Европейската комисия заяви, че над 4 милиона украинци, които живеят в ЕС, трябва да получат удължаване на правото си на престой до март 2027 г., като същевременно призова за създаване на програми за доброволно завръщане.
Статутът на временна закрила, въведен след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., ще бъде удължен с още една година. Удължаването трябва да бъде одобрено от страните членки и засяга 4.3 милиона души, една трета от които са деца.
Европейската комисия препоръчва паралелно с това държавите в ЕС да улеснят достъпа на украинците до други форми на легален престой – като работни и студентски визи. Освен това призова за създаване на програми за доброволно завръщане, включително чрез подкрепа за предварителни опознавателни посещения.
Комисарят по вътрешните работи на ЕС Магнус Брунер подчерта, че всички завръщания ще бъдат доброволни и че прекратяването на временната закрила ще се обсъжда със страните членки и с Украйна, „когато имаме стабилна ситуация“.
Украинското правителство междувременно подготвя откриването на специални центрове, които ще предоставят информация на гражданите както за възможностите за завръщане в родината, така и за интеграция в приемащите общества. Първият център ще бъде открит това лято в Берлин, с последващи инициативи в Прага и Аликанте.
„Отчаяно се нуждаем украинците да се върнат у дома, след като войната приключи. Трябва да развием украинската икономика, да я направим просперираща и да укрепим демокрацията“, заяви заместник министър-председателят на Украйна Олексий Чернишов, цитиран от The Guardian.
Той добави, че ако Украйна постигне „напълно постижимата“ цел да удвои размера на икономиката си през десетилетието след войната, ще са необходими още около 4 милиона души на пазара на труда. „Само силна икономика може да осигури бъдещия успех на Украйна и успешната ѝ интеграция в Европейския съюз“, подчерта той.
Предложенията идват на фона на неуспешни преговори в Истанбул, при които Русия и Украйна се договориха единствено за размяна на пленници. Москва отказва да отстъпи от исканията си за международно признаване на четири украински области, които претендира, но не контролира напълно.
Чернишов отбеляза, че „резултатите от тези преговори не са такива, каквито биха могли да бъдат“. Той уточни, че Украйна, съвместно с Международната организация по миграция (IOM) и Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), разработва програма за доброволно завръщане, която да отговори на най-честите въпроси на украинските семейства в Европа: „Как ще се върнем у дома? Какви ще бъдат възможностите за работа? Къде ще живеем, къде ще учат децата ни? Какво ще предлага здравната система?“
Европейската комисия ще отпусне допълнителни 4 милиарда евро за подкрепа на украинците в ЕС – над вече предоставените 15 милиарда от 2022 г. насам.
Временната закрила беше въведена през март 2022 г. като безпрецедентен жест на солидарност. Оттогава тя е удължавана неколкократно, но някои държави започват да проучват алтернативи.
В Чехия украинци с поне двегодишен престой и доход от минимум 440 000 чешки крони (около 17 700 евро) могат да кандидатстват за дългосрочно разрешение за пребиваване. В Полша онези, които са имали временна закрила поне една година, могат да получат тригодишно разрешение, но губят определени предимства – като безплатно здравеопазване и освобождаване от университетски такси.
Норвегия, която не е член на ЕС, но прилага сходна схема, също затегна правилата: украинци, идващи от считани за безопасни региони, вече ще се третират като обикновени кандидати за убежище и няма да получават автоматично правото на престой.
Подкрепата за украинските бежанци в ЕС остава значителна, макар и отслабнала спрямо първите месеци след началото на войната. По данни на Eurobarometer, през февруари 2024 г. 71% от анкетираните изразяват подкрепа за украинските бежанци – при 88% непосредствено след инвазията.
Русия отново отхвърли безусловно прекратяване на огъня в Украйна