Въпреки кризите: европейските граждани продължават да ценят високо членството си в ЕС и остават оптимисти за бъдещето на съюза.
Това показват данните в новото изследване "Евробарометър" на ЕС, 6 месеца преди изборите за нов Европейски парламент.
- Над 72% от хората смятат, че родината им има полза от това, че е част от Европейския съюз - и то най-вече защото той допринася за поддържането на мира и сигурността.
- Демокрацията е най-скъпата ценност на мнозинството от европейските граждани, докато за българите това е "свободата на движение".
- Справянето с бедността, опазването на общественото здраве и климатичните промени трябва да са топ приоритетите за Европейския парламент според анкетираните.
- 60% от гражданите смятат, че бъдещето пред ЕС е оптимистично, като при младите европейци този дял достига до 66-67%.
73% от европейските граждани се опасяват, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. Това е много висок дял, но все пак намалява в сравнение с отговорите от сходно изследване през март 2023 с 6 процентни пункта.
Почти половината запитани казват, че вече усещат ефекта от поредицата от кризи заради намаляващия обем на стоки и услуги, които могат да си позволят с доходите си.
По-интересното е, че двама от всеки трима европейски граждани между 15 и 39 г. са оптимисти за бъдещето на ЕС. При по-възрастните хора и онези, които изпитват трудности да плащат сметките си, този дял спада.
Делът на хората с положително мнение за ЕС също е по-висок при младежите (50%) в сравнение със средното ниво във всички възрастови групи (45%).
България е сред държавите с по-скоро оптимистична нагласа за бъдещето на ЕС (56% от респондентите) и с мнозинство на хората, които смятат, че страната е спечелила от членството си в съюза (57%).
- Делът на българите, които осъзнават ползите от ЕС, обаче е относително нисък на фона на други страни като Литва (94%), Ирландия и Люксембург (93%) или Малта (92%).
- По този показател общественото мнение в България стои по-близо до Австрия (55%) и Италия (57%).
Проблемът, който се вижда при България, е много ниският дял на младите хора (15-24 г.) с нагласа да гласуват на следващите европейски избори.
Положителен отговор дават само 25% от тях, докато средно в ЕС този дял е 56% при най-младата група.
Вероятността за гласуване се увеличава при българите в активна работна възраст, но леко спада след 55-годишна възраст. За сравнение - европейците в пред- или пенсионна възраст са най-склонни да гласуват за Европарламент.
70 на сто от европейците вярват, че ЕС оказва влияние върху всекидневния им живот. Този дял е по-висок сред хората, които смятат, че членството в съюза е нещо добро и важно.
В България 61% от хората отговарят положително на този въпрос, докато 36% не виждат как действията на европейските институции влияят върху всекидневието им.
Колкото повече хората следят новините за политиката в ЕС, толкова по-висока е и осъзнатостта им за ефекта от нея върху собствения им живот.
Въпросът "Коя от следните ценности трябва да бъде защитавана приоритетно от Европейския парламент" показва разделението на общественото мнение в България и средното ниво в ЕС.
Докато българите оценяват свободното движение най-високо, следвано от върховенството на закона и солидарността между членовете в ЕС, повечето европейци (най-вече в страни като Германия и Швеция) подреждат ценностите си различно: 1) демокрация, 2) защита на човешките права в ЕС и по света, 3) свобода на словото и мисълта.
Вижда се и доста висок дял на хората (26% в България при 17% в ЕС), които искат ЕП да се занимава с уважение на националните идентичности, култури и традиции в отделните страни.
По-близки са обаче мненията по въпроса "Кои от следните теми искате да бъдат решавани с приоритет от ЕП" - нещо, което отразява тревогите на хората заради инфлацията и обедняването.
Справянето с климатичните промени стои много по-ниско в българските теми в сравнение с останалите страни от ЕС.
Водещият мотив за гласуване и в ЕС, и в България е желанието да се подкрепи определена политическа сила.
В ЕС като цяло обаче има доста по-висока осъзнатост, че гласуването е дълг на всеки гражданин.
Изследването е направено между 27 септември и 25 октомври 2023 г. в България сред 1038 респонденти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
