Google Doodle отбелязва 29 февруари - рядък и специален ден, който присъства в календарите ни само веднъж на четири години.
Този февруари е по-дълъг от обикновено, тъй като 2024 е високосна година т.е. има 366 вместо обичайните 365 дни.
Високосните години съществуват, защото макар светът да следва григорианския календар, планетата всъщност обикаля около Слънцето за малко повече от година. По данни на НАСА Земята обикаля около Слънцето за точно 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди - и въпреки че това се закръгля до 365 дни, които ние считаме за типична година, тези почти шест допълнителни часа не изчезват.
Именно това разминаване между слънчевата система и Ггигорианския календар е причината да се въведат високосните години. Това е начинът календарната година да се синхронизира със сезоните. Допълнителният 29 февруари на практика предпазва календарите и сезоните от постепенно разминаване и оказва влияние върху прибирането на реколтата, засаждането и други цикли, основани на годишното време.
Самата концепция за високосния ден датира още от древни времена, когато календарните системи не са били толкова прецизни, колкото са днес. Ранните цивилизации, включително египтяните и римляните, са използвали различни методи за привеждане на календарите си в съответствие със слънчевата година.
Въпреки това Юлий Цезар въвежда юлианския календар през 45 г. пр.н.е., като въвежда идеята да се добавя допълнителен ден към февруари на всеки четири години, за да се отчете малко по-дългата слънчева година.
По-късно григорианският календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 г., доусъвършенства тази система, като установява правила за определяне на високосните години. Според тях една година е високосна, ако се дели равномерно на 4 (с изключение на тези, които са крартни на 100) и на 400. Тази корекция на пркатика помага да се уеднаквят разликите между календарната и слънчевата година.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
