След парламентарните избори в Германия изглежда така сякаш страната няма да каже „Довиждане“ на Ангела Меркел още известно време.
Вотът за Бундестага остави двете доминантни политически сили само с 1,7% разлика помежду си. Център-лявото в лицето на Социалдемократите (SPD) печели изборите с 25,7%, а консервативният блок на Християндемократите (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) претърпя големи загуби и има 24,1% подкрепа.
Тези резултати сочат към дълъг процес за изграждане на управляващо мнозинство, който може да остави Меркел на власт през цялата есен, ако не и след това, анализира Politico.
Германия се намира в непознатата досега ситуация да не се знае кой ще е следващият канцлер - социалдемократът Олаф Шолц или християндемократът Армин Лашет. Едно обаче е сигурно – че страната след ерата „Меркел“ ще продължи да поддържа евроатлантическия курс.
Тъй като големите партии обаче не успяха да спечелят убедително над една четвърт от гласовете, традиционната им доминация приключва и трябва да се гради коалиция.
Дълги години коалицията се състоеше от две партии, но сега е почти сигурно, че ще трябва да има и трета. „Зелените“ печелят 14,8%, а „Свободните демократи“ имат 11,5 на сто. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е с 10,3%, а „Левите“ засега са под 5-процентовата бариера за влизане в Бундестага с 4,9%.
При тези резултати SPD печелят 206 мандата в парламента, ХДС/ХСС – 196, „Зелените“ – 118, „Свободните демократи“ – 92, „Алтернатива за Германия“ – 83.
Според анализаторите възможностите за коалиция са три, но и трите не са особено харесвани от германския избирател. Първата е „светофар“ (червени, жълти и зелени) – социалдемократи, либерали и "зелени". Втората е „Ямайка“ – християндемократи, либерали и зелени. Третата е „голямата коалиция“ на християндемократи и социалдемократи, която е на власт от 2013 г. насам. Двете големи партии обаче твърдят, че нямат намерение да са отново заедно.
Според ARD – „голямата коалиция“ се ползва с доверието на едва 29% от избирателите. Точно толкова от германците не одобряват коалицията „светофар“, а „Ямайка“ има още по-ниска подкрепа от едва 20 на сто.
Лидерът на ХДС/ХСС Армин Лашет – премиер на Северен Рейн - Вестфалия, донесе на CDU най-слабия резултат от Втората световна война насам. Съюзът регистрира около 8% загуба спрямо предходните избори. Лашет все пак отбеляза, че иска да създаде коалиция „на центъра“.
„Ще направим всичко по силите си да сформираме федерално правителство с управление на ХДС/ХСС, защото Германия сега се нуждае от коалиция на бъдещето, която ще я модернизира“, каза той в партийната централа в Берлин след изборния ден, в присъствието на Ангела Меркел.
Основният му конкурент Олаф Шолц – финансовият министър на Германия – също обяви, че иска той да поеме канцлерския пост. Лидерът на Социалдемократите каза, че хората са показали „ясна подкрепа“ за неговата партия. „Мисля, че от резултатите можем да заключим, че ние искаме да сформираме следващото правителство. Гражданите желаят промяна“.
Социалдемократите не само завършиха първи, но и регистрираха над 5-процентно подобрение спрямо изборите от 2017 г. Тогава ХДС/ХСС спечели 33 на сто, а сега се свлече надолу.
Освен това Шолц, който беше и кмет на Хамбург, преди да стане финансов министър, е далеч по-популярен от Лашет. Почти половината от избирателите нямаше да гласуват за SPD, ако кандидатът им за канцлер беше друг. Такъв е случаят при само 10% от гласувалите за Лашет и ХДС/ХСС, показва едно от последните проучвания.
Политическата система в Германия е малко по-различна от тази в останалите европейски страни. Партиите не се нуждаят от мандат, връчен им от държавния глава, за да опитат да изградят коалиция – процедура, която по принцип започва от първата политическа сила. Вместо това всичко зависи от самите партии – кой ще поеме инициативата за сформиране на управленско мнозинство.
Има няколко примера в историята, в които втората сила поема контрол над правителството. През 1969 г. това се случва със Социалдемократите и Вили Бранд успява да формира коалиция с FDP. През 1976 г. Хелмут Кол отвежда ХДС/ХСС до победа с 48,6%, но SPD и FDP събират заедно над 50% и поемат властта.
Сега и „Зелените“, и „Свободните демократи“ (FDP), изглежда, ще се присъединят към управляващата коалиция. Големият въпрос е дали ще се обединят с център-дясното или с център-лявото?
Председателят на либералната партия Кристиян Линднер предложи консултациите за съставяне на кабинет да започнат първо между неговата партия и „Зелените“ на Аналена Бербок, за да се опитат да изгладят различията си, особено в политиката за опазване на климата. Бербок демонстрира готовност за такива разговори преди преговорите с двете големи партии.
„Прегледах всички партийни програми и установих, че най-много общи виждания имаме с ХДС/ХСС“, заяви все пак Линднер предпочитанията си.
Роберт Хабек от „Зелените“ каза, че партията му е предпочитала двустранна коалиция със SPD, но резултатите напълно са променили правилата на играта. Партията обаче няма да се отдалечи от топ приоритета си – темата за климата да бъде сред първите в политическия дневен ред на страната. „Зелените“ регистрираха 6-процентно увеличение в сравнение с изборите през 2017 г.
Междувременно Ангела Меркел се изправя пред възможността да предаде властта 16 г. по-късно на партията, която победи през 2005, за да стане канцлер.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
