Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Не се чувствам специална. Продължавам да се възприемам като част от екипа. За мен това е най-хубавото, което мога да кажа за себе си.“
Това казва германската актриса Сандра Хюлер пред The Guardian. Тя участва в четири от най-обсъжданите филми на годината, а може би дори и в пети.
В Project Hail Mary ръководи космическата мисия с героя на Райън Гослинг. В Digger на Алехандро Гонсалес Иняриту е сестра на петролния магнат, изигран от Том Круз. Във Fatherland на Павел Павликовски играе Ерика Ман, дъщерята на Томас Ман. А в Rose е жена от 17 век, която се представя за мъж и ветеран от войната.
Петият възможен филм е Avengers: Doomsday. Хюлер посреща въпросите за Marvel с усмивка, но нито потвърждава, нито отрича слуховете за участието си.
След номинацията за „Оскар“ за „Анатомия на едно падане“ интересът към нея отново расте. Самата тя обяснява наситената година съвсем просто:
„Снимах много различни филми по различно време, а сега всички излизат наведнъж. Това не зависи от мен.“
Радва я, че холивудските продукции привличат внимание и към по-независимите филми с нейно участие. Успехът обаче не я е накарал да се премести в Америка. На 48 години продължава да живее в Лайпциг, отглежда дъщеря си тийнейджърка и няма дори личен асистент.
Би ли прекарвала повече време в САЩ? „Засега не. Това е място, където работя“, отговаря тя. Харесва живота си в Германия, а и „Америка просто е много далече“.
В Project Hail Mary нейната Ева Страт ръководи мисията с непоколебим авторитет. Хюлер допуска, че именно това е смутило част от зрителите.
„Мисля, че Ева Страт накара някои хора да се почувстват неудобно. Все още може да е необичайно да те командва жена.“
Филмът ѝ дава възможност и отново да пее пред камера. След Greatest Love of All на Уитни Хюстън в „Тони Ердман“ този път изпълнява Sign of the Times на Хари Стайлс.
За Фил Лорд и Кристофър Милър, режисьорите на Project Hail Mary, говори с признателност: „Дадоха ни свободата да играем и да се забавляваме“.
Според нея филмът е спечелил публиката с история, която обединява хората и ги увлича, без да разчита на насилие и оръжия.
„История за човек, изправен пред задача, която го кара да надмогне себе си. Това вдъхнови хората.“
Digger среща съвсем различен прием. Филмът на Иняриту получава лоши отзиви и се проваля в боксофиса. Сандра Хюлер е очаквала той да раздели публиката, но не и толкова категорично отхвърляне.
„Изненада ме колко безпощадна беше реакцията. Хората наистина го намразиха!“
Самата тя продължава да го защитава: „След години ще го гледат като свидетелство за нашето време“.
Най-емоционален обаче е разговорът за Fatherland. Филмът проследява пътуването на Ерика и Томас Ман през разделената следвоенна Германия и засяга създаването на ГДР, където Хюлер е израснала.
Актрисата се разплаква, когато става дума за надеждите, свързани с онова време. После избърсва очите си и се засмива: „Ще напишете, че съм плакала, нали? Вече си представям заглавието“.
За нея споменът за Източна Германия не се изчерпва с Щази и репресиите. Разпадането на ГДР я е научило, че никоя система не е вечна - и че си струва да търсим други решения, когато познатите вече не работят.
Разговорът стига и до крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Семейство Ман напуска страната през 1933 г., а Хюлер вижда тревожни сходства с настоящето.
„Фашизмът не идва изведнъж. Идва бавно, на малки дози. Въпросът е какво правим ние.“
Славата вече променя и отношенията ѝ с театъра. Сандра все още се възприема като театрална актриса, която понякога снима филми, но засега е прекъснала изявите си на германската сцена.
„Когато си част от театрална трупа, а хората идват да гледат теб, сякаш останалите са по-маловажни, това не ми носи удоволствие.“
Затова сега работи като режисьор. С Farn Kollektiv, експерименталната театрална група, на която е съосновател, подготвя две постановки - едната за отмъщението, другата за сбогуването.
„Обичам разговорите. Обичам да гледам как хората измислят и създават“, казва тя.
