Георги Илиев: Кметът от квартала

Баща на 4 деца, предприемач по професия, кмет на един от най-населените райони в София - това е Георги Илиев. След четири години начело на район "Слатина" той е кандидат за нов мандат от местната коалиция "Обединени за София" , в която са "Продължаваме промяната - Демократична България", "Спаси София".

За хората от "Слатина" той няма нужда от представяне. Георги Илиев е един от малкото районни кметове в София, за които местните граждани ще ви кажат, че могат да срещнат в квартала, да му подадат сигнали и да видят как работи - всеки ден. Очевидно и в центъра го познават, защото докато го снимаме до подлеза на БНТ, двама младежи го поздравяват със "Здрасти, кмете" и широки усмивки.

Жителите на столичния район "Слатина" са повече от цялото население на област Видин. Но правомощията на пряко избрания от тях кмет са силно ограничени и поставени в зависимост от волята на мнозинството в общината - от парите за детски градини и ремонта на изоставени спортни площадки, до контрола върху фирмите за почистване.

С досегашните 20% подкрепа в СОС - борбата за всеки смислен проект за "Слатина" понякога отнема години. Илиев знае, че има още много работа за вършене. И призовава хората да не се колебаят, а да гласуват.

Когато станахте кмет на „Слатина“ през 2019 г., поехте района след управление на ГЕРБ. С какво се сблъскахте в първите си дни? Кои бяха грешките, които спешно трябваше да бъдат поправени?

Сблъсках се с нещо, което не очаквах. Така и не проведох среща или дори един разговор по телефона с моята предшественичка. Нямаше реално предаване на работата. Нямаше кой да ме въведе, да ми обясни, да ми представи екипа. Изобщо, бях като в небрано лозе.

Занимавал съм се с управление дълги години и винаги когато сме назначавали нов управител, е имало преходен период – т.е. някой трябва да въведе новия отговорник в неговите задължения. Това не се случи при мен. Аз бях хвърлен в дълбокото от първия ден, а това е доста сложна работа.

Благодаря на екипа – отначало всеки се страхува от промяната, но хората разбраха, че няма да нищо страшно, няма да уволнявам поголовно, както ги бяха наплашили преди това. Просто започнахме да работим.

Очевидната грешка, която аз се опитах да поправя, е, че нямаше никаква комуникация с гражданите.

Никой не разбираше в какво се състои работата на районния кмет, какво точно прави районната администрация. Затова се опитах и въведох модел на ежедневни отчети – за да може докато навлизам в работата, и хората да навлизат в нея. Да са запознати с подробностите за това, което зависи от районния кмет. Да знаят, че дори нещо да не зависи от нас, те могат да се обърнат за съдействие, защото най-добре знаем към кого да ги насочим.

Каква беше реакцията? Успяхте ли да постигнете точно тази цел – да запознаете гражданите и да ги активизирате?

Първоначално, естествено, никой не вярваше - включително колегите - че ще се издържи на това темпо.

Фактът е, че сигналите на гражданите се увеличиха десетки пъти. Това според мен е ясен показател, че хората имат доверие, че ако не успеем да се справим сами с един проблем, поне ще го насочим там, където той може да бъде решен.

Казвайки това, вие бяхте представител на политическа сила, която беше опозиция в СОС, нали така?

Точно така, под 20%. Много държа да се помни, защото имаше необосновани очаквания.

Правомощията на районните кметове са били ограничавани все повече и повече през годините - стигна се дотам, че ние да нямаме информация къде, какво се чисти, защо се чисти.

Макар да има районно отделение на Столичния инспекторат, то не е подчинено на районните кметове. Водил съм разговори в сегашното обединение („Обединени за София“ - Продължаваме промяната, Демократична България и "Спаси София"), което вярвам, че ще управлява София от ноември нататък, за това районните инспекторати да се върнат обратно към районната администрация.

Това е важно, за да може районният кмет да получава информация от първа ръка за състоянието на района и да оказва реално влияние върху работата на почистващите фирми.

Досега Столичният инспекторат работеше като гумен печат за почистващите фирми – този подпис е много важен, за да им бъдат изплатени договорените суми. От позицията на районен кмет, при когото би бил Инспекторатът, бих могъл да влияя върху качеството на изпълнение на тези договори.

Колко пъти Ви се е случвало да искате подкрепа от централната администрация и СОС и колко пъти такава подкрепа е била отказвана?

Много. Многократно.

И как се справяте?

Ами, боря се. Последното нещо, което мога да дам като пример, е ремонтът на спортните площадки в парк „Гео Милев“, на които аз съм играл като дете.

В началото на века те са били апортирани в „Спортна София“ и оттогава - само разруха и забвение.

Много хора не помнеха, че там е имало спортни площадки, които бяха свободно достъпни.

Успях, преборвайки се, организирайки различни мнозинства, тези имоти да станат отново публична общинска собственост, така че да бъдат защитени. Защото докато са частна общинска собственост, може да бъдат приватизирани и продадени, както се е случвало неведнъж в историята на София. Това беше най-големият ми страх, но в крайна сметка успях.

