Менопаузата бележи края на репродуктивните години на жената, но трябва ли тя да е краят на активния живот, на интимността, на мечтите и новите цели.
За това ще говорят експерти в различни сфери от медицината на второто издание на форума "Жени без пауза" на 29 юни.
Събитието, организирано от “Булевард България”, има за цел да сложи граници между наука и страхове, между маркетингови решения и реални ползи, и да създаде общност, в която жените да не се чувстват сами, преминавайки през този период.
Сред лекторите на събитието е и ендокринологът д-р Румяна Димова. Тя е лекар асистент в Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев" София. Към момента е част и от екипа специалисти на МЦ Диабет София. Удостоена е с наградата за млад учен на Медицинския университет София "Акад. Асен Хаджиолов" за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Какво точно се случва в ендокринната система по време на менопаузата и как това се отразява на цялостното здраве на жената отвъд репродуктивните промени?
Менопаузата е период на големи предизвикателства за жената, свързани с промените в нивата на половите хормони. Това е периодът на постепенно затихване на яйчниковата функция, което води до дефицит на женските хормони.
В първия етап, наречен пременопауза, намаляват нивата на прогестерона и започват да се променят в широки граници нивата на естрогените. В този етап се нарушава регулярността на менструалния цикъл и се появяват класическите симптоми на менопаузата – повишено изпотяване, горещи вълни, главоболие, лесна уморяемост, намалено либидо, безсъние, незадържане на урина, инфекции на пикочните пътища.
Етапът на пeрименопауза обикновено е около 4 години, но може да продължи от няколко месеца до 10 години.
Изключително важно е жената да се наблюдава и при установяване на първите симптоми да се обърне към лекар, тъй като това е времето, в което може да се проведе профилактика на усложненията от менопаузата.
Вторият етап – настъпването на менопаузата - се потвърждава при липса на менструален цикъл за период от 1 година. С настъпването на менопаузата нивата на естрогените остават трайно понижени и следва третият етап – постменопауза.
Дългосрочно менопаузата е свързана с различни здравни проблеми - като намаляване на костната плътност и повишен риск от счупвания, повишен риск от сърдечни заболявания, риск от деменция и промени в настроението като тревожност и депресия. Ненавременното диагностициране и лечение на тези усложнения нарушава качеството на живот и повишава заболеваемостта и смъртността при жените в менопауза.
Възможно ли е в периода на менопаузата и перименопаузата вследствие на хормоналния дисбаланс да се отключат други здравословни проблеми - като например такива, свързани с функционирането на щитовидната жлеза или с обмяна на веществата?
По отношение на метаболитните промени периодът на перименопауза и менопауза е свързан с промени в действието на инсулина. Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който се свързва с рецептор на повърхността на различни клетки и вкарва глюкозата в тези клетки, където тя се използва за енергия.
Намаляването на нивата на естрогените в периода на перименопауза и менопауза води до намаляване на чувствителността на тези клетки към инсулина т. нар. инсулинова резистентност. Това означава, че инсулинът не може да изпълнява функцията си и, за да се справи с това, организмът дава сигнал към клетките на панкреаса да произвеждат повече инсулин. В резултат нивата на инсулин в кръвта се покачват. Ако това състояние не се лекува и продължи дълго време, може да доведе до постепенно покачване на кръвната захар и развитие на предиабет и впоследствие захарен диабет тип 2.
По отношение на функцията на щитовидната жлеза ниските нива на естрогените повлияват функцията на тиреоидните рецептори, чрез които хормоните на щитовидната жлеза влизат в клетките и изпълняват функциите си.
Основно предизвикателство е разграничаването и навременното диагностициране на заболявания на щитовидната жлеза по време на менопаузата, поради твърде сходните и припокриващи се симптоми с тези на менопаузата. От своя страна промените във функцията на щитовидната жлеза могат да увеличат или влошат симптомите на менопаузата. Много проучвания подчертават благоприятния ефект от лечението на щитовидната жлеза върху симптомите при тежка менопауза.
Какъв е настоящият научен консенсус за безопасността и ефективността на хормонозаместителната терапия? Прилага ли се такава в България и ако да, в какви случаи?
Приемът на хормонозаместителна терапия облекчава симптомите на менопаузата и намалява риска от късни усложнения. В международните препоръки, които се прилагат и в България, хормонозаместителната терапия е подходяща при жени в първите 10 години на менопаузата, които са под 60-годишна възраст и нямат повишен риск от венозен тромбоемболизъм, инсулт, карциноми /на гърда, яйчници, бял дроб/.
