Те нямат нужда да бъдат убеждавани, че Европа е правилният избор на България.
76% от младите българи между 16 и 25 г. одобряват българското членство в ЕС.
Всеки втори младеж е посещавал държава от ЕС поне веднъж през последната година.
Поколението Z цени свободата на пътуване повече от всичко, разбира колко важни са възможностите за работа и си дава сметка за подкрепата на ЕС за българската икономика.
Това показват от данните в новото национално представително изследване на агенция “Насока”, проведено за “Булевард България” в периода 10-19 януари 2024 г., сред 1010 български граждани на възраст между 16 и 25 г. (вижте пълната информация за изследването по-долу).
Най-голям дял (20%) от младите българи смятат Германия за държавата от ЕС, която е най-добър пример за развитие на България. Тя е възприемана и като най-богата (33%) и най-влиятелна страна в съюза (44%).
По въпроса коя страна трябва да бъде пример за България, е любопитно мнението на младите хора с висше образование. Сред тях 13% посочват Германия за пример, но почти същия дял – 12% са на мнение, че България трябва да взема пример от Румъния.
Именно Румъния е посочена от най-много млади хора (30%) като държавата, която има най-близки интереси до българските - следвана от южните съседи в Гърция (13%) и Хърватия (4%), която от 2023 г. стана член и на Шенген, и на еврозоната.
Едно е сигурно: смяната на служебното управление с редовно правителство е довела до позитивна промяна в нагласите на 16-25-годишните момчета и момичета в България, както по отношение на членството в ЕС, така и на членството в НАТО.
Това се вижда при сравнението на отговорите им при двете изследвания от серията "Млада България" от април 2023 и януари 2024:
Положителна промяна има и в нагласите им за въвеждането на еврото в България. Но поддръжниците на общата валута на ЕС сред младите българи засега са малцинство.
"Успокояването на политическата обстановка в страната, излизането от „изборната спирала“, в която се намираше страната ни през последните три години, както и наличието на работещо редовно правителство, с ясно заявена евроатлантическа ориентация, са основните фактори, които допринасят значително за промяната в нагласите на младите хора и за нарасналата ангажираност и подкрепа за еврочленството", казва Елена Дариева, управител на агенция "Насока".
Свободното пътуване, правата на човека и страхът от "Европа на 2 скорости"
Море в Гърция, ски в Австрия, градска почивка в Италия - много от младите българи вече имат лични и свежи впечатления от живота на европейските граждани благодарение на възможността да пътуват в ЕС само с лична карта.
39% от интервюираните в изследването потвърждават, че през последната година са пътували поне веднъж до страна от ЕС с туристическа цел. Делът им е още по-висок в столицата (47%) и сред младежите от областните градове (45%).
Още 6% са младежите, които са били на екскурзия от училище в Европа през 2023. 7 на сто са пътували, за да си купят нещо, което не се продава в България, други 5% - по работа.
"За близо ¾ от младите хора (73%) ЕС е възможност за свободно пътуване. В представите на младите българи позитивните асоциации свързани с ЕС могат да се обобщят с една дума – свобода. Свобода в пътуването, свобода в общия и единен пазар, както и свобода в комуникациите.
"Младежите от горната възрастова група (20 – 25 години), които са и финансово по-независими, приоритетно изтъкват като позитив възможностите за свободно пътуване и общия единен пазар, но и възможностите на ЕС за общи действия по време на големи кризи – епидемии, войни и т.н. Младежите между 16 и 19 години, извън изброените три топ-позитиви, виждат повече ползи от ЕС в общите мерки за защита околната среда и грижата за климата, в сравнение с 20-25 годишните.
"Когато говорим за европейските мерки за превенция на кризи по-големите мислят приоритетно непосредствените заплахи – пандемии, бедствия, войни, докато по-малките отдават по-голямо значение на екологичните заплахи, които са с по-отдалечен хоризонт", казва Елена Дариева от "Насока".