За съжаление не стана от първия път – за изваждането им от дружеството „Спортна София“ се изискваше квалифицирано мнозинство от 41 гласа, а аз събрах 39. Една година по-късно обаче вече бях осигурил достатъчно подкрепа. Единствено групата на „Патриоти за София“ гласува против, всички останали ме подкрепиха.

Естествено, след това отново имаше административно бавене, докато бъде вписана промяната. Най-накрая тази пролет успяхме да приключим процедурата. В момента първата от 3-те площадки се ремонтира и скоро ще бъде отворена. Надявам се още до края на този месец да бъде готова за игра.

Това, което остава да се направи, е да се сложи ограда и да се положи акрилната настилка, всичко вече е асфалтирано.

Една от основните критики на вашите опоненти от ГЕРБ беше свързана с това, че правителството на Кирил Петков е орязало милиони от проекта за метрото през „Слатина“ по Плана за възстановяване и устойчивост. Как отговаряте на ГЕРБ по този казус, тъй като пряко засяга вашия район?

Веднага след като стана ясно, аз направих среща с г-н Петков и той ми обясни какви са неговите притеснения и защо е взето такова решение. И се оказа прав. Решението е абсолютно правилно. Всичко, свързано с ПВУ, трябва да бъде приключено до юли 2026 година.

Метрото все още не е започнало да се строи, защото имаше обжалвания от страна на гражданите, а неговият срок за изпълнение е 47 месеца.

Елементарната сметка показва, че просто нямаше как това да се случи до юли 2026 г. Затова смятам, че решението беше правилно. Ако бяхме взели тези пари и не бяхме изпълнили строителството, щеше да се наложи да връщаме тези средства от бюджета на София. А сега те могат да бъдат насочени в други посоки за благото на софиянци.

Друга критика на ГЕРБ, отново свързана с вашия район, беше за това, че не са построени нови детски градини. Вие обаче казвате, че получавате откази дори за проектирането на градини. Какъв е изходът от това прехвърляне на отговорност между централната и районната администрация?

Това не е прехвърляне на отговорност, а реални факти. Когато станах кмет, естествено се поинтересувах каква е готовността ни за построяване на нови детски градини.

Имаше една единствена проектирана градина – уж готова за построяване от близо 10 години. Когато възложих изследване на проекта, който вече беше остарял, се оказа, че той не отговаря на никакви нови изисквания. Тогава кандидатствахме за пари за проектиране и построяване, дори в момента очакваме одобрение по ПВУ.

Нямаше нито един друг готов терен, с изчистена собственост и с възложен проект.

Уреждането на собствеността е, за съжаление, е дълъг процес - особено когато са замесени частни имоти.

Това, което се надявам в рамките на следващите 6 месеца да се случи, независимо дали съм аз кмет или някой друг, е комасиране между частни и общински имоти. Това са терени, които по принцип са предвидени и за жилищно застрояване, и за детска градина. Те трябва да бъдат обединени, за да се получи достатъчно голям имот. Това е в кв. „Христо Смирненски“, там бихме могли да изградим още 5 или 6 групи.

Има и още един много интересен казус с детските градини. Горе, на "Редута", има един доста голям общински имот, предназначен за жилищно застрояване, включително за високо строителство. Моето предложение беше този имот да се раздели на две – един за детска градина с 8-10 групи, и още един за детска ясла (защото в момента огромният проблем на София са детските ясли), отново с между 8 и 10 групи.

Имотът е достатъчно голям, собствеността е общинска, но няма регулация, там улицата беше изчезнала през годините.

Работим по регулацията, естествено пак има жалби от граждани, но сме на финала. Предназначението ще може да бъде променено и да се оформят двата имота за детска градина и ясла.

Това има два ефекта. От една страна, задоволяваме нуждата на гражданите от детски градини и ясли. От друга страна, възпираме презастрояването - тези имоти бяха апортирани в „Софийски имоти“, успяхме и оттам да ги извадим. Вече имаме един добър опит в изваждането на апортирани имоти от патримониума на общински дружества.

Ако бъдете отново избран за районен кмет, какви ще са вашите приоритети занапред?

Бих добавил още един приоритет – изграждането на нова поликлиника, защото това е може би най-чувствителната тема. В момента в района има само едно ДКЦ. Навремето е имало и още едно, но то е отнето и затворено.

Вече има отреден имот за ново ДКЦ, той се намира в „Христо Смирненски“. Надявам се, че с подкрепата на новия СОС и новия кмет на София ще се преборим за средства, за да може и това да бъде изградено.

В район „Слатина“ живеят повече хора, отколкото в цялата видинска област, която има 11 общини. А всъщност ние сме второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Това е едно от нещата, което трябва да се промени. Отговорностите трябва да съответстват на факта, че районният кмет е избран пряко от гражданите. Те очакват от него, лично, да свърши работа.