Актуалните препоръки за хормонозаместителна терапия се основават на дискусия между лекаря и пациента, информираност на пациентите за ползите и едновременно с това потенциалните рискове от терапията и вземане на съвместно решение. Подходът към всяка жена в перименопауза или менопауза е строго индивидуален, съобразен с тежестта на менопаузалните симптоми и конкретния рисков профил.
Има ли обещаващи нови лечения или лекарства на хоризонта, които биха могли да променят начина, по който се справяме със симптомите на менопаузата?
Извън класическата хормонозаместителна терапия се разработват медикаменти, които да блокират неврокининовите рецептори, които участват в регулирането на телесната температура, настроението и съня, и по този начин да намалят горещите вълни, да подобрят съня и настроението. Други възможности включват прием на антидепресанти, когнитивно-поведенческа терапия, акупунктура и промяна в начина на живот, които до известна степен облекчават симптомите.
При наличие на противопоказания или нежелание от страна на пациента за прием на хормонозаместителна терапия, фитоестрогените също са алтернатива, въпреки че към момента няма достатъчно надеждни проучвания, демонстриращи ползите от тази терапия.
Смятате ли, че науката и медицината са се изчерпали по темата за това как да се помогне на жените в този период?
До известна степен се създава усещането, че темата за менопаузата остава в периферията на научния интерес и актуалните дискусии. Перименопаузата и менопаузата всъщност са проблеми на общественото здраве с непреходна актуалност поради широкообхватното си физическо, емоционално и социално въздействие върху жените.
В този смисъл изследванията, свързани с намиране на алтернативни лечебни средства, повлияващи различни аспекти от менопаузалните симптоми и усложнения, винаги ще са с подчертан научен интерес.
Много жени съобщават за промени в настроението, тревожност или дори депресия по време на менопаузата – доколко това са хормонални проблеми и доколко са диагностицирани психологически? Към какъв специалист трябва да се обърне жената при настъпване на характерната за менопаузата симптоматика?
Всички изброени симптоми могат да бъдат пряко свързани с настъпилата менопауза и трайния дефицит на женски полови хормони. От друга страна, това са симптоми, характерни и за нарушения на функцията на щитовидната жлеза. За да се разграничат тези състояния, трябва да се проведат изследвания. Ендокринологът е специалистът, към когото трябва да се обърне жената, за да постави диагноза.
При жени с предшестващ депресивен синдром периодът на перименопауза и менопауза може да влоши състоянието. Тези жени следва да се обърнат към наблюдаващия ги психиатър или клиничен психолог.
Какви са предизвикателства, пред които са изправени жените, които преживяват ранна или хирургично предизвикана менопауза, и има ли различни начини за управление на грижите им?
Жените с ранна менопауза са изложени за по-продължителен период от време на ниски нива на женските полови хормони с всички негативни здравни последици. При жени след хистеректомия със запазени яйчници има два пъти по-висок риск от яйчникова недостатъчност, като над 20% от тези жени могат да развият симптоми на намален яйчников резерв в рамките на 1 година след операцията.
Здравните рискове от ранната менопауза са идентични на тези при естествена менопауза, настъпила на очаквана средна възраст.
Жените с ранна менопауза имат белези на преждевременно стареене. Ефективното лечение в тези случаи включва подходящи дози хормонозаместителна терапия, заедно с прием на калций, витамин D, физически упражнения и регулярен скрининг за откриване на други медицински проблеми. Не на последно място и с голяма важност е оказването на психологическа помощ.
Има ли бъдеще, в което грижите за менопаузата ще станат по-персонализирани, базирани на генетика или хормонално профилиране?
Разбира се, че да. Персонализираният подход при лечението на различните заболявания се превръща в модел за всички направления в медицината. Изследването на гените дава възможност на жените да вземат по-информирани решения дали да прибягнат до хормонозаместителна терапия и кой вид да изберат, какъв би бил терапевтичният отговор от лечението и какви странични ефекти да очакват.
Въпреки че концепцията за генетично базирана терапия за менопауза е обещаваща, продължава проучването на различни потенциални специфични генетични показатели, както и разработване на алгоритми за лечение.
Билети за "Жени без пауза" можете да намерите тук
📅 Дата: 29 юни 2025 г.
🕐 Час: 13:30 - 18.00
📍 Място: Център за изкуство и култура "Сити Марк Арт Център", бул. Янко Сакъзов 30
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
