Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Хелън Мирън се превъплъщава в Патриша Хайсмит – една от най-противоречивите фигури в американската литература. В „A Talent for Murder“ авторката на „Талантливият мистър Рипли“ се оказва в центъра на история, която спокойно би могла да излезе изпод собственото ѝ перо, разказва Vanity Fair.
Филмът е режисиран от Антон Корбейн и ще има световна премиера на Международния филмов фестивал в Торонто през септември, преди да тръгне по кината на 23 октомври.
Действието се развива в Швейцария, където Хайсмит прекарва последните години от живота си.
При нея пристига младият Едуард Риджуей, изигран от Олдън Еренрайх. Той е изпратен от американския ѝ издател, за да я убеди да подпише договор за още един роман за Том Рипли.
Хайсмит обаче няма никакво намерение да улеснява задачата му.
Тя го провокира, търси слабите му места и постепенно превръща срещата им в психологическа игра. В един момент поставя условие – ще обмисли предложението само ако той ѝ помогне да измисли съвършеното убийство.
Оттам нататък границата между измислица и реалност започва да се размива.
Във филма участва и Оливия Кук, позната като Алисент Хайтауър от „Домът на дракона“. Тя играе Клементайн Балфур – жена, която Едуард среща във влак в Швейцария.
Историята не е биографична. Образът на Хайсмит стъпва върху реалната писателка, но самият сюжет е измислен.
„A Talent for Murder“ е адаптация на пиесата „Switzerland“ на Джоана Мъри-Смит, поставена за първи път през 2014 г. Самата Мъри-Смит адаптира текста си за големия екран.
За Антон Корбейн филмът бележи завръщане към игралното кино след десетгодишна пауза. Нидерландският фотограф и режисьор от десетилетия е обвързан със света на музиката, а дебютът му в киното – „Control“ – разказва историята на Иън Къртис, фронтмена на Joy Division. Сред останалите му филми са „The American“ с Джордж Клуни и „A Most Wanted Man“ с Филип Сиймур Хофман.
Изборът на Хайсмит за героиня в подобен психологически трилър съвсем не е случаен.
В продължение на десетилетия тя създава престъпници, убийци и социопати, към които читателят често изпитва симпатия въпреки всичко. Най-известният сред тях е Том Рипли – обаятелен измамник и убиец, който се появява за първи път през 1955 г. в „Талантливият мистър Рипли“, а по-късно се завръща в още четири романа.
По нейни книги са създадени „Непознати във влака“ на Алфред Хичкок и „Карол“ на Тод Хейнс, както и сериалът „Ripley“ с Андрю Скот.
Самата Хайсмит има репутацията на труден и крайно затворен човек. Тя предпочита самотата пред компанията на други хора и прекарва последните години от живота си сравнително изолирано в Швейцария.
Сред по-ексцентричните ѝ черти е любовта към охлювите. По едно време в дома ѝ живеят стотици от тях. Веднъж Хайсмит дори се появява на парти в Манхатън с голяма чанта, в която носи около стотина охлюви и зелена салата, с която да ги храни.
Тази подробност намира място и във филма – героинята на Мирън живее в Швейцария, заобиколена от стотици охлюви.
Личният живот на Хайсмит е не по-малко сложен от книгите ѝ. Тя има множество връзки с жени, често бурни и болезнени, и през голяма част от живота си избягва да говори публично за сексуалността си. Дневниците ѝ показват колко силно любовта, желанието и ревността присъстват както в живота ѝ, така и в литературата ѝ.
През 1952 г. Хайсмит публикува под псевдонима Клеър Морган романа „The Price of Salt“, по-късно преиздаден под заглавието „Carol“. В центъра на историята е любовта между Карол – заможна омъжена жена, и младата Терез, която работи като продавачка в универсален магазин по време на коледните празници.
Самата Хайсмит описва любовта по начин, който звучи като изречение от някой от собствените ѝ трилъри: „Любовта е форма на убийство. Единият трябва да умре в другия.“
За ролята Хелън Мирън изучава снимки и архивни видеозаписи на писателката. Обръща внимание на късата ѝ прическа, широките пуловери, ризи и сака, както и на характерната леко прегърбена стойка. Костюмерите добавят подплънки в раменете на дрехите на Мирън, за да пресъздадат характерния силует на Хайсмит.
Докато проучва живота ѝ, актрисата открива и една по-уязвима страна на писателката. Мирън разказва, че Хайсмит се е влюбвала бурно и обсебващо в жени и че зад суровия ѝ характер е имало много повече чувствителност, отколкото човек би предположил.
„По-вълнуващо е да изиграеш ужасен човек, отколкото някой безкрайно мил“, казва Мирън.