Стабилната позитивна нагласа към ЕС на мнозинството младежи се вижда и по отговорите им на въпрос, който дава възможност да посочат поне един негатив от членството в съюза - нито един от тях не се подкрепя от повече от 7 на сто от запитаните.
Впрочем: едва 4-ма души от всички 1010 запитани са изразили недоволство от оказван натиск върху България да приеме Истанбулската конвенция. Само 1% са отговорилите, че свързват ЕС с прекалена толерантност към хората с различна сексуална ориентация.
"Изравняването на стандарта на живот в бедните страни с този на богатите" е темата, която събира най-много гласове (39%) сред младите хора на въпроса с какво искат ЕС да се занимава по-задълбочено в следващите години.
На второ място са "правата на човека" (35%), следвани от "опазване на границите от мигранти" (33%)
Почти всеки десети младеж в изследването - най-вече от турския и ромския етнос - споделя, че баща му или майка му живеят в друга държава от ЕС през по-голямата част от годината.
Малко над 40% са хората на 16-25 г., които имат брат/сестра, баба/дядо или друг близък роднина - емигрант.
Преобладаващата част от тези младежи споделят, че личното им мнение за ЕС се е подобрило или се е запазило добро в резултат на разказите на техните близки за живота в Европа.
54% от всички запитани казват, че семейството им подкрепя българското членство в ЕС - срещу 14% "по-скоро не подкрепят".
Нишката между нагласите на младите българи и техните връстници в ЕС се къса, когато стане дума за личното им участие в решенията кой да управлява Европа.
Това се вижда и по данните, че мнозинството от младите хора не знаят или не смятат, че решенията на Европейския парламент имат пряко въздействие върху техния собствен живот.
"Със сигурност" ще гласуват 32% от пълнолетните младежи. Почти 50% се колебаят по една или друга причина, а 22% изобщо не желаят да участват в изборите.
Хората с категорично намерение да гласуват по-често са мъже на възраст между 20 и 25 години, високообразовани, заможни и жители на градовете областни центрове. Негласуващите млади по-често са жени, със средно образование, с по-ниски финансови възможности, роми и жители на столицата. В настоящите данни прави впечатление по-високата мобилизация сред турците и демобилизацията при ромите, казва Елена Дариева.
За сравнение - последното изследване на Евробарометър за показа сходно нисък процент на сигурни млади избиратели в България, спрямо 56% среден дял на желание за гласуване на Евроизборите във възрастовата група до 24 г. с право на глас, в останалите държави-членки на ЕС.
Избирателната активност на Евроизборите в България традиционно е по-ниска от тази на национални избори - през 2019 г. за цяла България е била само 32,64%.
Незаинтересоваността към най-важния демократичен инструмент за влияние на гражданите върху ЕС явно се прехвърля от по-възрастните българи към следващото поколение.
Това, което му липсва, е лидерството.
Над ⅔ от младежите не могат да посочат поне едно име на български евродепутат - и то броени месеци преди изборите за Европейски парламент през юни 2024.
Липсата на интерес към това кой представлява България в ЕС е почти 80% сред тийнейджърите, които скоро навлизат в пълнолетието си или ще могат да гласуват за първи път за Европейски парламент.
Ангел Джамбазки се оказва най-разпознаваемият българин в ЕП за младите хора в страната - и то само за 11% от тях.
Но едва 1 процент от тях го възприемат като личност, която се доближава до представите им за европейски политик.
Същата е ситуацията и с Елена Йончева, която иначе е втора по разпознаваемост сред младите (8%). Андрей Слабаков е трети (7%) - но и той не попада нито сред най-одобряваните български политици, нито сред обществените личности, които младежите смятат за свои примери.
Останалите български представители в ЕП са разпознаваеми за дялове от под 3% от младите хора у нас.
Повече млади хора си спомнят, че Николай Бареков е бил евродепутат до преди 5-10 г., отколкото знаят, че Емил Радев или Цветелина Пенкова са членове на ЕП днес.
72% от тях не виждат нито един представител на българска партия, който може да се сравнява с европейските си колеги.