„За“ или „против“ сте за идеята за "Зелена зона" в "Слатина"?

Въпросът е към гражданите, защото аз не мога да изляза от обувките на районен кмет. Правили сме допитвания, хората не възприемат идеята за "Зелена зона". Първо, защото парите от зелената зона не остават в района, второ – защото зелената зона не им гарантира паркиране през нощта.

Затова развихме идеята за 24-часова зона с две тарифи, която предстои да се защитава пред СОС. Предлагаме да има 16-часови зони, в които се плаща за всеки час престой, и още една 8-часова зона през нощта, която да е на цената на 1 ч. Освен това не смятам, че трябва да има ограничения в престоя - нашият район е смесен, при нас се намира и летището.

Според мен голямата грешка на "Синята зона" е, че максимално допустимият срок за паркиране от 2 часа понякога не е достатъчен, за да може човек да свърши работата, за която е дошъл в дадена институция. Не виждам причина да ограничаваме престоя, стига парите наистина да остават в района.

Точно затова ни трябва и връщането на инспектората в районната администрация. Контролът може спокойно да бъде съчетан с работата на инспекторите.

В началото на разговора казахте нещо важно – за комуникацията с гражданите. По ваши наблюдения, от какво се оплакват най-много хората и какво искат да бъде решено в следващите 4 години?

Проблемът с паркирането е ясен. Той е повсеместен, навсякъде в София. Но не е единствен.

Чистотата е това, което липсва най-очевидно. Ако някога се ядосвам за нещо, е това, че съм безсилен да влияя върху качеството на почистването в района.

Проблем е и липсата на адекватна грижа, говорейки за поликлиниката. Естествено, проблем са и инфраструктурата, и тротоарите.

Започна програмата за ремонт на тротоарите, но тя за мен е крайно недостатъчна – заемът от 100 млн. лв, който бе взет от общината, според мен е повече от недостатъчен. Още в предишната кампания бях развил теория, че трябва да се вземе заем от 1 млрд.лв. и да се оправят над 90% от тротоарите, за да спрем да дишаме този мръсен въздух.

Поддръжката на градската среда може да доведе до по-здравословен начин на живот - оттам да се харчи по-малко от общинския бюджет за здравеопазване. Ако този милиард беше инвестиран, той щеше да се върне още в рамките на този мандат, спестявайки други разходи. Да не говорим, че градът щеше да се подреди.

Така или иначе, да оправиш 10% от тротоарите в рамките на 3 години, въобще не е за хвалба. Срокът на амортизацията им е между 10 и 15 години, т.е. ефектът отново е само за възпиране на разрухата. А идеята е започне да се гради. Затова смятам, че трябват доста по-смели решения в тази насока.

Почти към края на тази кампания, десните хора в София са изправени пред избор между 3-4 листи, които претендират да ги представляват. Какво е Вашето послание за тези, които се колебаят дали да гласуват и кого да подкрепят?

Първото ми послание е „Гласувайте“! Най-малкото, за да има кого да обвинявате - защото ако не си подкрепил никого, независимо от коя партия е, някак нямаш моралното основание да протестираш срещу бъдещите решения.

Това, което искам да подчертая, е, че за да реализираме управленската си програма, на нас ни трябва мнозинство в СОС.

Да, ние ще имаме кмет, това вече всички го знаят, но това не е достатъчно. Трябва да имаме мнозинство в СОС, за да не изпадаме в ситуацията, в която аз бях изпаднал със спортните площадки - непрекъснато да се бориш за нещо, което е очевидно полезно и зад което застават всички граждани, а всъщност да не намираш подкрепа в Общинския съвет.

В предизборния клип казвате „Да си политик означава да се занимаваш с изкуството за управление на града“. Каква картина, какво произведение на изкуството виждате за София? Как изглежда тя във вашите идеални представи?

За съжаление, в момента София прилича на една метална, желязна скулптура, която се разяжда отвсякъде. Доста ръжда има по този прекрасен град.

Но той е оцелял хиляди години и смятам, че може да бъде блестяща структура на кръстопътя между Изтока и Запада.

В район „Слатина“ се намира най-старото неолитно селище, в което са живели доказано хора в София.

Мисля, че можем чрез културата, историята, СПА туризма, да върнем блясъка на София и тя да не бъде само спирка по пътя към нещо друго, което представлява интерес за туристите.

Помолихме Ви да донесе със себе си предмет, който е важен за Вас. Донесохте кенче бира, защо?

От 1994 г. основният ми бизнес се развива в две посоки – дизайн и печат на рекламни материали и производство и търговия на бира, вино и безалкохолни напитки извън България. Така че тази бира е символ на това, което представлява по-голямата част от живота ми преди да стана кмет на „Слатина“. Това е марка бира, която аз съм измислил, дизайнът на кена сме го направили заедно с един чешки архитект, самата бира се произвежда в Чехия и се продава в цял свят.

Местни избори 2023, Купуването и продаването на гласове е престъпление. Платена публикация