Една добра година за Хърватия: Еврото влиза в сила, а страната става член на Шенген Снимка: © Булевард България

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


Тегленето на пари в брой, с които да си купите вино на Коледния базар в Загреб, не е толкова лесна задача. Хърватия се готви да въведе еврото само след 5 дни, а това означава, че и банкоматите трябва да бъдат готови навреме за промяната. Само 1/3 от машините вече ще могат да предоставят отпадащата национална валута - куната.

В средата на декември хърватските банки започнааха да извеждат от употреба 2700 от общо 4000 банкомати за теглене на куни, за да ги подготвят за замяната с евро. Хърватската банкова асоциация подготви интерактивна карта, с която хората могат да се ориентират къде най-близо могат да си изтеглят пари в брой, коментира Ройтерс.

Куната ще може да се ползва паралелно с еврото до полунощ на 14 януари. Оттам нататък ще важи само единната европейска валута.

Хората ще имат право да заменят старите си куни за евро в пощите и банките до 31 декември 2023.

Хърватия членува в ЕС от 2013 г. и е втората бивша югославска репубика след Словения, която въвежда еврото. На 1 януари тя ще се присъедини не само към еврозоната, но и към Шенген.

В първия ден от 2023 г. Урсула фон дер Лайен ще бъде в Загреб - заедно с премиера Андрей Пленкович тя ще се разходи по улиците на града и ще може да пие кафе, за което да плати в евро.

Търговците в хърватската столица вече са свикнали да работят с различни валути - Financial Times публикува свой репортаж, в който разказва историята на продавач от Коледния базар. Иво Божич коментира, че има банкови сметки в няколко различни валути, тъй като обслужва много чуждестранни туристи.

"Вероятно ще ги събера на едно място през следващата година. Така или иначе купувам част от стоките в евро", казва той.

Икономистите подчертават ползите от присъединяването на Хърватия към еврозоната. Държавата разчита на общия валутен съюз за над 1/2 от вънната си търговия, две трети от преките чуждестранни инвестиции и близо 70% от туристическите посещения, посочва FT.

Еврото представлява половината от всички банкови депозити в Хърватия и 60% от всички кредити - повече от всяка друга държава извън еврозоната.

Очаква се въвеждането на еврото да стимулира още по-силно туризма, като направи Хърватия по-атрактивна за чужденци, търсещи ваканционни недвижими имоти.

Най-голям ще бъде ефектът от ограничаването на риска от валутния обмен.

Когато националната валута се обезценява спрямо еврото, това означава, че дългът се повишава. Разходите по обслужване на заемите на държавата стават по-големи като отражение на този риск, казва гуверньора на хърватската централна банка Борис Вуйчич пред медията.

Ползите от еврото, казва той, са най-видими по време на криза. И дава пример с удара, който поеха унгарският форинт, полската злота и чешката крона заради инфлацията.

Местните централни банки увеличиха значително основните лихвени проценти, а лихвите по 10-годишните им държавни облигации са между 5 и 8.5%.

При Хърватия този показател е около 3,5%, или по-ниско от Италия и Гърция, дори още преди да се присъедини към еврозоната.

Инфлацията в страната е висока - 13.5%, като Вуйчич не изключва потребителите да решат, че въвеждането на еврото е допринесло за това. Но данните от други държави в еврозоната показват, че ефектът от смяната на валутата в това отношение е минимален - от 0.2 до 0.4% ръст на инфлацията (в периоди на по-слаби колебания в цените).

До 31 декември 2023 г. цените на всички стоки в Хърватия ще се изписват и в евро, и в куни. Валутният курс трябва да бъде посочен по ясен и видим начин върху етикетите, за да може да се гарантират правата на клиентите.

Търговците си дават сметка, че в ситуация като тази нямат интерес да пипат цените неоправдано - и без това потребителите са много чувствителни към поскъпването на основните стоки. И в Хърватия не липсват хора, които са недоволни от "загубата на суверенитет", както си представят отказа от куната.

Междувременно армията на Хърватия е ангажирана с прибирането и съхраняването на около 40% от монетите от националната валута, които ще се сменят с еврто.

Гуверньорът на централната банка сравнява този запас с "теглото на Айфеловата кула".

След три години монетите с отпаднала необходимост ще бъдат продадени за метал.

Важно днес

Русия изстреля близо 400 дрона срещу Украйна, Москва започва пролетна офанзива

Войната в Иран отклонява международното внимание

14:17 - 24.03.2026
Важно днес

Ливан обяви посланика на Иран за персона нон грата

Причината е нарушаването на дипломатическите норми и установените практики между двете държави

13:30 - 24.03.2026
Важно днес

Фирми за пътна помощ обвиниха АПИ в злоупотреби за милиони

От бранша посочват, че държавните средства за "безплатна пътна помощ" отиват само в една фирма

12:44 - 24.03.2026
Бизнес

Wizz Air извежда от експлоатация Airbus A321ceo

Oбщо 41 самолета A321ceo ще бъдат "пенсионирани" до март 2029 г.

12:35 - 24.03.2026
Важно днес

Помощта от 20 евро заради скъпите горива ще се изплаща след изрично заявление

Помощта може да се получи по банкова сметка или в "Български пощи"

12:30 - 24.03.2026
Важно днес

Стефка Костадинова не успя да се освободи от БОК

Агенцията по вписванията поиска още документи, но не ги получи

11:41 - 24.03.2026
Технологии

Claude на Anthropic вече може да управлява компютъра ви - нова стъпка за AI с потенциални рискове

Моделът може да изпълнява действия вместо вас чрез достъп до приложения и файлове

11:38 - 24.03.2026
Технологии

А1 успешно реализира първия в Европа проект за непрекъсваеми 5G и роуминг услуги по коридора между България и Гърция

Проектът подпомага развитието на селските райони, подобрява регионалната свързаност и създава нови възможности за бизнеса и местните общности по протежение на коридора

11:23 - 24.03.2026
Бизнес

Над 1,3 млн. българи ползват вече Revolut, компанията отчита рекордна печалба през 2025 година

1,3 млн. българи ползват услугите на финтех компанията

11:20 - 24.03.2026