Филмите, които ще гледаме на "Киномания" 2025

Нежността е новият пънк. С тези думи норвежкият режисьор Йоаким Триер (Oslo, 31 August, The Worst Person in the World, Louder Than Bombs) се обърна към публиката в Кан тази пролет, когато представи своя нов филм Sentimental Value. Той спечели и Голямата награда на фестивала. „Нуждая се от нежност сега – да вярвам, че можем да виждаме другия, че има възможност за помирение. Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред“, каза Триер по време на пресконференцията.

Именно тази негова фраза, „Tenderness is the new punk“, бележи духа не само на Sentimental Value, но e и слоган 39-ото издание на „Киномания“, което ще се проведе в София от 13 до 30 ноември.

Откриването на „Киномания“ на 13 ноември в Зала 1 на НДК е поверено на Стефан Командарев и неговия нов филм Made in EU – българо-германско-чешка копродукция, отличена с голямата награда на фестивала „Златна роза“.

Историята на филма тръгва от един етикет върху чифт дънки – с надпис „Made in EU" и дребните букви отдолу: „ушито в България“. „Ето така, от един етикет, се ражда историята на един филм“, разказва Командарев в интервю за списание EVA.

Филмът проследява живота на шивачка от малък град в Родопите (в ролята Гергана Плетньова). Тя е една от хилядите жени, които шият дрехи за световни марки срещу минимално заплащане. Историята е вдъхновена от реални събития и от данни на инициативата Clean Clothes Campaign, която изследва условията в шивашките цехове в България. „Тези жени са изключително трудолюбиви, но често попадат в капана на бедността и страха – не могат да си позволят да отсъстват от работа, дори когато са болни“, казва режисьорът.

Made in EU се развива в първите дни на пандемията, когато фабриките не спират работа, а жените продължават да шият дрехи за Европа – в условия на несигурност, мълчание и непризнат труд. „Няма по-добър сценарист от живота“, обобщава Командарев.

След откриването, на 16 ноември, отново в Зала 1 на НДК, ще бъде показан Sentimental value на Йоаким Триер. Сценарият е написан в съавторство с неговия дългогодишен сътрудник Ескил Вогт, а в главните роли участват Стелан Скарсгард, Ренате Рейнсве, Инга Ибсдотер Лилеаас и Ел Фанинг.

Филмът разказва историята на две сестри – Нора и Агнес, които от години са се отдалечили една от друга, но смъртта на майка им ги принуждава отново да се срещнат. Нора е успешна театрална актриса, напълно погълната от кариерата си, докато Агнес е избрала стабилността – семейство, дете и по-подреден живот.

В центъра на напрежението между тях стои бащата им Густав – някога уважаван кинорежисьор, напуснал семейството, когато дъщерите са били малки. Сега той се завръща с намерението да възроди кариерата си, като заснеме филм за собствената си майка – жена, белязана от травмите на войната и от лична трагедия, която продължава да тегне над семейството.

Когато предлага на Нора да изиграе ролята на своята баба, но впоследствие я поверява на холивудска звезда (в ролята Ел Фанинг), старите рани се отварят отново. Между родител и деца започва сблъсък, в който изкуството, суетата и нуждата от прошка се преплитат в едно.

The Guardian описва филма като „иронична и тъжна история за нарцисизма на твореца и опита му да превърне близките си в материал за изкуство“.

„Ескил и аз израснахме в пънк среда – бяхме част от контракултурата, искахме да бягаме от сантименталността“, казва Триер. „С времето обаче осъзнахме, че да остарееш и да запазиш способността си да бъдеш нежен е може би най-радикалният жест на бунт.“

Father Mother Sister Brother – Джим Джармуш

Една от дългоочакваните прожекции на „Киномания“ е Father Mother Sister Brother (2025) – новият филм на Джим Джармуш, носител на „Златен лъв“ от 82-рия кинофестивал във Венеция.

Продукцията събира впечатляващ актьорски състав: Кейт Бланшет, Адам Драйвър, Вики Крипс, Шарлот Рамплинг и Маим Бялик.

Филмът е изграден като триптих от свързани истории, които изследват отношенията между вече пораснали деца и техните родители, както и сложната близост между братя и сестри.

Dead Man’s Wire – Гюс Ван Сант

Друг филм в списъка ни със задължителни заглавия е Dead Man’s Wire (2025) на Гюс Ван Сант – криминална драма, вдъхновена от действителни събития от 1977 г.

Филмът проследява историята на Тони Кирицис (Бил Скарсгард) – мъж, който отвлича своя ипотечен брокер Ричард Хол и го държи вързан с „мъртва хватка“ – самоунищожаващ се механизъм, който ще убие и двамата, ако бъдат разделени. Ал Пачино играе бащата на заложника, който се оказва неочаквано въвлечен в кризата.

Похитителят настоява за пет милиона долара откуп и публично извинение, докато цялата драма се излъчва на живо по телевизията. Ван Сант превръща тази реална история в напрегнат разказ за медийната истерия и безсилието на институциите. Dead Man’s Wire е едновременно трилър и социален портрет.

Die my love – Лин Рамзи

Друг от най-очакваните филми на Киномания е Die My Love на Лин Рамзи – една от най-влиятелните режисьорки в съвременното кино. Авторката на We Need to Talk About Kevin (2011), Morvern Callar (2002), Ratcatcher (1999) и You Were Never Really Here (2017) с Хоакин Финикс отново се насочва към темите за уязвимостта, самотата и разпада на човешката психика.

Филмът е адаптация по едноименния роман на Ариана Харуиц, по сценарий на Лин Рамзи и Енда Уолш, с участието на Дженифър Лорънс, Робърт Патинсън, Лакийт Станфийлд, Сиси Спейсек и Ник Нолти. Продуцент е Мартин Скорсезе, а оператор – Сиймъс МакГарви.

