Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Макроикономистът Георги Стоев отговаря на най-често срещаните въпроси около присъединяването на България към еврозоната - обяснени кратко, ясно и конкретно.
Един от тях се повтаря многократно от противниците на еврото: загуба на суверенитет в паричната политика, бюджетната политика или изобщо загуба на национална идентичност.
Ето как той дава отговор на съмненията:
Кои функции на паричната политика ще останат в българските институции и кои ще бъдат предадени на ЕЦБ?
Отговор:
Не толкова техническият отговор е, че в момента БНБ почти не разполага с инструменти за провеждане на парична политика.
Това се случи след де факто разрушаването на българската национална валута през 1996-1997 г. и след приемането на германската марка за де факто валута в България чрез валутния борд (след замяната на марката с евро, еврото пое тази роля).
Така към момента няма да е пресилено да дадем следното определение за българския паричен суверенитет.
Единствената власт, която има българското общество (чрез парламента) по отношение на парите, които използваме, е да бъде променен режима на валутен борд в сегашния си вид; да бъде търсена друга резервна валута или съвършено друг паричен режим в опит за “създаване” отново на национални пари.
Такива хипотези биха имали смисъл, ако има дори минимален шанс за някакво доверие в тези национални пари без резервното покрие на еврото или друг актив, на който хората тук и по света вярват.
В този смисъл моето очакване е, че ако България тръгне по този “суверенен” път, българите ще видят рязка обезценка на доходите и спестяванията си, измерена в стоки или в други валути.
Затова е коректно, когато социологически агенции питат “Вие за евро или за лев сте?”, този въпрос да бъде зададен с уточнението “Бихте ли подкрепили отмяна на валутния борд, за да бъде левът суверенна валута на българите?” Такива данни не ми е известно да са събирани от агенциите, но може и да пропускам нещо.
Така че приемането на еврото е логичен и рационален изход от валутния борд (който представлява използване де факто на еврото като местна валута).
Това, разбира се, носи и повече власт на БНБ, което може да бъде тълкувано като увеличаване на паричния суверенитет.
Този суверенитет обаче няма да бъде типичният национален суверенитет, а ще бъде участие във формирането и прилагането на общи правила за еврозоната. Някои въпроси съдържаха притеснения от това с кого споделяме този суверенитет. Ето например следния въпрос:
Не е ли проблем, че нашата икономика е на друго ниво на развитие в сравнение с тези на Германия и Франция, които имат определено по-силно влияние върху определянето на общата парична политика на еврозоната?
Техническият отговор на горния въпрос е даден в разясненията на БНБ:
След присъединяването на България към еврозоната управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ. Управителят на БНБ ще участва в около 70% от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение – за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80%).
Не толкова техническият отговор е, че споделянето на суверенитет наистина ограничава свободата на националните власти.
В тази връзка много често ме питат: “Защо например Дания и Швеция не желаят да станат част от еврозоната?” Много хора приемат това за загуба на национална сила.
Но в случая на България специално (и трябва да припомним, че другите шест ЕС-членки извън еврозоната не са във валутен борд) не може да се говори за загуба на такава национална сила, просто защото няма доверие в лева, без да е обезпечен с евро.
Нещо повече, рискът от падане на валутния борд е катастрофална (и политически реална) заплаха. В този смисъл “загубата на този суверенитет” е всъщност намаляване на националния политически риск от произвол и грешки.
