Фасовете ти се струват малки, но замърсяването от тях е огромно

Футболен фен, който с поведението си предизвиква рефера на терена. Мъж, чието разбиране за мъжественост се сблъсква с разочарованието на жената, която иска да впечатли. Утопично бъдеще, в което улици и домове са затрупани с планини от фасове.

Това са част от историите в новите кратки видеа, създадени от студенти в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ за кампанията „ПромениКартинката“ на Филип Морис България.

На пръв поглед темата е тясна – фасът, хвърлен на улицата, на плажа, или метнат през прозореца на колата. По-големият въпрос е кога това поведение спира да бъде възприемано като дребна нередност и се превръща в жест, за който хората започват да правят забележка – първо на себе си, после и на другите.

Един от най-често изхвърляните неправилно отпадъци

Фасовете са малки, погледнати като отделни предмети, но не и като общ отпадък. Филтрите на цигарите съдържат целулозен ацетат, разграждат се бавно и се превръщат в микропластмаси, които попадат в почвата и водата.

Програмата на ООН за околната среда ги определя като най-често изхвърляния отпадък в световен мащаб – равняват се на приблизително 766,6 млн. кг боклук годишно.

В България тази статистика не звучи абстрактно, напротив - всеки може да я види на спирката, около пейките или сред природата. Фасът често се третира като нещо, което ще изчезне само.

Кампанията „ПромениКартинката“ опитва да промени точно тази представа.

„По-скоро трябва да променим картинката в ежедневните си навици – как всеки от нас се отнася към градската среда, към околната среда и към природата“, казва Симеон Попов, мениджър „Връзки с обществеността“ във Филип Морис България.

От самото си създаване през 2011 г. „ПромениКартинката“ редовно излиза от рамката на стандартна информационна кампания, когато насочва вниманието към неправилно изхвърлените фасове. Вместо едно послание, тя присъства в естествената среда на хората – фестивали, плажове, паркове и културни събития.

Видеата от НАТФИЗ и един навик, погледнат отстрани

Партньорството с НАТФИЗ е най-разпознаваемата част от този подход и продължава вече пет поредни години. Студенти от обучителния модул „Социална реклама“ създават кратки видеа по темата за фасовете като отпадък. Работят по реален социален бриф, но отвъд тази рамка няма ограничения в жанра.

„Всяка година има различни подходи – мюзикъл, трилър, екшън. Няма повторен сценарий, а идеите стават все по-любопитни“, казва Симеон Попов.

Тази година девет екипа второкурсници представят своите видеа – сред които са истории за съседи, маратонци или надпяване по народна музика. Общото в тях е, че където има много хора, там обикновено има и фасове. И недостатъчно лична отговорност.

Предстои клиповете да се прожектират преди филмите на CineLibri, на „Аполония“, на Burgas Film Fest и на други събития. „Това е един от най-големите стимули за младите творци – да видят своята работа, прожектирана на различни места в страната“, обяснява Симеон.

Силата на кратките филми е, че те не казват директно „не хвърляй фасове“, а показват как навикът изглежда отстрани. Понякога е нелеп, понякога - грозен, а понякога и опасен.

Плакатите като призив към размисъл

Тази година „ПромениКартинката“ добавя още един визуален пласт – конкурс за плакат. Темата включва не само замърсяването с фасове, но и особено актуалния за летните месеци риск от пожари.

В конкурса участват и млади, и утвърдени художници. Избраните творби ще бъдат показани на различни културни събития и фестивали – сред тях „Аполония“ и Bansko Jazz Fest.

„Направихме конкурса съвместно с Международното триенале на сценичния плакат, Албена Спасова и проф. Божидар Йонов. Ще покажем отличените и селектираните плакати – общо около 30 творби“, казва Попов.

Видеото има едно предимство – бързо влиза в история. Плакатът има друго – остава пред очите по-дълго. Затова новият конкурс е логична следваща стъпка, която разширява темата и я превежда на езика на графичния образ.

„Съвместната работа с колегите от НАТФИЗ и Международното триенале на сценичния плакат беше наистина вдъхновяваща. Талантът на студентите и художниците успя да пресъздаде посланието на кампанията по елегантен и фин начин“, обобщава Попов.

Малките решения

Въпросът е дали изкуството наистина може да промени навик. Симеон вярва, че ефект има. Не защото един плакат или един клип могат сами да решат проблема, а защото натрупването на образи, факти и ситуации постепенно мести границата на приемливото.

„ПромениКартинката“ присъства силно и по Черноморието – нейни визии се поставят върху спасителни постове и съблекални по плажовете от Резово до Дуранкулак, а информационни изложби с ключови факти за замърсяването с фасове могат да се видят на различни места в страната – от Карлово до Пазарджик.

Кампанията организира и почистващи акции – в София и Пловдив например – и по думите на Попов досега са събрани над 300 кг отпадъци. Не само фасове, а всякакъв боклук. Тази година са планирани почиствания отново в София и в още един град, който предстои да бъде уточнен.

Най-трудната част обаче не е почистването. По-трудно е да се промени поведението, преди отпадъкът да е стигнал до земята. Промяната не става с един разговор, а минава през повторение, видимост и социална нетърпимост.

„Важно е да споделяме фактите, да провокираме обществен разговор и да насърчаваме отговорно поведение“, казва Диляна Якова, мениджър „Регулации и устойчиво развитие“ във Филип Морис България, по време на представянето на постерите и новите видеа на кампанията.

Затова „ПромениKартинката“ всъщност говори за културна норма. Не за това дали някой знае, че фасът е отпадък – повечето хора знаят. А за това дали обществото е готово да спре да приема хвърлянето му като нещо дребно, простимо и невидимо.

Един фас не изчезва, само защото човек е спрял да го вижда. Понякога пада между паветата. Понякога влиза в шахтата. Понякога остава в пясъка или става част от боклука, който друг ще събира с ръкавици в парка.

Промяната започва точно от тази неприятна подробност – да спрем да мислим за фасовете като за нещо малко. Защото като замърсител, те са сериозен проблем.

---

Всички видеа на студентите от НАТФИЗ вижте ТУК

Всички отличени плакати вижте ТУК

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България