Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Британската BBC ги нарича „първата велика американска група на Gen Z“, а The New Yorker постави последния им албум на първо място в класацията си през 2025 г. Кои са Geese и имат ли потенциала да се превърнат в Nirvana на нашето време? Камерън Уинтър, Макс Басън, Емили Грийн и Доминик Дигизи са нюйоркчаните, на които мнозина възлагат надежди да възродят рок музиката.
Манията и тревожността в песните им напомня звученето на утвърдени експериментални групи като Radiohead и The Velvet Underground, а най-често ги сравняват с друга банда от Ню Йорк, която също се е сформирала, когато членовете ѝ са в гимназията – The Strokes.
Четиримата от Geese се познават още от училище. На четиринайсет вокалистът Уинтър и барабанистът Басин собственоръчно изграждат студио в мазето на майката на Басин в Бруклин. Използват звукозаписната техника на родителите си. Бащата на Уинтър е композитор, работил е по озвучаването на култовото детско предаване „Улица Сезам“. Майкъл Басин е бил влиятелна фигура в известна фирма за музикална дистрибуция, но умира от рак, когато синът му е едва на четири.
Съученичката на Уинтър и Басин и настояща китаристка Емили Грийн предлага да им помогне и започва да се отбива все по-често в мазето. Когато се мести в гимназия в Манхатан, още първия ден се запознава с басиста Доминик Дигизи и го кани на участие на Уинтър и Басин в музикалното училище Park Slope Rock School. „Помня само как те погледнах и си казах: кое е това момиче, което виси с всички тези момчета“, шегува се Уинтър с Доминик в интервю за списание GQ. Дигизи обяснява, че това се дължи на крехката му фигура и гъстите лъскави къдрици, които е имал тогава.
Името на групата се появява "по спешност", когато музикантите трябва моментално да решат как да се представят на местен концерт. По това време прякорът на Емили е "Гъската". Момчетата решават да го споделят и бандата се нарича „Гъски“ (Geese).
Никой не предполага, че бандата ще просъществува след гимназията. И четиримата планират да продължат образованието си в колеж, насочени са към престижни институции като Бъркли и Оберлин. Плановете обаче се променят, когато малко след завършването им през есента на 2020 г. продуцентската компания Partisan Records проявява интерес към демо записите на Geese.
Компанията продуцира музика на артисти като PJ Harvey и е изиграла ключова роля в кариерата на други две нашумели в момента групи – Fontaines D.C. и британската IDLES, която ще гостува в София това лято.
Оттогава насам Geese издават три албума. Последният - „Getting Killed“ - излезе в края на септември 2025 г. и бързо изстреля бандата напред в класациите. За това помогна и соловият албум „Heavy Metal“ на вокалиста, излязъл година по-рано.
Последната събота на януари Geese гостуваха в култовото вечерно шоу „Saturday Night Live“ с друга новоизгряваща звезда като водещ – актрисата Теяна Тейлър. Там музикантите изпълниха песните „Au Pays du Cocaine“ и „Trinidad“.
Смята се, че първата е препратка към картината от 1567 г. The Land of Cockaigne на холандския художник Питър Брьогел, в която той изобразява последиците от леността и хедонизма – тема, която се появява и в заглавната песен на албума.
„Trinidad“ е много по-агресивна и хаотична. В нея Уинтър настоятелно крещи „Има бомба в колата ми“, докато двете китари и трескавият ритъм на барабаните усилват напрежението.
Легендарният музикант Ник Кейв разказа в своя онлайн проект за връзка с почитатели „The Red Hand Files“ как една сутрин, когато не се е чувствал добре, песента го е измъкнала от тревожни мисли.
В миналото предавания от този тип са основният начин музикални артисти да достигнат до по-големи аудитории. Макар днес те да нямат същата гледаемост, участието все още носи престиж и се възприема като знак за бъдеща слава.
Именно изпълнение в шоуто през 2002 г. поставя The Strokes под светлината на прожекторите, а десет години по-рано Nirvana изпълнява „Smells Like Teen Spirit“ в същото студио.
Носталгията и сравненията с други изпълнители са излишни, защото ако има нещо, което предопределя успеха на една музикална група, това е умението ѝ да улавя духа на времето.
Текстовете на Уинтър са изтъкани от меланхолия и самота. Дали това е свързано със състоянието на съвременния свят или с факта, че израства в условията на пандемия, както предлага музикалният журналист от The New Yorker Аманда Петрусич?
Отговор дават феновете. „Те артикулират много от неврозите на нашето поколение“, споделя един от тях пред списание Dazed.
„Текстовете на Камерън носят дух, който липсваше сред джензитата. Това много ми харесва“, казва друг.
Geese няма обсесивна фенбаза, която да води война под постовете в социалните мрежи, а на концертите поне засега липсва вълна от ръце с вдигнати айфони, пише Dazed. Но във време на музика, направена с изкуствен интелект, и все по-голям фокус върху TikTok звученето на песните групата е глътка свеж въздух, допълва изданието.
