Какво бихте направили, ако Месията се появи на прага на дома ви? 

Ще се доверите ли на странника или ще заключите вратата пред очите му? Ще се покаете ли или ще го подиграете? Ще поискате ли да превърне водата във вино, а камъка - в хляб? Ще пуснете ли децата си при него или ще го изгоните, защото всява смут и страх с присъствието си?  

Ще спите ли спокойно, ако отблъснете Спасителя? Ще спите ли спокойно, докато не разобличите Антихриста?

Ако въпросите ви се струват провокативни, пригответе се за сериала "Месия" - историята за второто пришествие през кода на циничния геополитически прагматизъм. 

"Месия" е провокация към осмисляне на съвремието, в която "Сблъсъкът на цивилизациите" опровергава "Краят на историята", a ирационалната сила на груповата принадлежност побеждава логиката на глобализацията. Той е огледалният образ на света, в който фанатизмът заличава идеализма с експлозивна агресия, а информираният избор няма шанс в потопа от фалшиви новини и "алтернативна истина". 

Месията се появява в образа на млад и харизматичен мъж насред развалините на поредната безкрайна война в Близкия Изток, за да обещае спасение на страдащите. Стихийното насилие е отблъснато с помощта на още по-силна стихия - свръхестествена, неконтролируема пясъчна буря. Катастрофалните природни бедствия ще останат главната роля за Бога-създател в сценария на "Месия". 

Мъжът, когото всички наричат "Ал-Масих", е събирателният образ на всички религии и идеологии. Роден в семейство на християнка и евреин, израснал е сред мюсюлмани-шиити, но набира най-масова сила сред евангелистите в САЩ. Проповядва хилядолетен мир, но присъствието му провокира размирици, анархия, терор, конспирации и все по-големи съмнения в действителните му цели. Пряката линия с Бога в "Месия" започва с руски телефонен код. 

Месията познава отлично свещените книги на всички религии, но мистичните му речи преливат от скрити цитати на светски автори. Това е Божието слово в епохата на Опра Уинфри, телевизионните проповедници и евтиното плагиатство на социалните мрежи. Дори създателят на "Хрониките на Нарния" К. С. Луис звучи като каноничен евангелист, когато думите му се натоварят с религиозното очакване за истина от последна инстанция.  

Опозицията на "Ал-Масих" се проявява в две крайни и парадоксални форми - свръхизострената подозрителност на службите за сигурност в лицето на агента от ЦРУ Ева Гелър и израелския спецполицай Авирам Дахан, и още по-враждебната съпротива на ислямските фундаменталисти, които не виждат нищо друго около себе си освен заплаха за догмата. 
 
Месията се появява в епоха на логически противоречия: "чудесата" се излъчват на живо пред очите на милиони хора, но вече никой не смее да повярва на това, което вижда. Разграничаването на светеца от мошеника се оказва невъзможна задача за самостоятелния човек. Църквата като институция е бавна, недоверчива и прекалено заета със собствените си политически планове, за да даде обяснение на случващото се. 

Това превръща последователите в безидейна тълпа от зрители, която чака развлечение от страданията, а не духовно спасение. Най-трудните препятствия са запазени за най-отдадените и уязвими герои - децата. 

"Месия", чиято премиера дойде в разгара на кризата между Иран и САЩ, представя Близкия Изток не само като чужда за западния свят география, но и като врата към друго времево измерение - тук всеки ден се лее кръв за кръв, синовете плащат за греховете на бащите си, а "цивилизацията" присъства само с тежки артилерийни снаряди на бойното поле, прашни дрипи от спортни екипи в бежанските лагери и туристически селфи-стикове в преддверията на храмовете. 

Много от сюжетните линии и лични истории останаха недовършени до края на първия сезон, но историята дава добри податки. Личи си, че създателите на сериала са черпили изобилно вдъхновение от духа на първите сезони в "Homeland"; жанровата прилика е толкова силна, че очакваш всеки момент главните герои от двата сериала да се сблъскат по улиците на Йерусалим или по коридорите на ЦРУ. 

Всяко съвпадение с действителни лица и събития в 10-те епизода на "Месия" е случайно, и въпреки това страховитият реализъм е напълно търсен ефект. Историята не е лишена от стереотипи и предразсъдъци, но посланието й е предизвикателство както срещу политическата коректност, така и срещу политическия цинизъм. Това е естествен резултат от провокацията към размисъл за вярата и пропагандата, невинността и наивността, отмъщението и съвестта, лъжепророците и медиите, "спасителите", които никога не идват навреме, и "спасителите", от които никога няма отърване.