Европейската комисия е изпратила днес писма до държавите от ЕС, в които изразява очакване да бъдат посочени имена на кандидати за бъдещите еврокомисари. Изпълнителният орган настоява предложенията да бъдат направени в срок до 30 август, предава БТА.
ЕК очаква всяка държава да предложи по двама кандидати за поста - мъж и жена, като и в този мандат председателката Урсула фон дер Лайен ще цели да има баланс между половете в състава на европейската институция.
Всяка от страните в ЕС получава по един комисар. И докато в някой държави като Чехия, Нидерландия, Испания, Швеция и Словения, кандидатурите вече са ясни, в България няма яснота кои ще са предложенията за поста, както и какви ще са желаните ресори. Основната причина за това е липсата на редовно правителство. Преди седмици в Брюксел служебният премиер Димитър Главчев заяви, че се надява със задачата да се заеме редовен кабинет, но към момента шансовете за съставяне на такъв са минимални, а нови избори наесен изглеждат неизбежни. Това значи, че към 30 август почти сигурно все още ще управлява служебно правителство.
Брюкселското издание "Euractiv" посочва в свой анализ за разпределението на постовете за еврокомисари, че България все още се намира в "следизборна безизходица". То пише, че към момента има слухове за две потенциални опции:
- Досегашният еврокомисар Илиана Иванова (ГЕРБ/ЕНП) да запази поста си. Тя отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
- Името на Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) също се споменава. Тя заемаше поста на еврокомисар, но го напусна през 2023 г., за да участва в преговорите за съставяне на правителство у нас, след които беше сформиран ротационният кабинет "Денков-Габриел".
"Politico" отбелязва, че голяма част от политическия пъзел в Брюксел все още не е изяснена, но се очаква през следващите седмици все повече държави да обявят предложенията и намеренията си.
След процеса по номиниране кандидатите ще трябва да преминат наесен през дълга продецура в Европейския парламент, която включва изслушвания в комисии и в пленарна зала, изготвяне на програма и отговаряне на въпроси на евродепутати.
Преминалите успешно проверките и процедурата ще бъдат включени в списъка на новата комисия и ще бъдат гласувани след това от евродепутатите.
"Искам да избера най-добрите, които споделят европейския ангажимент, а по отношение на броя ще има паритет между мъжете и жените", заяви Урсула фон дер Лайен миналата седмица в Страсбург, където беше преизбрана за нов мандат начело на ЕК.
Какво е ясно и какво не?
Някои национални правителства решиха да оставят настоящия си еврокомисар на поста за още един мандат - това направиха Словакия и Латвия. "Politico" пише, че същото може да направи и Хърватия.
Испания се надява да получи голям портфейл в областта на енергетиката и климата за министъра на екологичния преход Тереса Рибера, още повече че тя вероятно ще бъде най-старшият социалист в следващата Комисия.
Швеция изпраща министъра си по въпросите на ЕС Джесика Росвал, Финландия - евродепутата Хенна Виркунен, Словения ще разчита на бившия председател на Сметната палата Томаж Весел, а Чехия номинира министъра на промишлеността и търговията Йозеф Сикела.
Все още не е ясно дали лидерите на Франция и Гърция ще решат да изпратят обратно настоящите си комисари - Тиери Бретон и Маргаритис Схинас.
И други държави обаче са в положението на България и все още няма яснота около кандидатурите им. Такъв е случаят в Румъния, където според Euractiv изходът от ситуацията може да бъде постигнат като част от преговори около президентски или парламентарните избори в страната по-късно през годината.
В Гърция също се разглеждат няколко опции, сред които са бившият председател на Комитета на регионите Апостолос Цицикостас (Нова демокрация/ЕНП) и зам.-ръководителят по въпросите на европейския начин на живот комисар Маргаритис Схинас (Нова демокрация, ЕНП). Нито една от номинациите не е потвърдена.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.