Ако на 5 февруари се провеждат избори за Народно събрание, ГЕРБ-СДС получава 26,6% подкрепа, "Продължаваме Промяната" (ПП) - 16,4%. Третата позиция се запазва за ДПС с 12,8%. Това сочи национално проучване в периода 30 януари до 4 февруари 2023 г. на "Екзакта Рисърч Груп", проведено по метода „лице в лице” сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната, цитирано от БТА.
Въпреки обявеното обединение между "Продължаваме промяната" и партиите от "Демократична България", агенцията дава отделни стойности за подкрепа на двете формации. Социолозите очевидно са наясно със съвместното явяване на ПП и ДБ на предстоящите избори и дори мерят подкрепа за него, но не сред привържениците на партиите в него, което би било ориентир за общия резултат, а сред цялата извадка.
"Обединението се одобряява от 40% от интервюираните в настоящото изследване - по-често от жени, от висшисти, от хора на възраст между 30 и 60 г. и от жители на столицата. Сред 60% има скептични настроения, които са най-изявени сред избирателите на ГЕРБ. Остава въпросът дали коалицията ще постигне резултат с „добавена стойност” или пък изборният ѝ резултат ще бъде под чертата на механичния сбор", анализират от "Екзакта", очевидно не потърсили отговор на този въпрос чрез инструментариума си.
Все пак е интересно, че електоратът на ГЕРБ преобладаващо не харесва новата коалиция.
Още по-забавно става в частта за НДСВ - партията е на линията на екзистенц минимума с 1,1% подкрепа, показват данните на "Екзакта". Една четвърт от интервюираните според социологическата агенция обаче допускали, че НДСВ може да влезе в следващия парламент.
"По около една пета от избирателите на големите партии допускат възможността НДСВ да влезе в следващ парламент и в това виждат възможност за политическо партньорство", пише в анализа на експертите от "Екзакта".
В самия край на работата на 48-то Народно събрание, най-одобряваните лидери на парламентарни партии продължават да бъдат Бойко Борисов и Стефан Янев, казват още социолозите. Борисов не е бил част от състава на 48-то народно събрание. По правило, той, въпреки че е водач на две листи - София и Пловдив, отказва да е депутат.
Борисов и Янев получават по 24% одобрение, като неодобрението към Борисов остава значително по-високо от това към Янев. Тези резултати превръщат Янев в политическия лидер на България. Харесването му обаче което не помага особено за рейтинга на партията му - тя е с 4,2% хипотетичен изборен резултат, което е на ръба на влизането.
Защо това мощно мажоритарно лидерство на Стефан Янев не прелива доверие в партията му, е въпрос, на който социалозите не са дали отговор.
Най-голямата изненада е, че Вежди Рашидов получава значително повече одобрение за работата си като председател на НС в сравнение с одобрението на парламента като институция (28%: 7%).
Рашидов, който рядко и трудно водеше пленарните заседания и на драго сърце отстъпваше това си право на Йордан Цонев, има добри оценки от над две трети от избирателите на ГЕРБ. Над половината избиратели на ДПС го харесват също, сочи проучването.
При избори днес "БСП за България" е четвърта политическа сила с 12 % подкрепа. "Възраждане" се нарежда на следваща позиция с 10 %. Под 4-процентовата бариера остават "Има такъв народ" (ИТН), ВМРО и НДСВ.
"Въпреки възможността на предстоящите избори да се гласува и с хартиена бюлетина, 88% от българите допускат, че до урните през април т.г. ще отидат по-малко хора в сравнение с тези, които гласуваха на парламентарния вот през октомври 2022 г.", коментират от "Екзакта". Тоест хипотезата на ГЕРБ, ДПС и БСП, че машините водят до въздържане от гласуване, се оказва погрешна.
Според 60% от интервюираните, страната ни има нужда от нови партии, различни от досегашните. Това мислят нискообразовани и бедни респонденти, по-често жени, жители на малките градове и на селата.
Въпреки всичко ГЕРБ е стабилен:
"Месец преди началото на предизборната кампания, нагласите за предстоящия парламентарен вот показват стабилна електорална кондиция на ГЕРБ и известно свиване на електоралната тежест на ПП", сочат данните. "Висока е подкрепата за Бойко Борисов сред избирателите на ГЕРБ - одобряват го 94% от тях", коментират от "Екзакта".
Продължава да намалява одобрението към работата на президента Румен Радев. Въпреки това то остава по-висок дял от неодобрението му (48%: 39%). Одобряват го избиратели на БСП, на БВ и на ИТН. Оценките за работата му, обаче, все повече са полюсни и политически обагрени, отчита агенцията.
За последния месец с 3% намалява одобрението към работата на новия/стар служебен премиер Гълъб Донев. Добри оценки за работата му дават една трета от българите, а малко над половината не го одобряват, показват още данните. Тоест, дори и някои от феновете на президента не харесват кабинета му.
От началото на годината с няколко пункта се свива одобрението към лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Към 4 февруари те са одобрявани от по 16% от българите, а неодобрението им възлиза на по 72%. И двамата са във висока степен одобрявани от избирателите на ПП (от по над 90% от тях). Петков и Василев получават добри оценки най-често от жители на столицата и от образовани българи, отбелязват от агенцията.
В началото на февруари Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ имат съизмерими рейтинги на одобрение и на неодобрение. Одобрявани са от по 15% от българите, а неодобрението им възлиза на по 75%. Нинова е подкрепяна от 94% от избирателите на БСП, а Карадайъ – от 92% от избирателите на ДПС, допълват от "Екзакта".
Костадин Костадинов е одобряван от 13%, а неодобряващите го са 72%. Той е подкрепян от 91% от избирателите на „Възраждане”. Над средните стойности е одобрението му сред бедни и нискообразовани жители на малките населени места.
Христо Иванов е одобряван от 12%, а неодобрението му е 70%. 83% от избирателите на ДБ го подкрепят. Иванов е одобряван по-често от хора в активна трудова възраст и от образовани респонденти. Атанас Атанасов е одобряван от 8% от българите, като неодобрението му е 69%. 71% от избирателите на ДБ одобряват лидера на ДСБ. Над средното одобрение за него регистрираме сред висшисти и сред жители на населени места извън столицата, отбелязват още от "Екзакта".
За изследването е използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е осъществено със собствени средства в рамките на изследователската програма на "Екзакта", уточняват още.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
