Днешният Doodle на Google (както се нарича илюстрацията на търсачката) е в чест на италианския поет Джакомо Леопарди - една от най-важните фигури в литературата през 19 век. Освен като поет той има значителен принос и към философията и науката.
Леопарди е роден на 29 юни през 1798 г. в малкото провинциално градче Реканати, Мачерата. Израства в аристократично католическо семейство.
От малък е запален читател, а библиотеката на баща му е едно от любимите му места.
От ранна възраст Леопарди овладява латински, старогръцки, френски език и иврит. Смята се, че това полага основите да стане филолог - учен, който изучава историята и развитието на езиците. Младият поет дори се заема да превежда няколко латински и гръцки класики.
Леопарди се влюбва в идеи от Просвещението, философско движение, което насърчава разума и логиката над суеверието. Тази страст го превръща в един от най-радикалните мислители на своето време.
14-годишен той написва Pompeo in Egitto (Помпей в Египет), манифест, критикуващ една от най-могъщите фигури в Рим. През следващите години той пише различни филологически трудове и забележителни стихотворения като L'appressamento della morte (Приближаването на смъртта), Inno a Nettuno (Химн за Нептун) и Le rimembranze (Спомени).
Леопарди прекарва остатъка от кариерата си в създаване на лирическа поезия, включително Canti (Песни) и Canzoniere (Песни).
Текстовете му често изследват патриотизма, несподелената любов и дълбоки размишления върху човешкото съществуване - което го прави предшественик на екзистенциализма.
Едно от последните му литературни произведения е Operette morali (Малки морални произведения), колекция от остроумни философски есета, написани в ироничен стил.
До 25-годишен Леопарди живее в имението на баща си. Чак на 32 г. той напуска родното си градче.
През 1833 г. пристига в Неапол, където прекарва последните години от живота си.
Умира през 1837 г. във вила край града в ръцете на приятеля си Раниери, който написва книга за съвместните години от живота им.
Винаги скъп ми е бил тоз хълм безлюден
и тоз жив плет, голяма част от който
за далечний хоризонт, взора спира.
Но, седнал и загледал се, безкрайни
пространства отвъд му, и свръхчовешки
тишини, и най-дълбок покой ази
създавам в мисълта си; где сърцето
плаши се почти. И вятъра колчем
чувам да шуми из тез листа, онази
безконечна тишина със този глас
сравнявам: вечното се отзовава,
и времената мъртвите, и живо е
сегашното, и звъна му. Така из таз
безмерност мисълта ми се удавя:
и сладко ми е да потъна в туй море.
– "Безконечното", Джакомо Леопарди
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
