Гюров: За да защитаваме нашите интереси, ние трябва да имаме ясна позиция

Колебанието в позицията на България е лош сигнал към партньорите ни и пречи на страната да защитава националните си интереси. Това заяви кандидатът за президент Андрей Гюров по bTV.

„За да защитаваме нашите интереси, ние трябва да имаме ясна позиция и тя трябва да е ясна не само навън, а да е ясна най-вече тук, в България“, каза той.

Гюров определи членството на България в Европейския съюз и НАТО като основа, върху която страната трябва да изгради по-силен собствен глас. Според него следващата цел е България да бъде активен член на двата съюза и да защитава позициите си без колебание.

„Това, което виждаме в момента, е колебание. Това не е силен глас и по такъв начин не могат да се защитават българските национални интереси“, каза Гюров.

Думите му идват дни след скандалното разминаване между президентството и Министерството на външните работи (МВнР) за позицията на България за войната в Украйна. България е сред 51 държави, присъединили се към съвместно изявление в ООН, което осъжда руската агресия и е в подкрепа на Украйна. МВнР потвърди присъединяването на страната към документа.

Президентът Илияна Йотова обаче се опита да се разграничи, като заяви, че не е подписвала въпросната декларация, а българската позиция не е била отразена в документа.

„Това не е ясен глас и това е лош сигнал към нашите партньори“, коментира Гюров.

В отговор на въпрос за подписаното от служебното му правителство 10-годишно споразумение за сътрудничество с Украйна, Гюров припомни, че темата е обсъждана в продължение на няколко години и е преминала през няколко правителства.

Той отхвърли критиките, че служебният кабинет не е имал правомощия да поеме подобен ангажимент.

„Служебното правителство има абсолютно всички правомощия, каквито и всяко редовно правителство. Второ, това не е договор, а само рамково споразумение и то е за 10 години, но има възможност, разписана в него, да се излезе от това споразумение в рамките на шест месеца със заявление едностранно от наша страна“, каза Гюров.

Той припомни още, че впоследствие Народното събрание, в което партията на Румен Радев има мнозинство, е гласувало споразумението да остане в сила.

„Сега имаме възможност, ако това споразумение е лошо, да го отменим, но ние не го правим“, каза той.

Той припомни също, че Русия отказва да се включи в преговори за мир с Украйна и да прекрати бойните действия до постигане на споразумение.

„Не може със сила да се променят международни граници. Този принцип важи за всеки един конфликт и ние трябва да го защитаваме абсолютно на принципна основа“, каза той.

Попитан дали смята действията на САЩ и Израел срещу Иран за оправдани, Гюров определи режима в Техеран като „мракобесен“ и като заплаха заради ядрената и балистичната му програма. Засилването на санкционния режим обаче е подходът, който според него България и Европейският съюз трябва да следват.

„Когато има действия, които евентуално може да са в нарушение на международното право, ние трябва да можем да го кажем на нашите партньори, така както и на страните, които са извън нашите съюзи“, коментира Гюров.

Кандидатът за президент защити и работата на служебния кабинет, който оглавяваше. Като резултати той посочи спасени 900 млн. по Плана за възстановяване и устойчивост, мерките при ценовата криза и проекти за 180 млн. в 179 общини.

„Точно тази независимост, тези бързи действия, тези конкретни резултати показаха на хората, че държавата може да работи тогава, когато сме над партийните интереси“, коментира Гюров, който подчерта, че "един президент трябва да има собствено мнение".

Той заяви, че като служебен премиер е работил „много добре“ с Илияна Йотова и че между тях не е имало институционални проблеми или противоречия. В президентската кампания обаче я определя като основния си опонент заради позицията ѝ на действащ президент и подкрепата, която получава в социологическите проучвания.

Гюров коментира и опитите темата „Петрохан“ да бъде вкарана в предизборната кампания, както и спора около помилванията, извършени от Йотова като вицепрезидент. Според него двата въпроса трябва да бъдат разграничени.

За помилванията той постави въпроса за принципите и прозрачността при вземането на решения, а не за конкретния случай. Преди седмици стана ясно, че Илияна Йотова е помилвала наркодилър, осъден в Гърция.

„Въпросът не е за конкретния случай, а за това какъв е принципът, който се следва, дали има достатъчно прозрачност и как могат да бъдат обяснени поредица от такива действия“, каза Гюров.

Според него "претоплянето" на трагедията в Петрохан е опит за "вкарване на смут в българските граждани", така че да се намали избирателната активност на фона на рекордния брой кандидат-президентски двойки.

Гюров заяви и готовност за пряк дебат с Йотова.