Няма български държавник, който да събере поне 5% по този показател сред младите - дори бъдещият ротационен премиер Мария Габриел, която е член на ръководството на Европейската народна партия.
Тя изостава зад "първенеца" Бойко Борисов с неговите скромни 4%. Председателят на ГЕРБ се оказва по-харесван политик от Румен Радев и Кирил Петков в по-общата класация на одобрение сред младите българи.
Кой се страхува от еврото?
2023 г. е довела до леко свиване на миналогодишното мнозинство (52%) от младежите, които бяха против въвеждането на еврото в България.
При новото проучване "Млада България 2" от януари те вече са 45%. Проблемът е, че поддръжниците на общата валута сред младите хора са по-малко от 30 на сто.
Висок процент от хората между 16-25 г. казват, че не разбират какви са ползите от въвеждането на еврото. Много от аргументите "за" са макроикономически - като потенциала за повече външни инвестиции, интереса на българските износители в ЕС, финансовата дисциплина на банките или позиционирането на България в политическото ядро на съюза и в ЕЦБ.
Онези, които ги отхвърлят твърдо, са само около 20% от младите. Но голяма част от тях се колебаят, защото им е трудно да си изградят мнение по тема, за която нямат достатъчно опит.
Над 50% подкрепа събират аргументите, които младежите сами могат да потвърдят - с еврото ще е по-лесно да се пътува в чужбина, защото няма да се губят пари в превалутиране, и това ще повиши и интересът на европейските туристи към България.
Мнозинството обаче е по-склонно да вярва на масово разпространяваните страхове от противниците на еврозоната.
"Искам българският лев да се запази" е възглед, който се споделя от 58% от отговорилите хора между 16 и 25 г. Почти всички сред тях са родени след 1999 г., когато еврото официално влезе в сила и за няколко години изцяло замени германската марка, френския франк, испанската песета, италианската лира, и др.
Към 2024 г. еврото е общата валута на 20 от 27 държави в ЕС, чиито стари национални банкноти като толари, гулдени, драхми, латове, ескудо и др. днес са непознати думи за съвременното младо поколение.
Символичната раздяла с лева обаче му изглежда трудна.
По метода на прякото полустандартизирано face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1010 български граждани, на възраст между 16 и 25 години (включително).
Характеристики на извадката:
Представителна за страната случайна извадка (16-25 г.), реализирана след случаен избор на стартови адреси между уникалните жилищни адреси на територията на страната и подбор на респондентите във всяко гнездо, започващ със стартовия адрес + стъпка (2).
Обем на извадката: 1010 души (в 101 гнезда по 10 души).
Модел на извадката: тристепенна гнездова, стратифицирана по местоживеене (столица/град/село). За основа са използвани данните от преброяването през 2021 г. относно разпределението на лицата от 16 до 25 годишна възраст по местоживеене, пол и възраст.
Използвани са две възрастови групи: 16-19 г. и 20-25 г.
Тъй като информацията е организирана на гнездови принцип три стъпки са достатъчни, за да се достигне да първичните носители на тази информация (респондентите).
- На първата стъпка се избира населеното място с вероятности, пропорционални на броя на живеещите там (според НСИ).
- На втората стъпка се генерират, по случаен начин, стартови адреси в определеното населено място. Броят на адресите, съответно на респондентите, е пропорционален на размера на населеното място. Например, в София се избират около 19% - 20% от всички адреси.
- На третата стъпка се избират респондентите. Подборът на респондентите вътре в попадналото в извадката домакинство се извършва, след възрастов скрининг, по модифициран метод на Киш (метод на най-близката рождена дата), ако подходящите респонденти са повече от един.
Този дизайн осигурява представителност на извадката за популацията между 16 и 25 години.
Максимално допустимата стохастична грешка при 50%-те относителни дялове е 3.08%.
* В ретроспективните сравнения са използвани официални данни от национално представително проучване на "Насока" от април 2023.
Изследването е проведено като част от проекта "Булевард Европа". Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.