Снимка: © Twitter

Вероятно мнозина от вас са запознати с художествения герой Едмон Дантес. Образът, който е главно действащо лице в романа „Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма, е интелигентен и честен мъж, който обаче осъществява своята вендета, след като е обвинен за престъпление, което не е извършил.

Най-вероятно много от вас напоследък научиха и името на Едмонд Назарян – 18-годишният син на легендата в борбата Армен Назарян, който тръгна по стъпките на баща си и се окичи със златен медал на европейското първенство.

Но ще се запитате - какво свързва Едмон Дантес и Едмонд Назарян? Единственото общо между тях е, че младият български медалист е кръстен на художествения герой. А най-голямата разлика е, че Дантес живее в измислен свят, докато приказката на Назарян е в напълно реални измерения.

Еди направи истински фурор, след като дебютира на първото си голямо първенство при мъжете. В категория до 55 кг в класически стил на европейския шампионат в Рим той срази конкуренцията на бивши златни медалисти от световни първенства и шампионати на Стария континент. Само на 18 години и 23 дни се превърна в един от най-младите европейски първенци в историята на българската борба и донесе на страната ни първо злато от голямо първенство след тригодишно чакане.

„Взехме го тук на майтап, да направи няколко борби, а той се оказа много силен човек и стори невъзможни неща“ – по този начин баща му Армен Назарян, който е и негов треньор, определи великия успех на Едмонд.

Българинът спечели първите си две срещи с технически туш за по-малко от две минути на тепиха, а на полуфиналите срази световния и европейски шампион от 2018 г. Елданиз Азизли от Азербайджан. Напрежението, нервите и липсата на опит се изпариха за шест минути в битката за златото на 11 февруари, когато Назарян се изправи срещу миналогодишния шампион Виталий Кабалоев от Русия. 

Бързи три точки в актива на Еди и още две след зрелищно изхвърляне от партер приближиха българина към голямата цел. 25 секунди преди края руснакът стопи пасива си до 3:5 и Назарян изглеждаше разклатен, но събра сили и изтласка съперника извън очертанията, за да вдигне победоносно ръце.

А после Едмонд изуми с нетипично изказване за 18-годишен борец, правещ своя дебют на голямата сцена: "Мисля, че очаквах тази титла. Излязох да стана шампион - нищо, че това ми беше първо състезание при големите, при по-опитните“.

„Давам всичко от себе си и виждате, че се получава. Нямам притеснения. Излизам и показвам това, върху което съм работил на тренировките, просто го усъвършенствам“.

Това е и голямото доказателство, че Назарян е истински шампион. И докато много хора биха полетели в облаците, той остава здраво стъпил на земята.

„Има изключително точна самопреценка и е много самокритичен“, затвърждава тази теза личният му треньор Емил Иванов, който е двукратен световен шампион.

„Не разчита на помощ извън тепиха, не му влияят различни фактори като съдийство, например. Преди години тренираше с едно по-голямо момче и съм го виждал да плаче заради здравата борба. Постоянно го питах дали не се е ударил или изморил. Той обаче не споделяше“, казва Иванов пред „Труд“.

Еди не прави компромиси със себе си – стиска зъби и преодолява физическите и емоционалните бариери. Когато пристига в Рим, установява, че страда от лека травма. В мислите му започва да се прокрадва съмнението, че може да се провали заради нея, но когато разбира, че баща му е спечелил Олимпийската титла в Сидни през 2000 г. с контузия, повече не проговаря за проблемите си.

„Не трябва да имаш страх, като излизаш да се бориш“, сподели 18-годишният шампион след големия успех. „Дадох всичко от себе си и ми се получи. Вярвах, че ще го надвия, няма значение, че е голям и по-опитен. Просто излизам на тепиха и се боря със сърце докрай“.

В света на спорта съществува неписан закон, че синът на велик шампион остава в сянката на баща си заради големите очаквания, а понякога и поради болните амбиции на родителите. Едмонд не трябва да се бори само със съперника на тепиха, той трябва да надделее над себе си и да игнорира всички отправени към него погледи.

Армен Назарян има две олимпийски титли – една за Армения през 1996 г. в Атланта и една за България в Сидни от 2000 г. Той е трикратен световен и шесткратен европейски шампион. Иска обаче синът му да пренапише историята и хората да говорят само за неговите постижения.

„Едмонд не се предава. Бори се до край, като мен“, каза баща му. „Такива съвети му давах. Вече ме надмина. Стана европейски шампион на 18, а аз - на 19 . Дано да няма контузии. Да се качи в по-горна категория и да спечели олимпийска титла“.

Младият златен медалист все още мисли, че Олимпиадата в Токио ще дойде твърде рано за него, но е насочил поглед към следващата – в Париж през 2024 г. Едва ли си е мечтаел да крои подобни планове преди няколко години, тъй като борбата изобщо не му допадала като спорт. Еди пробва футболните и плувните си умения, занимава се с малко гимнастика и карате, но и те, и дисциплината на баща му не представляват интерес. Армен Назарян обаче заровил пъпната връв на сина си под тепиха, а човек не може да изляга от собствената си съдба.

„Исках да се движа, а борбата е хубав спорт – има хватки, атракции, красота“, споделя Едмонд, цитиран от „Труд“. „И реших отново да пробвам, но започнах със свободния стил, както е направил баща ми. После се преместих в класическия – бях 10-годишен и сменях две превозни средства, за да достигна до залата на „Славия“.

Лишенията обаче си заслужават, а талантът му бързо пленява треньорите. През 2018 г. той дебютира на три големи състезания и се връща с медали във всеки един от случаите. Със сила и впечатляваща за възрастта си техника Назарян стига до два златни медала в европейските първенства за кадети.

Разкрива и тайната си – редовни сесии по шахмат. "Шахът тренира бързина на мисълта, а в нашия спорт именно това трябва да използваш, както и да имаш здрава психика“.

Нужно е и да си интелигентен по природа, а това е едно от качествата на Едмонд, който се надява и на „златен медал в училище“. Тази година ще завърши средното си образование, а след това смята да се занимава с икономика или право – докато раздава правосъдие на тепиха, разбира се. 

„Аз обичам да уча, макар сега да пропускам часове заради борбата. Но няма как иначе – ще ги редувам“, споделя европейският шампион пред NOVA.

Освен тренировките и образованието, младият Назарян има и още един много важен приоритет – семейството. Майка му Инга, която е била избирана за Мис Армения и е бивша актриса, не може да понесе гледката синът ѝ да влиза в схватка с друг човек. Затова изключва телевизора, когато Едмонд стъпи на тепиха, не се появява и в залите, само проверява крайния резултат след телефонно обаждане и се надява всеки път гласът на Назарян отсреща да е радостен.

По-малкият му брат Гриша също се радва на успехите на Еди и даже вече е поел по неговите стъпки. 15-годишният борец се състезава в категория до 44 кг и този месец стигна до първия си голям медал – сребро на държавния шампионат. Малката Инеса, която е последният член на семейство Назарян, засега остава извън спорта, но се радва на успехите на своите братя.

„Боря се до край и със сърце. Това е война“ – ето с такива мисли излиза на тепиха Едмонд. Не крие сълзите си, когато българският химн прозвучи в голямата зала. И продължава да пише своята реално съществуваща приказка.

„Аз много обичам България и благодаря на всички хора тук, които ми помагат. Знам, че мога да стана нещо като легенда“.
 

Прочети