Филмът "Тихо наследство" по HBO: Урок за нещата, които ни държат заедно

Вече близо година Таня Димитрова присъства в ежедневието на всяко българско семейство. Дори да не познавате нейното име, образът й не може да бъде объркан. Тя е човекът, който води жестомимичния превод на пресконференциите на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.

Дотук добре, сетихте се коя е Таня, нали? Сега забравете за това, защото в случая ще говорим за другата нейна роля, която може би е много по-отговорна - тази на рехабилитатор в семейния център за работа с деца с кохлеарни импланти и слухови апарати „Яника”.

Историята на Таня става обект на новия български документален филм „Тихо наследство”, чиято премиера беше на 23 март в HBO GO.

„Тихо наследство“ е третият оригинален документален филм от България, който представя страната ни в Европа като копродукция на HBO след близо десетгодишна пауза.

Продуциран от Катя Тричкова и режисиран от Петя Накова („Ром Кихот”, 2013), филмът разказва личната история на семейството на Таня Димитрова, която помага на децата с увреждания на слуха да преминат през рехабилитация, за да могат да чуват. Таня Димитрова, съпругът й Димитър и двете им дъщери Кати и Яна допускат в дома и в живота си режисьор и оператор, защото вярват в смисъла на това, което се случва в семейния център.

В хода на снимките обаче, Таня е поставена на тежко изпитание, което преобръща всичко – фокуса на филма, ежедневието на семейството, нормалната работа в центъра, отношенията между Таня и Петя, която изпълнява двойна роля, на режисьор и на приятел. Резултатът – „Тихо наследство” е колкото документален филм, толкова и една история-урок за нещата, които ни държат заедно. За светлината и търпението. Повече за всичко това, разбираме от Катя Тричкова и Петя Накова.

Катя, как се роди идеята за „Тихо наследство” и как вие станахте част от този проект?

Катя Тричкова: Станах част от проекта, след като Петя ми разказа за него и ми показа предварително заснети моменти от ежедневието на Таня и нейната работа с децата. Бях запленена от усърдието, с което Таня работеше с тях, от нейната отдаденост. Бях гледала също така предния документален филм на Петя, и тъй като обичам да работя с млади хора, въобще не се поколебах да се хвърля в това приключение. И ако не беше постоянството на Петя, този филм нямаше да бъде завършен. Отне ни пет години почти да го създадем, и то почти без финансиране. Това означава, че всеки път разчиташ на приятели, на тяхната енергия, на страхотния ни малък екип – оператора Димитър Костов и звукаря Хари Бояджийски, които винаги бяха на разположение и готови да снимат.

Петя Накова: Тук искам да се намеся и да кажа, че Катя е продуцент, за който всеки би могъл да мечтае, защото освен че е професионалист, тя има огромна грижа към филмите, които продуцира. „Тихо наследство” беше труден за финансиране проект, но тя извървя целия този предизвикателен път, за да може сега филмът да стигне до 23 държави.

Имаше един момент, в който аз трябваше да вляза в болница за операция, и точно тогава Катя ми се обади с новината, че сме селектирани за пичинг в Загреб. Аз бях забравила дори че сме подавали заявка там, но енергията на Катя беше толкова силна, че ме вдигна от онази болница и след две седмици пътувахме за Загреб. Така се задвижи процеса за реализацията на филма.

Защо толкова много се проточи снимачния процес?

Катя: В документалното кино, когато наблюдаваш един човешки живот, са необходими поне година-две, за да може да се отразят повече събития и тяхното развитие. В нашия случай обаче, се наложи в процеса на снимки фокусът на историята да се промени.

Петя: Добавям, че в началото ни забави финансирането, а след това главният ни герой - Таня - трябваше да замине за чужбина за лечение. А когато най-накрая всичко бе заснето, имахме цяла година монтаж. Но това са нормални неща за документалното кино, когато се следи процес.

Какво наложи тази промяна във фокуса, за която споменавате?

Петя: В началото идеята беше да се следи проговарянето на деца с кохлеарни импланти и усилията, които Таня като рехабилитатор влага. Но когато тя се разболя, чисто в житейски план това се превърна в по-голяма драма. Изведнъж се оказа, че да си глух в България и без достатъчно подкрепа, не е толкова страшно. По-страшно е да е застрашен животът ти. И затова фокусът се измести върху Таня и нейното семейство.

