Да говориш по-красноречиво с жестовете, отколкото с думите си, е силна италианска традиция. И политиката не прави изключение.
Когато новоизбраната Джорджа Мелони обяви пред нацията, че е получила безапелационната подкрепа на коалиционните си партньори като премиер, лидерът на "Forza Italia" Силвио Берлускони първо стисна зъби, за да е сигурен, че няма да изпусне някоя ругатня.
След това погледна към Матео Салвини (председател на "Северната лига") и повдигна вежди във въпросителна гримаса, за да получи заговорническа усмивка.
Размяната на погледи между двамата мъже беше безмълвна, но изразяваше всичко, което Берлускони и Салвини не биха могли да скрият.
Зад тези иронични реакции зад гърба на Мелони се крие изумлението им от края на досегашния свят. Двамата политици, свикнали да доминират своите партии като лидери, бяха принудени да стоят мирно и да слушат изявлението на новия си предводител - при това - жена.
Това може да се случи само в Италия, където след 67 премиери-мъже в бурната поствоенна политическа история най-накрая дойде и нейният ред.
На премиерското кресло в Палацо Киджи, седалището на Министерски съвет в Рим, вече седи 45-годишната Джорджа Мелони.
Председателката на партията Fratelli d'Italia (“Италиански братя”) успя да счупи табуто, царящо от десетилетия по етажите на властта в Рим - че жените са само за украса, както беше на мода по времето на Берлускони, известен със своите любовни похождения.
"Аз съм просто Джорджа" е заглавието на нейната книга-бестселър, която разказва историята на момичето, родено в работническия квартал Гарбатела в Рим (еквивалент на столичния "Люлин").
Политическата ѝ кариера започва в младежките структури на десницата, но след като вижда, че възгледите ѝ не съвпадат с тези на Берлускони, напуска.
Малко след това Мелони става съосновател на собствената си партия. "Братята" получават едва 1,9% на изборите през 2013 г., но след серия от нестабилни правителства, на 25 септември 2022 г. партията вече събира подкрепата на 26% от избирателите.
“Това е политически феномен, който трябва да бъде изследван, незамисимо дали харесвате Мелони или не”, твърди нейната съпартийка сенатор Изабела Раути.
Последният месец в Италия беше посветен на трудни консултации с коалиционните партньори - Берлускони и Салвини - "алфа мъжкари" по дефиниция. Желанието им да управляват и трудната икономическа ситуация, в която се намира Италия, надделя над личните амбиции. Така се роди правителството на Мелони.
В Италия доста жени посрещат с одобрение новината, че кабинетът вече няма да се ръководи от мъж.
Делът на жените, които не просто не получават равно възнаграждение, но и нямат възможност да работят на пълен работен ден, е много над 50 на сто в Италия. До преди десет години голяма част от тях предпочитаха да останат вкъщи и да се превърнат в домакини след сключването на брак.
Барбара Стефанели пише в коментар за вестник “Кориере дела сера”, че хиляди жени се превръщат в "жертва на неволни, но доминиращи предразсъдъци”.
"Дали обаче появата на жена-премиер сама по себе си ще предизвика отваряне на вратите и признание за жените?"- пита италианската журналистка.
Много интересен е фактът, че първата жена-премиер идва от десницата, свързвана с консервативните течения.
Левицата, представлявана от Демократическата партия в Италия, е отколешен борец за правата на жените, но в момента е в ужасна форма. Партията изгуби цялата предизборна кампания в опити за очерняне на Мелони, Салвини и Берлускони, без да предложи ясна програма. Междувременно десните партии вече се виждаха като победители.
Отговор може да се потърси в цитат от Хилари Клинтън, която заявява, че ако погледнем към различните жени-лидери от десницата по света, може да се каже, че никоя не е предизвикала революции или големи реформи за жените.
“Те просто чупят кристалният похлупак, но не събарят патриархалната пирамида, която се е вплела в основите”, казва тя. Тоест, може да бъдат оставени да преминат, дори да се качат на върха, но нищо няма да се промени.
И все пак Мелони не е просто ефимерно явление.
Досега в италианските партии женските фигури бяха използвани за PR-цели, но никой не им даваше истинска свобода на действие. "Италиански братя" намериха своя лидер - в случая жена - и разбраха, че с нея има шанс да победят. Рискуваха и спечелиха.
Въпросът, който мъчи анализаторите в Европа, е дали Джорджа Мелони е заплаха за демокрацията в страната.
Докъде стигат връзките ѝ с Виктор Орбан и останалите крайни консерватори?
Какво стои зад неофашисткото минало, което ѝ се приписва?
Ще има ли непредвидени обрати в италианската политика?
По-вероятно е евроатлантическият курс на Италия да продължи. За това говори спокойното предаване на властта и изборът на министри - шест от които са жени.
На шумния Салвини е дадено Министерството на регионалното развитие, а Силвио Берлускони остава само сенатор. Бившият еврокомисар и бивш председател на Европейския парламент Антонио Таяни стана министър на външните работи. Мелони подчерта дебело, че нейното управление ще бъде изцяло пронатовско и проевропейско.
"Всеки, който не е съгласен с този крайъгълен камък, не може да бъде част от това правителство", заяви тя.
Каква е връзката с неофашизма?
Когато се ражда партията "Италиански братя" през 2013 година, тя обединява недоволните от политиката на Берлускони, идващи от редица италиански партии от десния спектър.
В тази група попада и Италианското социално движение, водещо началото си от партия, вдъхновена от фашизма.
Италианското социално движение е основано на 26 декември 1946 г. През годините обаче то претърпява сериозни трансформации. То запазва символа си - пламъкът с трите цвята от италианското знаме, зелено, бяло и червено.
През 1995 се създава ново Италианско социално движение с трицветен пламък, водено от Пино Раути. Друга част от партията се превръща в "Национален алианс" с лидер Джанфранко Фини (бивш вицепремиер и външен министър на Италия в кабинета на Берлускони).
Цялата политическа кариера на Мелони по никакъв начин не е свързана с фашистки изказвания или антисемитични политики. Но символът на трицветния пламък присъства в логото на партията "Италиански братя".
През годините Мелони се е обявявала против гей-браковете, осиновяването на деца от гей-двойки, против незаконните имигранти. Тя е католичка, но няма нито граждански, нито църковен брак със своя партньор - журналиста Андреа Джамбруно - вече известен и като "Първия джентълмен" на Италия.
Двамата имат дъщеря - Джиневра, която присъства заедно с баща си на връчването на мандата на Мелони в президентството.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
