Владимир Путин е всеизвестен с психологическите си трикове преди срещи с чуждестранни лидери - един от тях е да принуждава президенти, премиери и други ръководители на делегации да го чакат, без да знаят кога ще бъдат допуснати до среща. Понякога закъснението му е толкова голямо, че отсрещната страна започва да се пита дали изобщо разговорът ще се проведе.

През 2008 г. например тогавашният министър-председател на България Сергей Станишев чака цели 3 часа, преди да бъде приет в Сочи - с формалното обяснение, че по-ранен ангажимент на Путин се е удължил. Ангела Меркел също познава методите му, защото няколко пъти се е налагало да променя графика си като канцлер на Германия заради капризите на руския президент.

Виктор Янукович става жертва на една от най-дългите "дупки" между насрочена и проведена среща на Путин през 2012 г. в Ялта. Украинският президент е накаран да чака близо 4 часа, защото Путин изненадващо засякъл по пътя мотористи от групировката "Нощните вълци", с които е голям приятел.

Подобна сцена се разиграва и през 2020 г. в Кремъл, когато гост на Путин е не кой да е, а турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, който идва в Москва за преговори по повод напрежението в Сирия.

Камерите на руските медии следят как Ердоган и доста солидна делегация от министри и длъжностни лица от Турция стоят прави в приемната, но вратата на Путин не се отваря. Изчакването продължава 2 минути, но е като "вечност" от гледна точка на пренебрежението, което руският президент демонстрира.

Сега обаче Ердоган реши да вземе реванш - и то в момент, в който Путин се намира в най-слабата си позиция спрямо международната общност заради войната в Украйна, довела до дипломатическата и икономическа изолация на Русия.

Владимир Путин беше принуден да "опита собственото си лекарство", както коментират световните медии, след като остана да чака Ердоган в продължение на около една минута, изправен пред фоторепортери в Иран.

Техеран е първата чуждестранна столица на държава извън бившия СССР, в която Путин е поканен на посещение след военната инвазия в Украйна.

Раздразнението му от умишленото забавяне на официалната среща с турския президент си пролича по езика на тялото му - той гледа в земята, пристъпва от крак на крак, прави нервни мимики и очевидно не е доволен от положението си.

Ердоган е в по-силна позиция заради ролята, която пое след руското нахлуване в Украйна - на своеобразен посредник между агресора и нападнатата страна. Турция поддържа близки отношения както с Москва, така и с Киев. Още повече - Ердоган е лидер на държава-член на НАТО.

Ходът му спрямо Путин беше разчетен като пример за сериозната промяна в баланса на силите, особено що се отнася до личното отношение спрямо президента на Русия заради непризнаването на международния ред.

И все пак - протоколното ръкостискане се случи, макар и със забавяне.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Автобус с деца катастрофира на АМ "Тракия"

Децата са от Сърбия и са се връщали от море