Катя: Първоначалната идея за мен беше важна, защото този разказ показва, че държавата няма достатъчно инструменти, които да подпомагат рехабилитацията на малки деца. А това е много важно, за да могат те после да станат пълноправни членове на обществото и да се интегрират успешно в него.

Затова работата на Таня и колегите й е много важна. Те са като един мост, който свързва тези деца с нормалния живот. И въпреки че фокусът на “Тихо наследство” се измести върху силата на едно семейство, все пак ще можете да видите и колко е важен този процес, колко търпение изисква и какви резултати могат да се постигнат.

С какви проблеми се сблъскват родителите на децата стакива затруднения?

Петя: Държавата заплаща един много скъп кохлеарен имплант и операцията за неговото поставяне. Но за да работи този имплант след това, децата трябва да ходят на продължителна рехабилитация. Това почти изцяло е оставено на родителите и на техните финансови възможности. Чудното за мен е, че пари за имплант се дават, но те могат да отидат на вятъра без тази няколкогодишна рехабилитация, за която държавата няма добре функциониращи механизми.

Катя: В процеса на филма Петя ми прати запис на звук от кохлеарен апарат. Това е един равен, метален, роботизиран глас, и децата всъщност трябва да усвоят тези звуци. Дотогава не си бях давала сметка, че това е една група от няколкостотин хиляди души, които са лишени от възможността например да гледат български филми, наред с много други неща. В тази връзка аз съм много щастлива, че нашият филм ще тръгне със субтитри на български, което ще позволи на хората с такива проблеми да го гледат. Това беше и мотив HBO да добавят опция за избор на български субтитри на всички български филми в платформата си. И ние сме много горди и благодарни на НВО за това.

Казахте в началото, че ви е било трудно да намерите инвеститори. Как се случи така, че филмът да се копордуцира от HBO Европа и да стане част от каталога на HBO?

Това се случи благодарение на факта, че ние много упорито представяхме филма на международни форуми. Докато неуспешно се опитвахме да намерим пари в България, изпълнителният продуцент за документални филми на HBO Европа, Ханка Кастелицова видя потенциал в „Тихо наследство”. След първото ни представяне на проекта в Загреб преди пет години, тя следеше развитието на филма и след като видя вече монтирана версия на филма, компанията застана зад нас. За нас тя беше голяма опора по време на целия процес – насърчаваше ни, даваше ни съвети относно монтажа, музиката, въобще във всеки един етап знаехме, че може да разчитаме на нея и нейният опит. Това е безценно.

Петя, вие сте близка приятелка на Таня. Как успявахте да балансирате между ролите на приятел и режисьор на филм?

Много трудно беше, само това мога да кажа. В предния документален филм, който снимах, се запознах с главния герой в процеса на работа и си мислех, че е трудно да се сближиш и да спечелиш доверието на героя си, за да те допусне той за себе си. Но сега видях, че е още по-трудно, когато човекът ти е приятел. Трудното тук, не е да спечелиш доверието, а да се държиш така, че да не го изгубиш.

На какво ви научиха децата в центъра?

Катя: Светлина. Търпение. Прекрасни са тези деца.

Как се чувствахте, след като завършихте филма след няколко години работа?

Петя: Аз лично почувствах едно облекчение, че вече не трябва да гледам всичко, което се случва, през призмата на това става ли за заснемане или не става, ще го включа ли във филма, или няма да го включа. Сега всеки разговор с Таня може да бъде просто разговор.

Катя, има ли благоприятна почва за документално кино у нас?

Катя: Да, и смея да кажа, че българското документално кино е на много високо ниво. За съжаление то няма такова разпространение като игралното кино, но имаме прекрасни документални режисьори. Мога да спомена част от тях: Тонислав Христов, Елдора Трайкова, Светослав Драганов, Стефан Командарев, Андрей Паунов, Цветан Драгнев, Илиян Метев, които в момента активно работят.

Но техните филми основно се изявяват на фестивали и по-рядко стигат до публиката у нас, защото киноразпространението на документални филми като цяло е ограничено и трудно. Това, което ще се случи с „Тихо наследство”, е уникален шанс, защото филмът ще бъде достъпен в 23 държави в Европа.

А какво повече можем да искаме, освен филмът да достигне до повече хора?

„Тихо наследство“ е наличен за гледане и с избор на български субтитри, както и всички останали български филми в съвременната селекцията с 28 заглавия в HBO GO. Документалистиката в HBO е силно застъпена в отделна секция с над 280 филми и поредици за гледане на стрийминг.