Проектът за изграждане на 215-метрова сграда с разгъната застроена площ от 30 000 кв. м в непосредствена близост до мол „Парадайс“ е показателен за изкривяванията, натрупани в градоустройственото планиране на София през годините. Това каза в интервю за „24 часа“ главният архитект на София арх. Богдана Панайотова Според нея случаят ясно демонстрира как нормативната рамка е била заобикаляна чрез решения, които противоречат на Общия устройствен план (ОУП).
„ОУП допуска коефициент на интензивност на застрояване 3,5 за този терен, а с решение на СОС от 2017 г. там е разрешен коефициент 18. Това е четирикратно превишение – несъответствие, което не може да бъде пренебрегнато“, посочва тя.
По думите ѝ целта на доклада, внесен съвместно с кмета Васил Терзиев, е била СОС да потвърди ангажимента си към нова политика в градоустройството – такава, която стриктно прилага действащите правила и поставя обществения интерес над частния. Въпреки че съветниците от БСП и ГЕРБ напускат залата и гласуването пропада поради липса на кворум, арх. Панайотова подчертава, че това не спира процедурата. Кметът и главният архитект имат правомощия по закон да предприемат следващи стъпки за изменение на подробния устройствен план.
„Такъв тип практики, базирани на подмяна на параметрите, заложени в ОУП, трябва да бъдат прекратени. Подобни случаи не са изолирани и именно затова сега се правят ревизии на устройствени планове още на етап разглеждане в НАГ“, допълва тя.
Няма опасност от строителство в Южния парк, посочи още главният архитект на София, дни след като Столичният общински съвет (СОС) изненадващо прие предложението за промяна на подробния устройствен план при бул. „Тодор Каблешков“ – решение, което според нея цели единствено довършване на инфраструктурата, но провокира полемика.
„Решението касае един-единствен частен имот, в който има два незаконно изградени търговски обекта. Промените в плана не позволяват застрояване, а създават възможност за принудително отчуждаване и завършване на булеварда, изграден на 95%“, заявява главният архитект на столицата.
Инвестиционният натиск в южните квартали
Случаят с бул. „Тодор Каблешков“ е симптом на по-голям проблем – неравномерното развитие на София. Южните квартали като „Кръстова вада“, „Лозенец“, „Витоша“ и „Триадица“ понасят основния инвестиционен натиск, но често без необходимата инфраструктура – канализация, улици, обществени пространства, посочва арх. Панайотова.
„Не презастрояването само по себе си е проблемът, а липсата на основна инфраструктура – това създава сериозни дисбаланси в града“, казва главният архитект.
За да се противодейства на тази концентрация, администрацията се опитва да насочи интереса към северната част на София чрез предварително изграждане на улична и инженерна мрежа, зони за бизнес и нови квартали.
„Опитваме се с административни мерки да пренасочим интереса. Но е важно първо да има инфраструктура – не само улици и технически мрежи, а и паркове, спортни терени, обществени услуги“, допълва тя.
Арх. Панайотова обръща внимание и на масовото строителство на по-ниски сгради – до 15 метра, разрешавано от районните администрации, което също води до натоварване на средата.
София се нуждае от нов Общ устройствен план
По думите на арх. Панайотова действащият ОУП е изчерпан. Затова „Софияплан“ подготвя пълен анализ на досегашното му прилагане, който ще послужи за задание за новия план.
„До края на годината трябва да имаме доклад за стартиране на процедурата по нов ОУП. Това е ключов приоритет.“
Контрол и прозрачност в НАГ
Арх. Панайотова казва, че и без промени в закона, при стриктно прилагане на действащите правила мащабът на застрояване може да бъде намален с поне 30%. В направлението „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столична община се въвеждат практики, насочени към повече прозрачност и предварителен контрол върху проектите.
„Особено важно е хората, които купуват имоти „на зелено“, да проверяват в НАГ дали това, което им се обещава, изобщо може да бъде изпълнено“, казва Панайотова.
За тази цел са въведени отворени петъчни консултации, на които инвеститори и проектанти могат да получат информация за параметрите на даден имот преди да подадат проект. Паралелно с това се подготвят и промени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), които целят да ограничат прекомерното застрояване в чувствителни зони и да улеснят изграждането на паркинги и друга инфраструктура.
Проблемите с канализацията
Липсата на средства за изграждането на дубльора на левия владайски колектор – втори канализационен тръбопровод, предназначен да поеме натоварването при аварии или при достигане на капацитет – оставя над 250 хиляди души извън канализационната мрежа поне още една година.
„В такива случаи трябва да се обмисли ограничаване на строителството и спиране на въвеждането в експлоатация на сгради, докато инфраструктурата не бъде изградена“, казва арх. Панайотова.
Ще има архитектурен конкурс за мястото на Паметника на Съветската армия
Бъдещето на терена, освободен след демонтажа на Паметника на Съветската армия, трябва да бъде определено чрез открит архитектурен конкурс – с участието на граждани, професионални общности, институции и представители на местната и държавната власт. Това подчертава главният архитект на София арх. Богдана Панайотова, като заявява ясно, че подобен въпрос не може да бъде решаван еднолично или административно.
„Не може експертен технически орган като ОЕСУТ да вземе решение за съдбата на монумент с толкова силен политически и исторически заряд. Паметникът дълго време е бил част от градската структура. Да бъде преместен просто с техническо решение би означавало този съвет да поеме несвойствена политическа отговорност“, казва Панайотова.
Като председател на Обществения експертен съвет по устройство на територията, тя изцяло застава зад отказа на съвета да се произнесе еднолично по темата. Вместо това предлага създаване на широка, междусекторна и междуустановска комисия, в която да участват представители на Столичния общински съвет, изпълнителната власт, граждански организации, академичната общност и културни институции.
Обвиненията за „задкулисна подкрепа“ и тестът с полиграф
В хода на конкурса за главен архитект на София арх. Панайотова беше публично посочвана като фаворит на „задкулисието“ – обвинения, които не стихват и след избора ѝ. „Чувам тези твърдения, но не смятам за нужно да отговарям – нямат основание. Изложих фактите на пресконференция. Всяка промяна, която е в разрез с утвърденото статукво, ще срещне съпротива. Това е очаквано“, казва тя. По думите ѝ, за да отхвърли съмненията, доброволно се е подложила на тест с полиграф.
215-метровият небостъргач до мол "Парадайс" не получи разрешение за строеж от главния архитект
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
