Франция и Великобритания предлагат частично примирие между Русия и Украйна, което да продължи един месец и да обхване бойните действия по въздух, море и енергийна инфраструктура. Това стана ясно от интервю на френския президент Еманюел Макрон пред в. "Le Figaro".
Идеята е част от френско-британския план за прекратяване на огъня, за който беше съобщено в неделя малко преди началото на срещата на върха в Лондон за Украйна.
От думите на Макрон става ясно, че предложеното едномесечното примирие не се отнася до бойните действия по земя. По думите му предимството на такова примирие е, че "знаем как да го измерим", тъй като фронтовата линия е огромна - "еквивалентна на разстоянието от Париж до Будапеща", посочва френският президент.
Той не вярва в разговорите за мир, водени между САЩ и Русия, и е убеден, че Владимир Путин ще се стреми преди всичко да унижи Украйна, като най-вече я демилитаризира. Затова Макрон и британският премиер Киър Стармър предлагат алтернативен подход към постигането на мир.
Според него войници ще бъдат разположени на място едва на по-късен етап. През следващите седмици няма да има европейски войски на украинска земя, уверява Макрон.
"Въпросът е как да използваме това време, за да се опитаме да постигнем достъпно примирие, с преговори, които ще отнемат няколко седмици. След като бъде подписан мирът можем да говорим за разполагане [на мироопазващи сили]", допълнва той.
"Ние искаме мир, но не го искаме на всяка цена, без гаранции", заявява президентът на Франция.
Интервюто му е публикувано малко след срещата на върха в Лондон на тема Украйна, свикана от британския министър-председател Киър Стармър. На нея световните лидери демонстрираха силна подкрепа за украинския лидер и нападнатата от Русия страна, като обещаха да направят повече, за да помогнат на украинския народ.
Пред "Le Figaro" Макрон говори отново и за спешната нужда от инвестиции в европейска отбрана. Той посочва, че Франция и други европейски държави трябва да изразходват повече средства за отбрана. Според него това може да означава разходи от порядъка на 3% до 3,5% от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия също трябва да бъде по-иновативна във финансирането на тези разходи, каза той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
