитвахме да сведем предмета до същността му. А същността, ДНК-то или характеристиките на един архетип, например лампата, могат да останат актуални много дълго.
Дори цветовете са избрани с тази идея. Кобалтовото синьо е на хиляди години. Тъмночервеното е много топъл и неутрален тон. И в цветовете има нещо, което може да издържи и да не остарее толкова бързо.
Надявам се предметът дори да се превърне в откритие в магазина за вещи втора употреба: някой да завърти лампата, да види лице или да попадне на преносимата лампа и да я открие за себе си в своето време.
Намерението ни не беше да следваме тенденциите, а да бъдем смели, дръзки и актуални и дори да създаваме архетипи за бъдещето.
Забавното е, че аз самият съм купувал стари IKEA PS предмети втора употреба, отпреди 10 или 15 години. Така че в известен смисъл концепцията вече е доказана. Ако ИКЕА продължи в тази посока, това би било голямо постижение за създаването на предмети с дълъг живот.
