На днешната дата преди 49 години България изживява една от най-големите трагедии в спортната си история. Тя не е свързана със загуба на мач, медал или трофей, а на нещо много по-непрежалимо - животите на Георги Аспарухов и Никола Котков. Едни изумителни фитболисти и невероятни личности, които продължават да пленяват въображението на поколения фенове. Символи на една безвъзвратно отминала епоха във футбола.
За кариерите на Гунди и Котето отдавна вече е казано и изписано всичко. Няма нужда за пореден път да припомняме купищата им успехи с "Левски" и националния отбор. Нито дори това, че приятелството им е толкова силно, че след повече от десетилетие вярна служба Котков напуска родния си клуб "Локомотив" (София), за да играе редом с Аспарухов. Най-важното, което трябва да помним, е техният завет - "Бори се винаги за красива, честна победа".
"Легендите не умират" е често използвано клише. Особено в днешната епоха на социалните мрежи, когато сякаш всеки втори играч е нечия легенда. Аспарухов и Котков обаче напълно заслужават това определение. Когато продължаваш да бъдеш еталон и пример за подражание почти половин век след смъртта си няма как да бъдеш наречен по друг начин. И като истински легенди тяхното обаяние само се увеличава с напредването на годините.
На днешния ден всеки почита знаменитото дуо по свой собствен начин. Със стара снимка, автограф, спомен или просто с припомняне на любимата история, разказана от баща или дядо. Гунди и Котков са едни от последните истински джентълмени на футболната игра по нашите ширини. И тяхната магия ще живее вечно. Защото за всеки, за когото футболът е просто мода или бизнес, има двама други, които като деца са излизали да ритат пред блока, вдъхновени от разказите за тези двама великани на играта.
Малко неща са вечни, особено в спорта, но споменът за Гунди и Котков е едно от тях. Поклон!
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
