Ръсел Кроу, яхнал "Веспа" на фона на катедралата "Свети Петър" във Ватикана - тази сцена определено привлича вниманието на феновете на киното. Новата роля на носителя на "Оскар" е във филм, вдъхновен от действителна личност и е посветен на мистичния ритуал на екзорсизма в Католическата църква.
Вместо похвали обаче Кроу се оказа в центъра на религиозен скандал. Църквата осъди сценария като "повърхностен" и дезинформиращ, а Международната организация на екзорсистите се обиди от изкривените и неверни представи, които залягат във филма.
"Екзорсистът на папата" излезе по кината на 28 март - критиците го смятат за провал (51% рейтинг според агрегатора на рецензии Rotten Tomatoes), но публиката е доволна от завръщането на Ръсел Кроу на екран.
Героят на Кроу е отец Габриеле Аморт - култово име в църковните среди - а италианският актьор Франко Неро играе ролята на папата (сюжетът се развива в периода, в който папа Йоан-Павел II беше начело на Светия престол).
Аморт е един от най-известните екзорсисти на 20 век, медийна звезда и автор на много книги. Роден през 1925 г., той прекарва 69 години от живота си като монах, а 30 години - като екзорсист. Почива на 91 г. в Рим на 16 септември 2016.
Филмът връща времето назад до 1987 г. - една година след като отец Аморт е назначен за екзорсист. Той е изпратен от своя приятел - папата - да разследва ужасен случай на обсебване, който се разиграва в бивш манастир в Кастилия.
Изоставената от години сграда е наследена от жена с две деца, които отиват да живеят там, докато тече ремонт.
Семейството не предполага, че манастирът е обитаван от демонът Асмодий с неговия легион. Събуден от работниците, демонът обладава младия син. Демонът иска да използва екзорсиста, за да влияе върху Ватикана. Хорър сцените са преплетени с "вековна конспирация", която църквата опитвала да държи в тайна.
Сценаристите на филма твърдят, че са се вдъхновили от две мемоарни книги на Габриеле Аморт, човек, който директно е говорил с демоните - и ги е надвивал.
Във Ватикана обаче не крият разочарованието си от адаптацията.
Екзорсизмът е ритуал, в който се гонят нечисти духове, с помощта на специални молитви и благословени предмети като икони, мощи и др.
Екзорсистите съществуват само в Католическата църква - това са свещеници, специално посочени от епископа, отличаващи се с психическо и духовно равновесие.
Екзорцизмът е древна молитва, използвана в църквата. Интересен и малко познат факт е, че по време на кръщението на всеки християнин е бил направен екзорсизъм. Това отново е специална молитва, с която се премахва влиянието на дявола от живота на новия християнин.
Затова и в Католическата църква се пита кръщавания или неговите родители: Отричаш ли се от Сатаната и от всички негови идоли, и от всички негови деяния?
Извършването на екзорсизми е много деликатна и трудна дейност. Днес в църквата се подхожда много внимателно към идентифицирането на редките случаи, в които се смята, че човекът е обладан и трябва да бъде избавен от доминацията на демона.
Внимателният подход е важен заради миналото, което е стигматизирало хората с психични заболявания (тогава се е смятало, че те са "причинени от дявола"). В други случаи - често при екзорсистите се появяват хора, които имат семейни или професионални проблеми и решават, че екзорсизмът ще ги "изцери".
"Дяволът не може да бъде победен със собствени сили, а само с Божията помощ", казва Аморт.
Екзорсистът трябва да върне достойнството на хората, доведени до дъното от дявола и неговите пратеници, за да заяви още веднъж победата на възкръсналия Христос върху всяка форма на злото и на греха.
В спомените си той разказва, че често го е спасявала закрилата на Дева Мария.
"Правех екзорсизъм на един обладан човек и дяволът започна да ми говори чрез неговия глас - плюеше ме с обиди, богохулства, обвинения заплахи. В един момент обаче каза "Свещенико, върви си". "Остави ме. Върви си ти", му казах аз. "Моля те, свещенико, върви си. Против теб нищо не мога да направя. Ти си твърде закрилян от Богородица. Тя те е заобиколила със своята мантия и не мога да те достигна", разказва Аморт.
Това е един конкретен пример на обладан човек, защото тези хора не си спомнят нито къде са били, нито какво са говорили или правили. Според журналиста Доменико Агасо, експерт по Ватикана и автор на книга за отец Аморт "най-голямата победа на дяволът е да убеди света, че не съществува, за да може да продължи да действа незабелязано“.
Независимо от силните си специални ефекти - филмът с Ръсел Кроу "не може да разбере дълбината на пропастта", в която са изпаднали хората, нуждаещи се от този ритуал.
Това е рецензията за "Екзорсистът на папата", публикувана във вестника на италианската епископска конференция "Авенире".
Статията критикува лентата за това, че е нея "напълно отсъства истинският образ на отец Аморт - с неговата любов към Дева Мария, неговата усмивка и ирония, способността му да занесе светлината на Христа, превръщайки се в инструмент на утешение и милосърдие за хора, опустошени от духовно зло".
Подобна е и позицията на Международната организация на екзорсистите, чийто основател е отец Аморт – те смятат, че показаното във филма изкривява и фалшифицира това, което всъщност се случва по време на един екзорсизъм.
"Крайният резултат насажда убеждението, че екзорсизмът е ненормален, чудовищен и плашещ феномен, при който единственият протагонист е дяволът, чиито насилствени реакции се посрещат с огромна трудност. Това е пълна противоположност на случващото се в контекста на екзорсизма, който се почита в Католическата църква", се казва в позицията на организацията след публикуването на трейлъра на филма.
Темата за демоничната обсебеност не за първи път "вдъхновява" въображението на Холивуд - например с класиката от 1973 г. "Екзорсистът" или филмът на Роман Полански "Бебето на Розмари". Филмът на Ръсел Кроу обаче остава предмет на спорове - в най-добрия случай, повече хора ще разберат, че католическите екзорсисти не са тъмни фигури, а образи на светлината, които помагат на страдащите.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
