Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България официално е поставена под процедура за свръхдефицит.
Финансовите министри на Европейския съюз активираха механизма, който предвижда по-строг контрол върху бюджетната политика и конкретен график за връщане на дефицита в допустимите европейски граници.
България трябва да намали бюджетния си дефицит под прага от 3% от брутния вътрешен продукт най-късно до 2029 г. За тази цел страната трябва да представи до 15 октомври 2026 г. пакет от мерки, с които да покаже как ще ограничи бюджетния дисбаланс.
Причината за започването на процедурата е прогнозата, че дефицитът през 2026 г. ще достигне 4,1% от БВП и ще остане над допустимото ниво и през следващата година. От Съвета на ЕС посочват, че дори отчетените допълнителни разходи за отбрана не обясняват изцяло превишаването на стойностите.
Като част от препоръките България трябва да спазва определени тавани за увеличението на нетните публични разходи. Предвидените максимални темпове на кумулативен номинален ръст са 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г., 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г. Именно по изпълнението на тези показатели Европейската комисия ще следи напредъка на страната.
Според съпредседателя на “Да, България” Ивайло Мирчев е било възможно процедурата по свръхдефицит да бъде избегната.
“Преди седмици висш представител на Европейската комисия е разговарял с представител на българското правителство и го е уверил, че Брюксел може да не стартира процедурата, ако правителството декларира, че в най-кратки срокове ще представи план за връщане на дефицита в рамките на 3%. България отказва и следва това, което за някои днес е новина”, написа Мирчев в социалните мрежи.
Според него изводът е, че "Прогресивна България" още от самото начало е решила да харчи много и да тегли огромни кредити, вместо да въведе ред в бюджета.
Първата оценка на предприетите от България действия ще бъде направена през есента, след като страната представи проекта си за бюджет за 2027 г. Ако препоръките не бъдат изпълнявани, европейските правила предвиждат възможност за последващи санкции.
Освен България, под подобно наблюдение вече са и редица други държави членки, сред които Франция, Италия, Белгия, Полша, Румъния, Унгария, Австрия, Финландия, Малта и Словакия, а с последното решение към списъка се присъединяват още Германия, Естония, Латвия и Словения.
