Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха дългоочакваните си извънредни оценки за готовността на България да въведе еврото.
Според ЕЦБ от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическото сближаване с еврозоната. На базата на направения анализ, страната изпълнява условията за въвеждане на единната валута, пише в извънредния конвергентен доклад на ЕК.
"В светлината на оценката за правната съвместимост и изпълнението на конвергенционните критерии, като същевременно взема под внимание и допълнителните съществени фактори, Комисията смята, че България изпълнява условията за въвеждането на еврото", пише в доклада.
В заключението на документа е посочено, че "съществуват достатъчно стабилни условия, при които страната ще може да поддържа устойчив път на конвергенция в средносрочен план, което подкрепя положителната оценка. Въпреки това, остават значителни предизвикателства, и ще бъде необходимо да се поддържа политическа дисциплина по решителен начин, за да се извлекат пълните ползи от участието в еврозоната и да се минимизират рисковете за пътя на конвергенцията в бъдеще", се казва в доклада.
В оценката се разглеждат и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, включително промените в платежния баланс и интеграционните процеси на пазара на стоки, финансовия пазар и пазара на труда.
Страната изпълнява всички икономическите критерии, които имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това.
Инфлацията в България към април 2025 г. на годишна база е 2,7%, което с 0,1% под нужното за влизане в еврозоната ниво от 2,8%. За изчисляване на критерия са ползвани данните за инфлацията в трите страни с най-ниско ниво на този показател. В случая това са: Ирландия, Финландия и Италия.
Прогнозата на Европейската комисия за 2025 г. предвижда инфлацията в България да се повиши до 3,6%, след което да спадне до 1,8% през 2026 г.
В доклада като потенциален риск за цените е посочен бързия ръст на жилищното кредитиране и цените на имотите, които се увеличават. Това създава риск от "прегряване" на икономиката и ценова спирала," се казва още в доклада.
Еврпейската комисия обаче припомня, че за да се ограничат тези рискове, Българската народна банка е предприе серия мерки, включително увеличаване на антицикличния капиталов буфер, който банките трябва да поддържат и от 1 октомври 2023 г. е 2%. Освен това банковият сектор в България е добре капитализирани кредитните стандарти на банките са в съответствие с изискванията за мерки, които са насочени спрямо кредитополучателите, припомнят от ЕК.
От 2012 г. насам България не е изпадала в процедура по свръхдефицит и изпълнява и критерия за стабилност на бюджета, пише в доклада на ЕЦБ, като отбелязват, че включително за 2024-а година дефицитът е в рамките на допустимите 3%.
"Тази положителна оценка на конвергенцията отваря пътя за България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-ата държава-членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, заяви Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
"Еврото е ясен символ на европейската сила и единство. Днес България е една стъпка по-близо до приемането му като валута. Благодарение на еврото икономиката на България ще стане по-силна, ще се възползва от повече търговия с партньорите от еврозоната, преки чуждестранни инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи. България ще заеме полагащото ѝ се място в оформянето на решенията в основата на еврозоната. Поздравления, България", написа в профила си в X председателят на ЕК Урсула Фон Дер Лайен
Така България е с една крачка по-близо до въвеждането на единната валута от 1 януари 2026 година.
Преди това обаче министрите на финансите от еврозоната ще трябва да разгледат доклада на ЕК и ЕЦБ и да приемат препоръки на общо заседание в Люксембург на 19-20 юни.
След това докладите ще бъдат обсъдени и от лидерите на страните от ЕС на срещата на върха в края на юни, но те не вземат окончателното решение.
Трябва да се проведат и консултации с Европарламента.
На 30 юни Еврокомисията ще направи предложението за фиксирането на курса, като не се очаква да е различен от настоящия, който е фиксиран от валутния борд.
На 8 юли - се очаква и финалното решение, което трябва да се вземе от Съвета на ЕС във формат финансови министри (ЕКОФИН), което изисква квалифицирано мнозинство, а не с пълен консенсус.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
