Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Носителят на "Оскар" Ханс Цимер е авторът на музиката за шест филма на Кристофър Нолан - неговите творения звучат и в трилогията за Батман ("Черният рицар"), и в Inception и Interstellar.
Но когато Цимер получава покана от Дени Вилньов да създаде саундтрака на "Dune", дори Нолан е принуден да остане на втори план. Неговият Tenet е първият филм от 2006 насам без атмосферата на големия германски композитор.
Ханс Цимер мечтае да озвучи "Dune" от 50 години. При това - мечтае да опише този свят със звукова атмосфера, която никой не е чувал досега. Както пише New York Times в ревюто си за саунтрака - това е най-неортодоксалният и най-провокативен опит с филмовата музика на Цимер, известен с композициите си за "Гладиатор", "Тънка червена линия", последния филм за Бонд и др.
Синтезатори са смесени със звуци на стържещ метал, индийски и ирландски флейти, китари, виолончело, което напомня на звука от боен рог, шептящи гласове, запомнящ се мотив на ударните инструменти.
"Музиката комбинира гигантския и мощен тон от най-известните творби на Цимер от последното десетилетие с духа на един радикален звуков експеримент. Неговата странност е напълно подходяща за сагата около футуристичната междугалактическа цивилизация, чиито обитатели са гонени от гигантски пясъчни червеи и почитат халюциногенната субстанция, наречена "подправката", пише NYT.
Ханс Цимер обаче прави важно уточнение: "Колкото и да е странно, аз съм единственият рокендролър, който никога не е взимал наркотици". Създаването на саундтрака на Dune не е подсилвано с нищо друго освен с огромното му преклонение пред оригиналния роман на Франк Хърбърт от 1965 г.
Единственият ограничения, които той си поставя, са две: първо, филмът не бива да звучи по никакъв начин като "Междузвездни войни". Второ, Цимер отказва да гледа адаптацията на Дейвид Линч по "Dune" от 1984 г., за да не се повлияе от музиката на Toto.
Вместо това Цимер прекарва една седмица в Юта, за да чуе как вятърът създава звукови ефекти в пустинята.
Дени Вилньов описва "Dune" като своя "най-музикален филм". Саундтракът обхваща почти всяка сцена, като участва директно в разказа.
Цимер всъщност създава толкова музика, че не може да се побере в един филм. Освен оригиналния саундтрак са издадени още два албума с допълнителни композиции - част от тях не са успели да влязат в "Dune", а други са създадени като музика към книгата на Хърбърт. Отделно вече се подготвя и саундтрак за евентуалната втора част на филма.
В екипа на Цимер влизат още няколко композитори и изпълнители, които са давали идеи за обогатяването на звука - един от тях е китаристът Гътри Гоувън, когото Цимер открива през YouTube.
Много от елементите на музиката са записани поотделно в различни точки на света заради ограниченията в пътуването заради Covid. Някои от музикантите дори създават чисто нови инструменти за целите на проекта - от гигантски рогове до комбинации от метални предмети (пружини, остриета от триони и др.).
Музикантът Час Смит, който работи сам във фермата си в Калифорния, произвежда инструмент от специалната сплав Inconel 718, която се използва в криогенни резервоари и при двигателите на SpaceX.
Една от сцените при пристигането на главните герои на планетата Аракис е озвучена с композиция, изпълнена от 30 души с гайди, свирещи в сградата на преустроена църква в Шотландия.
Музикантите са носели защитни слушалки, защото нивото на звука от гайдите е стигнало до 130 децибела.
Може би най-мистичната част от музиката е женският хор, който пее, шепне и чете "молитви" на измислен език. Един от гласовете, напомнящи на боен вик, принадлежи на певицата Лоър Котлър, която създава импровизирано студио в дома си, сяда на пода, поставя лаптопа си върху кашон и се записва, докато пее в продължение на часове. Котлър се вдъхновява от най-различни традиционни песни от еврейски, индийски, келтски и азиатски фолклор.
Също както режисьорът Дени Вилньов, така и композиторът Ханс Цимер призовават зрителите да гледат (и слушат) Dune на кино, в което има добра озвучителна система. Не само заради силната музика, но и заради усещането за "споделено мечтаене".
"Dune e дар за всички фенове на киното": Кристофър Нолан отдаде чест на филма на Дени Вилньов