Историята проследява младата двойка Грейс и Джаксън, които напускат Ню Йорк и се установяват в изолирана къща в Монтана. Грейс се грижи за новороденото си дете, докато постепенно усеща как самотата и натискът на новата среда започват да я поглъщат. В опит да се съхрани, тя предприема вътрешно пътуване, в което границите между реалността и въображението се размиват.

„Някои ситуации в живота изглеждат малки, но крият в себе си тежестта на времето“, казва Лин Рамзи. „В сърцевината на този филм стои уязвимостта – мястото, където болката и красотата съжителстват. Това е история за различните лица на любовта и за начина, по който тя ни променя.“

Hamnet - Клои Жао

Българската публика ще има възможност да види филм, определян от критиците като един от сигурните претенденти за Оскар – Hamnet на Клои Жао, с Пол Мескал и Джеси Бъкли в главните роли. След премиерата си продукцията беше описана като „великолепна“, „технически безупречна“ и „филм, който ще ви разплаче с глас“.

Сценарият, по едноименния роман на Маги О’Фарел, е вдъхновен от личната трагедия на Уилям Шекспир – смъртта на 11-годишния му син, Хамнет, през 1596 г. Историята проследява двама родители, които се опитват да намерят смисъл след най-дълбоката човешка загуба.

Клои Жао, носителка на Оскар за Nomadland, превръща болката в поетична медитация за любовта, паметта и изкуството като форма на изкупление.

Eraserhead – Дейвид Линч

Сред специалните прожекции на „Киномания“ е Eraserhead (1978) – пълнометражният дебют на Дейвид Линч, превърнал се в един от най-влиятелните филми в историята на независимото кино. Филмът проследява Хенри Спенсър – мъж, чийто подреден, сив живот се разпада, когато става баща на странно и болнаво дете.

Историята се развива в индустриална пустош, пропита с усещане за тревога, вина и отчуждение. Сюрреалистичните и кошмарни образи не просто шокират – те визуализират страховете на героя от бащинството, от близостта и от самото съществуване в свят, който изглежда едновременно познат и враждебен.

Създаден почти изцяло извън студийната система, Eraserhead е изцяло личен проект – Линч е автор на сценария, участва в монтажа, звуковия дизайн и художественото оформление. Резултатът е тъмна, хипнотична визия, в която звукът и образът се преплитат в тревожен сън.

Днес Eraserhead остава едновременно загадка и еталон за авторско кино – кошмар, превърнат в шедьовър, който поставя началото на уникалната естетика на Дейвид Линч.

Couture - Алис Винокур

В Couture (2025) Анджелина Джоли е в ролята на Максин Уокър – американска режисьорка, която пристига в Париж, за да заснеме документален филм. Плановете ѝ се променят, когато получава диагноза рак на гърдата – тема с дълбоко лично значение за Джоли, чиято майка почина от това заболяване, а самата актриса се подложи на превантивна мастектомия преди повече от десетилетие.

Историята на Максин се преплита с тази на Ада (Аниер Аней) – млада манекенка от Судан, която се опитва да избяга от очакванията на света, и на Анжел (Ела Румпф) – гримьорка, която не иска повече да остава незабележима зад кулисите.

Първият игрален филм, заснет в ателието на „Шанел“ в Париж, Couture е фин и въздействащ разказ за тялото като пространство на промяна и изцеление.

Скандинавски филми на „Киномания“ 2025

Норвежкият писател Ю Несбьо ще бъде един от специалните гости на „Киномания“ 2025. Авторът на популярната поредица за инспектор Хари Хуле идва за първи път в България по покана на издателство „Емас“. В негова чест фестивалът включва прожекция на Headhunters (Ловци на глави, 2011) – най-успешната филмова адаптация по негова книга.

Сред скандинавските заглавия тази година се открояват The Last Viking с Мадс Микелсен – мащабна датска историческа драма, и The Summer Book – финландска адаптация по Туве Янсон с участието на Глен Клоуз.

В програмата присъстват и по-смели експерименти като норвежкия хорър The Ugly Stepsister, който преобръща приказката за Пепеляшка, и Dreams – финалът на трилогията Sex, Love, Dreams на Йенс Лилес Хаугеруд. Публиката ще види и метъл комедията One More Heavy Journey, създадена с участието на българските продуценти Андреа Станоева и Тонислав Христов.

Фестивалът ще отдаде почит и на легендарната Биби Андершон с прожекция на класическия шведски филм The Girls (1968) – създаден преди повече от половин век, но все така жив и актуален със своите теми за женската свобода и самосъзнание.

Валерия Бруни Тедески на "Киномания"

Още един специален гост на 39-ото издание на Киномания е актрисата и режисьор Валерия Бруни Тедески – сестра на Карла Бруни, но отдавна излязла от нейната сянка и превърнала се в едно от най-силните и елегантни присъствия в европейското кино.

Тя пристига в София по повод Празника на италианското кино и ще открие вечерта на 14 ноември в кино „Одеон“. Ден по-късно – на 15 ноември от 13:00 ч. – ще се срещне с публиката в кино „Люмиер“ след прожекцията на филма Дузе на режисьора Пиетро Марчело. Същия ден ще бъде показан и новият филм на Паоло Вирдзи 5 секунди, в който Бруни Тедески се появява в запомняща се роля.

„Едва ли има жена, която толкова точно да въплъщава духа на тазгодишния слоган на фестивала – ‘Нежността е новият пънк’,“ казва Христо Христозов, програмният директор на "Киномания".

Цялата програма на фестивала можете да видите тук.