Месец и половина след изборите Народното събрание още не е избрало председатели на комисиите си, които работят в авариен режим заради липсата на яснота за бъдещото управление.
Партиите обаче са договорили разпределението на контрола върху някои от най-важните ресори - със стратегическо облагодетелстване на Движението за права и свободи.
В петък обаче така и не се стигна до гласуване на председателските места, както се очакваше да стане след последно вътрешно обсъждане. Отлагането е с оглед на неясното бъдеще на проектокабинета на Мария Габриел, зад която засега се събират 116 депутати от ГЕРБ, ДПС и ИТН, с пет гласа по-малко от нужното за мнозинство.
Всяка от парламентарните групи би трябвало да получи пропорционален брой председателски места от 25-те комисии. Съответно, те ще изглеждат така:
- ГЕРБ - 7 председатели
- ПП-ДБ - 6 председатели (вкл. вече попълнената Правна комисия)
- "Възраждане" - 4 председатели
- ДПС - 4 председатели
- БСП - 2 председатели
- ИТН - 1 председател.
Досега действаше междинна договореност, според която комисиите се ръководеха по старото разпределение между партиите от 48 Народно събрание. До "второ нареждане".
Според неофициалната информация за преговорите обаче, част от тези ресори ще си останат под същия контрол и занапред.
Така например ДПС ще запази две от най-важните комисии за работата на парламента - Бюджетната комисия и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Това са парламентарните органи, които контролират законодателните инициативи и политиките на Министерството на финансите и МВР, като първата от тях има водеща роля по време на обсъжданията и приемането на държавния бюджет.
В миналия парламент те бяха поверени на бившия финансов министър от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов и на "дясната ръка" на Делян Пеевски, Хамид Хамид.
Според информация на Offnews - ДПС ще оглави и Комисията по конституционни въпроси, както и тази по Околната среда и водите.
Под въпрос стои председателството на част от комисиите, към които ГЕРБ е проявила интерес - като Социалната и Антикорупционната. Досега почти винаги Комисията по труда и социалната политика е преотстъпвана на БСП като опозиционна група, но този път на социалистите е предложено да поемат само Транспортната и Младежта и спорта.
Разнопосочна информация има и за управлението на Комисията по земеделие - също ключов ресор, през който се разпределят милиарди от европейските фондове.
В първоначалните варианти, тя се е "паднала" на "Възраждане", вместо на ГЕРБ, които винаги са държали ресора под партиен контрол.
Депутатът от ПП-ДБ Росен Костурков определя това решение като пряко доказателство, че "Възраждане" са в комбина с ГЕРБ". Той се възмущава, че сред членовете на комисията от другите парламентарни групи има трима бивши министри на земеделието, трима бивши председатели на същата комисия, един бивш председател на фонд "Земеделие" и един бивш изпълнителен директор на БАБХ - "а "Възраждане" имаха едно качествено момиче от Селскостопанска Академия, което не пуснаха въобще в комисията", пише той във Facebook.
В края на работната седмица обаче се появиха данни за друг "компромис" - Земеделието да остане в квотата на ГЕРБ, а Костадин Костадинов да получи Комисията за българите в чужбина.
Още няма съгласие и по друга "апетитна" комисия - по Регионална политика. Към нея имат интерес от ИТН, чийто депутат е бившият министър в кабинета "Петков" Гроздан Караджов. Конфликтът между него и ръководството на ПП за разплащанията на стотици милиони към пътните фирми стана причината за падането на правителството през 2022.
Offnews съобщават, че засега се очаква ПП-ДБ да председателстват Правната комисия, Комисията по здравеопазване, Комисията по въпросите на ЕС, Комисията по правата на човека и Комисията по електронното управление - ресори, които поставят втората най-голяма сила в 49 НС в странно отслабена позиция.
За сметка на това - при ГЕРБ ще отидат и комисиите по отбрана, външна политика и енергетика.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
