Определят го като брилянтен икономист. Сигурен бъдещ Нобелов лауерат. Рядко срещан гений. Учен с необичайно широки изследователски интереси. Най-добрият специалист по макроикономика на своето поколение. "Свръхчовек".
На 41 години Еманюел Фархи е постигнал повече, отколкото много от колегите му могат да мечтаят до края на живота си. Той е професор по икономика в Харвард, бивш съветник на френското правителство през 2010-2012, носител на няколко награди за научни постижения, възпитаник на престижната френска управленска школа ENS и на Масачузетския технологичен институт.
Едно от последните му изследвания е посветено на неустойчивата позиция на Америка като световен банкер в дългосрочен план, пише сп. "Икономист". В реч пред Федералния резерв в Ричмънд той обсъжда намаляващия дял на САЩ в световната икономика и предупреждава, че тази роля може да се окаже непосилна за долара в близките 10+ години. В последните месеци той изследва икономическите ефекти от Covid-кризата и дава съвети на няколко европейски правителства как да задвижат отново икономиките си по време на пандемията.
На 23 юли обещаващата кариера на Фархи е прекъсната от внезапната му смърт. Нито един от официалните некролози на френския икономист не съобщава каква е причината за ненавременния край на живота му, но негови близки и колеги признават, че е страдал от депресия.
"Фархи не беше само човек на идеите - той беше човек на действието, за когото изследователската работа имаше смисъл само ако се използва в услуга на всеобщия прогрес", се казва в съболезнователно писмо от френското президентство.
Хората, които са работили с Фархи, го описват като изключително внимателен, скромен, емпатичен и доблестен човек, уважаван от всеки в научната общност. Затова загубата му внася сериозна тревога както сред академичната колегия в Харвард, така и сред други икономисти по света.
Смъртта на Фархи е четвъртият подобен случай за последната 1,5 година. През март 2019 г. почива професорът по политическа икономия в Принстън Алан Крюгер - един от икономистите с най-висок научен рейтинг, съветник по икономика на президента Барак Обама и помощник-секретар във Финансовото министерство след световната криза от 2008 г. През август 2019 г. Мартин Уайцман - икономист от Харвард - също посяга на живота си. Няколко седмици преди смъртта на Еманюел Фархи, след продължителна битка с депресията умира Уилям Сандхолм, един от най-големите съвременни изследователи в сферата на теорията на игрите.
Детайлите около последните месеци от живота на Фархи са оскъдни. Някои от познатите му изтъкват, че е останал разочарован от това, че не е получил медала "Джон Бейтс Кларк" за най-добър икономист до 40 г. Критикувал е и някои от новите назначения на преподаватели в икономическата школа на Харвард заради пренебрегването на негов колега, когото е смятал за по-достоен учен. Собствената му позиция в университета е дошла едва след като е получил конкурентно предложение да преподава в Станфорд.
Няколко дни след новината за смъртта му, Клаудия Сам (бивш ръководител на отдел към борда на директорите на Федералния резерв) публикува дълга статия със заглавие "Икономическата наука е позор". В нея тя уличава елита на професията в създаване на отровна работна среда, която потиска младите таланти, издига необясними бариери пред желаещите да се развиват в полето на икономиката и наказва всеки, който си позволи да постави под съмнение приноса на по-високопоставените изследователи.
Конкретните й примери за неадекватно и арогантно отношение спрямо студенти, докторанти и млади професионалисти са десетки.
"Елитните катедри са пазителите на професията. Те ограничават достъпа до други елити. MIT, Харвард и Чикаго решават какво е добро изследване. Те решават какво ще се публикува в две от петте списания, които много елитни департаменти изискват при наемането на нови преподаватели. Те решават какво е новаторско изследване. Те решават кой ще получи най-високото отличие в професията", пише тя.
Сам има личен опит с последствията от непрекъснатия стрес по време на работата си като икономист във Фед. Натискът и подценяването на труда й от страна на висшестоящ колега отключва биполярно разстройство и депресия, които кулминират с маниакален епизод през 2011 г. Вместо да получи помощ и съвети от менторите си, тя е оставена да се справя сама. Прекарва години наред в лечение, включително с лекарствена терапия. Преживява развод и неуспешен опит да получи пълно попечителство над децата си.
"Онзи, който ме тормозеше, в момента е много високопоставен служител на Фед. Аз напуснах. Не ме заслужават", пише тя в публикацията си.
От всички спомени за Еманюел Фархи личи, че той е бил пълната противоположност на токсичния образ, срещу когото Клаудия Сам се бунтува.
Както го описва един от студентите на Школата по икономика в Тулуза, където Фархи често гостува и участва в борда на директорите:
"Еманюел беше истински модел за подражание. Възхищавах се на изключителната му интелигентност и дълбочина, когато разговаряхме за научни публикации, но и на вниманието, което обръщаше на младите изследователи, на смирението, щедростта и вниманието му".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
