Разказът на Иванка Могилска "Ева, която расте и се смалява" се падна на националното външно оценяване след 7. клас.
Ето и пълния текст на разказа, който седмокласниците трябваше да преразкажат подробно, споделен от Facebook групата за подготовка по български език и литература "Примерно".
Тази сутрин се усетих необикновено голяма. Стори ми се, че едва се побирам в леглото. Скочих, протегнах се - горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едва ми стига до коленете.
Лека съм като перце. Хубаво ми е. Днес нямам контролни. След часовете ще ходим с Лили да играем въздушен хокей.
Пъхам четката за зъби в устата и се сещам, че съм забравила да си напиша домашното по математика. Лоша работа. Забравих, защото вчера, на урока по рисуване, учителят ми ги наприказва едни - само с талант нямало да постигна успех на изпита, трябвало да работя повече. Прибрах се, подредих една ваза и два портокала и ги рисувах до късно. Може би ще е по-добре, вместо да излизам с Лили днес, да се прибера и да продължа да рисувам. Тъжна работа! Ей, ей! Аз май се смалявам! Ето, едва стигам до ръба на мивката!
- Мамоооо!
- Закуската е готова! - показа се майка ми на вратата.
- Виж! - протегнах ръце към нея. Ръкавите на пижамата ми висяха, а долнището се свличаше и се омотаваше около краката ми.
- Сложи си новия пуловер, с него си много хубава! - усмихна се майка ми. - Ела да закусиш, че ще закъснееш! - врътна се и излезе от банята.
Каква майка е, не вижда ли какво се случва с дъщеря ѝ?! Запретнах ръкави и крачоли и се запътих към кухнята. Мама сложи на масата любимите ми палачинки. Погали ме по косата. Явно не забеляза нищо нередно. Поуспокоих се. Изядох палачинките и вече не ми се струваше, че съм кой знае колко малка.
В училище странното порастване и смаляване продължи. След първия час Лили ме увери, че ще останем истински приятелки дори да ни приемат в различни училища след седми клас. Почувствах се толкова щастлива и голяма, че чинът ми отесня. През втория час - химия - ме изпитаха внезапно. Така се смалих, че не можах да стигна до дъската и да кажа каквото и да било. През междучасията непрекъснато се оглеждах - забелязва ли някой какви страшни неща се случват с мен? Приятелите ми се държаха, сякаш всичко е наред. Следващите часове минаха горе-долу добре. След училище се прибирам направо вкъщи и сядам да рисувам!
Естествено, Лили ми се разсърди. Трябваше да я гоня по коридора да се сдобрим. Почти я бях настигнала, когато го видях да върви срещу мен - Алекс от съседния клас. Какво да правя, какво да правя?! Да го гледам? Да се преструвам, че не го забелязвам? Или да се скрия?
Видях, че кабинетът по биология е отворен, и се шмугнах вътре. Добре че беше празен. Седнах на последния чин и се разревах. Отвратителен ден! Плача и усещам, че се смалявам. Вече бях станала почти колкото бобче и се чудех дали няма да изчезна, ако продължавам в същия дух, когато ми се стори, че чух:
- Стига, малката, ще се удавиш!
Срещу мен, на стола, беше кацнала совата, която обикновено стоеше във витрината до стената. Тя ме гледаше благо с тъмните си очи.
- Ти... не си ли препарирана?
- Понякога да, понякога не - завъртя главата си совата. - Зависи кой ме гледа. Обинковено хората виждат каквото им се иска. Или каквото им покажеш - добави тя, докато главата ѝ се връщаше в нормално положение. - Кажи сега защо плачеш!
Разказах ѝ за порастването и смаляването, за рисуването, за Лили и за Алекс.
- О, съвсем обикновен случай, ще се оправиш! - пак завъртя глава совата. - Тук всички сте така, само че никой не си признава.
- И Лили ли? - ококорих се аз.
- Всички! Сещаш ли се за момичетата от съседния клас, дето все ходят хванати под ръка? Всъщност така се подкрепят, ако някоя се натъжи и започне да се смалява. Или за онези, дето пеят и се смеят високо по улиците? Правят го, за да се усетят големи и така да прогонят страха, че другите май много не ги харесват.
- Възрастните знаят ли? - вече си бях върнала обичайните размери.
- Знаят, но повечето са забравили. С възрастта чвоек свиква с размера си... - усмихна се совата.
В този момент Лили влетя в кабинета. Вече ми беше простила и ме търсеше да си ходим заедно. Препарираната сова си стоеше във витрината.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
