В партньорство с 

Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.

До не много отдавна политическите анализатори в Берлин бяха убедени, че най-голямата услуга, която Ангела Меркел може да направи на страна си, е незабавно да обяви оттеглянето си и да даде път на някой от своите амбициозни наследници. Сега германците се надяват, че Меркел ще продължи да води борбата срещу коронавируса. Така, малко преди края на последния си мандат, канцлерът се върна в ролята си на най-опитния мениджър на кризи в Германия - роля, която тя трябва да поеме и на ниво ЕС по време на тази безпрецедентна пандемия.

За повече от 14 години като канцлер, Меркел стана експерт в управлението на Германия през периоди на силен стрес и огромни предизвикателства.

След кризата в Еврозоната, кризата в Украйна и миграционната криза, коронавирусът е може би най-големият ѝ тест досега.

Въпреки че първоначално тя не присъстваше толкова активно, оставяйки повече терен за министъра на здравеопазването Йенс Шпан и на министър-председателите на провинциите, напоследък „Мути“ сигнализира, че отново е заела мястото зад кормилото.

Въпреки че провинциите независимо вземат решения относно закриването на училищата и вечерните часове, Меркел е паякът в мрежата, който внася съгласуваност и фокус в различните направления на реакцията срещу кризата.

За първи път, ако не броим задължителните ѝ послания за Нова година, тя директно се обърна към гражданите на Германия в телевизионна реч в праймтайм.

За разлика от предишни кризи, когато беше обвинявана в липса на съпричастност и умения за комуникация, сега Меркел реши да направи мерките на федералното правителство прозрачни и да поиска подкрепата на хората. Тя обясни сериозността на ситуацията в несигурни условия, но също така успя да внуши предвидимост, стабилност и доверие.

Нехарактерно състрадателна и емоционална, тя апелира към чувството за общност на германците: „Никой не е излишен. Всеки има значение."

Надпреварата за неин наследник, в разгара си доскоро, беше изцяло изместена от коронавируса. Не е ясно кой кандидат ще спечели от динамиката в следващите седмици.

Маркус Зьодер - благоразумният министър-председател на Бавария, който също се изявява като талантлив мениджър на кризи - може да се изкуши да използва новата си видимост и популярност, за да се представи като бъдещ канцлер. Засега обаче тези въпроси остават на заден план.

Голямата коалиция между Християндемократическия съюз на Меркел (ХДС) и Германската социалдемократическа партия също е по-единна, отколкото в който и да е момент от началото на този законодателен период.

В светлината на вероятно най-голямата икономическа рецесия в следвоенна Германия, коалицията, представена от министъра на финансите Олаф Шолц, обеща да „направи всичко необходимо“, за да смекчи икономическия спад, провокиран от коронавируса.

Правителството изглежда готово да се откаже от "черната нула", политиката си на балансирани бюджети и срещу нови заеми.

Зелените и либералите се въздържат от фундаментална критика на правителствената политика, а Алтернативата за Германия (AfD) се провали в опитите си да се възползва от кризата, като се мобилизира срещу уж провалено, непопулярно правителство - поне засега. В последните проучвания AfD получи подкрепата едва на 9-10 процента от избирателите, докато ХДС се покачи на над 30 процента. Германците стягат редиците.

Германия ще се нуждае от това единство - не само за овладяване на коронавирусната криза, но и за справяне с нейните последствия за Европа.

В сравнение с други европейски държави Германия е добре подготвена да устои на кризата. Тя има една от най-добрите здравни системи в света, с голям брой легла за интензивно лечение и респиратори. 

Икономически погледнато, федералното правителство, провинциите, общините и социалноосигурителните фондове разполагат с огромни резерви от 200 милиарда евро. Същевременно не всички държави-членки на ЕС са добре позиционирани или имат финансовия капацитет на Германия.

По време на кризата в еврозоната и бежанската криза германското правителство беше масово обвинявано, че прокарва собствената си програма срещу желанията и интересите на други държави-членки на ЕС. Германия излезе от тези кризи сравнително невредима, докато някои от европейските съседи останаха с дълбоки белези.

Управляващите в Германия трябва да имат предвид не само благосъстоянието на своята страна, но и това на целия ЕС. В крайна сметка това не е просто национална криза, а такава, която има потенциала да разклати Съюза из основи. Берлин има специална отговорност и екзистенциален интерес за опазването на европейския проект.

Фактът, че в своето телевизионно обръщение Меркел не спомена борбите на други европейци с Covid-19 - някои от които преживяват все по-голяма трагедия с всеки изминал ден - не направи добро впечатление на партньрите на Германия. Меркел може би е насочила речта си най-напред към сънародниците си, но когато канцлерът говори, цяла  Европа слуша, .

Освен това, не прави чест на Берлин, че първоначално забрани износа на защитни съоръжения като маски и респиратори към своите партньори от ЕС. И все пак правителството коригира тази погрешна стъпка след намесата на Европейската комисия. Германските федерални провинции Рейнланд-Пфалц, Баден-Вюртемберг и Заарланд се съгласиха да приемат пациенти с коронавирус от френския регион Елзас.

Европа ще се нуждае от силно немско лидерство през следващите месеци.

Германското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли, предоставя още една възможност за това. След като пандемията започне да намалява, Берлин не може да си позволи да изпадне отново в парализата си от преди началото на коронавируса. ЕС ще трябва да вложи огромна енергия във възстановяването на европейската икономика и конкурентоспособност.

Берлин би следвало да води дебата за разработването на устойчив за околната среда пакет от стимули за Европа в случай, че европейската „Зелена сделка“ на Комисията  падне жертва на кризата.

Германското правителство трябва да работи за бюджет на ЕС, който отразява обхвата и тежестта на настоящата ситуация - първо, като се откаже от искането си бюджетът да бъде ограничен до 1 процент от БВП на блока.

Като една от страните, които традиционно са сред най-големите противници на обща здравна политика, на Германия ще ѝ се наложи да положи усилия за разработване на всеобхватен европейски отговор на избухванията на инфекциозни заболявания, като по този начин изгради устойчивост на ЕС срещу следващата пандемия.

На последно място, става въпрос и за европейското наследство на Меркел. Тя може или да се оттегли като немощен канцлер, или да се пенсионира като лидера, който ще изведе Европа от най-сериозната ѝ криза от десетилетия.


Заглавието е на редакцията