Лидерите на страните от ЕС се събират в понеделник в Брюксел за работна вечеря, на която ще започнат разговорите за това кой какъв пост да получи в ръководството на ЕС след изборите.
След вота за избор на членове на Европейския парламент предстои да бъдат назначени председатели на Европейската комисия и Европейския съвет, да бъдат избрани нов председател на Европейския съвет и върховен представител за външните работи.
България ще бъде представлявана в тази среща от служебния премиер Димитър Главчев.
Изглежда, че необичайно рано се очертава консенсус по отношение на предпочитаните имена, които да заемат високите постове в блока, пише политическото издание "Politico".
Германката и бивш министър на отбраната Урсула фон дер Лайен е в най-добра позиция да си осигури втори мандат начело на изпълнителния орган на ЕС - Европейската комисия, подкрепена от успеха на нейната дясноцентристка Европейска народна партия на изборите.
13 от 27-те лидери на ЕС са от партии, принадлежащи към ЕНП. С подкрепата на Франция и Германия тя ще има необходимото квалифицирано мнозинство, за да бъде номинирана.
Преди това Париж обмисляше алтернативни кандидатури. Нещата обаче се промениха, когато президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори в страната след загубата на неговата формация на европейския вот. Правителството вече предпочита стабилност в ЕС и не желае да рискува.
Бившият премиер на Португалия Антониу Коща се очертава да бъде следващият председател на Европейския съвет. Той ще наследи Шарл Мишел, който към момента заема този пост.
Министър-председателят на Естония Кая Калас ще бъде номинирана за върховен представител по външните работи и може да наследи Жозеп Борел.
Тези два кандидатури обаче не са толкова категорични, колкото тази на фон дер Лайен, затова се очаква да бъдат по-подробно обсъдени.
Лидерите трябва да потвърдят избора си на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе в периода 27-28 юни. Фон дер Лайен ще се нуждае от подкрепата и на Европейския парламент, който ще заседава за първата си пленарна сесия на 16 юли. За да оглави отново ЕК, тя трябва да си осигури поне 381 гласа в пленарната зала. ЕНП сама няма тези сили - ще трябва да разчита на вота и на либералите от "Обнови Европа", и на левицата в лицето на Партията на европейските социалисти. Последните обаче казват, че решението им ще зависи от това дали ЕНП ще сближи позиции с по-крайно десни фракции като групата на Европейките консерватори и реформисти.
Цялата Европейска комисия и нейния състав от 27 еврокомисари също се нуждае от одобрението на евродепутатите, но номинациите на различните държави предстоят, а за да започне процедурата, трябва да бъде избран председателят на ЕК.
Очаква се европейските лидери да обсъдят и следващия 5-годишен законодателен цикъл, като наблегнат на общите ценности, отбраната и икономическата конкурентоспособност. На срещата на върха в края на юни те трябва да потвърдят насоките на своята "стратегическа програма".
Какво следва след европейските избори?
